Гръцката блокада - трета криза за годината

На фона на разрастващата се икономическа криза и малко след като приключи най-тежката фаза от газовия конфликт Русия - Украйна, гръцките фермери вкараха България в трета кризисна ситуация за по-малко от месец от началото на годината. Протестиращите блокират от седмица не само всичките гранични пунктове на страната с Турция, България и Македония, но и объркаха целите Балкани. Няма сигнали скоро конфликтът с властите в Атина да приключи, а по цени на български превозвачи загубите им надхвърлят 10 милиона евро.
На ГКПП Кулата е най-тежко - пунктът е затворен и на българска територия чакат стотици тирове, от които половината са български. Същото е положението от гръцка страна при пункта Комотини. На другите две възможни места за пресичане - при Капитан Петко Войвода и Илинден, бариерата се вдига за час-два, но който премине, е неприятно изненадан от парализираните пътища чак до Атина и фериботите с Италия. Българското външно министерство препоръча на всички да се въздържат от пътуване до южната съседка до приключване на кризата.
Прекият път през Гърция за Италия е затворен от близо седмица, а алтернативното трасе през Сърбия, Хърватия и Словения излиза много по-скъпо за превозвачите. Надежда за скорошно разрешаване на конфликта не се вижда, след като гръцкият министър на земеделието Сотирис Хадзигакис обяви, че очевидно протестите са режисирани, защото стават все по-масови, въпреки че кабинетът обяви специален план от 500 млн. долара за подпомагане на селското стопанство.
Протестиращите настояват властите да обяснят кой как точно ще получи помощта и какво ще стане след 2013 г., когато изтича програмата на ЕС за развитие на селските райони. Синдикатът на протестиращите е поискал днес следобед отново да се срещне със земеделския министър.
Ситуацията се усложнява и от сигналите за разцепление в ръководството на протеста с щаб в близкия до българската граница град Серес. Появата на други претендиращи за легитимност централи може би има и положителен ефект - фермерите да приемат компромис, предлаган от Атина, вместо да чакат съгласие за повече помощи от Брюксел.
На общо 20 ключови места из цялата страна фермерите са изкарали над 10 000 трактора и селскостопански машини, а магистралата Атина - Солун е блокирана на седем кръстовища. Повечето изходи на втората по големина магистрала "Егнатия" в Северна Гърция също остават затворени. Пътуването до и от градовете Кавала, Драма, Ксанти, Александруполис и Комотини е невъзможно. От понеделник излизат по пътищата и фермерите от Пелопонес, които ще "отрежат" полуострова от останалата част на страната в района на Коринтския проток.
Засилиха се спекулациите, че ако и днес няма пробив в преговорите, кабинетът може да изкара армията срещу протестиращите или да се възползва от опита от 1997 г., когато чрез акция за пукане на гумите на протестиращите трактори бяха отворени първо магистралите, а след това стачката се разпадна.
В София българското министерство на външните работи връчи протестна нота на гръцкото посолство заради затварянето на граничните пунктове по границата, изтъквайки, че действията на гръцките фермери нарушават едно от основните права на ЕС - за свободно движение на хора и стоки. В отговор Атина официално поднесе извиненията си. Благодарение на преговорите вчера за около час бяха отворени граничните пунктове, а БЧК раздаде храна и вода на чакащите шофьори. В района е изпратена допълнителна линейка, а гранична полиция е подсилила екипите си.
Тази седмица министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова ще се срещне с гръцкия външен министър, като акцент на разговорите ще бъде премахването на проблема със затворените гранични пунктове.
Българските превозвачи изгубили над 10 млн. евро Българските превозвачи са загубили пряко над 10 млн. евро заради блокадата на гръцката граница. Това съобщи Миролюб Столарски, председател на Българската асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт, на среща с транспортния министър Петър Мутафчиев. От съюза настояват България да заведе иск за обезщетение срещу гръцката държава за нанесените щети от неустойки по договорите. "За мен това е атака конкретно срещу българската държава, защото, когато решихме да използваме алтернативни маршрути през Македония и Турция, гръцките фермери блокираха и тези граници", заяви Столарски. По думите му по този начин фермерите от южната ни съседка най-лесно могат да привлекат вниманието на Европейската комисия и да получат по-големи субсидии. "Засега нямам информация дали конфликтът между нас и Гърция ще се реши положително и дали ще получим обезщетение", заяви зам.-министърът на външните работи Любомир Кючуков. Той увери, че преговорите с Атина продължават. В същото време автопревозвачите търсят алтернативни маршрути през Сърбия и Италия, за да изпълнят поръчките си. "Скандално е, че към момента към нас са предявили претенции именно гръцки граждани за това, че не сме ги превозили навреме", оплакват се превозвачите. |
Армията можела да разреши кризата Гръцкото правителство обмисляло възможност да се възползва от чл.48 на конституцията, който дава права на армията да се намеси във възстановяването на обществения ред и сигурност, ако полицията не може да се справи с възникналото напрежение в страната, прогнозира опозиционният в. "Етнос". За целта кабинетът на "Нова демокрация" трябва да внесе в парламента предложение за обявяване на обсадно положение и то бъде подкрепено от 180 гласа от обща 300. В момента това е невъзможно, защото управляващото мнозинство има 151 депутати. За целта "Нова демокрация" трябвало да се спазари с опозицията за подкрепа на общи действия за разрешаване на кризата. Законът за прилагането на обсадно положение е приет през 1975 г. и позволява извънредните мерки да бъдат приети както в цялата страна, така и в определена област. |