Забавени реакции. Разминаване на посланията. Спекулативни изказвания. Популистки тези. И прикриване на неудобни факти. Газовата криза от изминалите три седмици може да влезе в учебниците по комуникация като класически модел на несправяне с кризисна ситуация.  

Оценкитеза реакциите на институциите бяха шарени и определени от "комични", през "неуместни", до "безотговорни и некомпетентни". PR-ите обаче бяха единодушни в позицията си, че неумението на управляващите да се обединят около една позиция и да дават категорична информация за случващото се не е проблем на комуникацията. А на липсата на далновидна политика и на стратегия за преодоляване на бъдещи кризисни ситуации. Но и че е класически пример за комфортно прикриване на непрозрачни политически ходове и отказ да се съобщават данни по стратегически важни въпроси.  

Не толкова категорични и критични обаче бяха PR специалистите при даването на оценка за комуникацията на "Булгаргаз" и "Овергаз", компаниите, които като основни доставчици на газ за страната, бяха най-активно ангажирани с проблема. "Булгаргаз" и "Овергаз" бяха поставени в шокова ситуация. Не мога да ги обвиня персонално", коментира Елена Вълчева, директор на PR агенция "Янев&Янев".  

Михайлина Абрашева, управител на i2i Public Communication, се съгласява. "През първите дни на кризата "Булгаргаз" беше основен говорител на проблема, докато правителството се чудеше какво да направи". Според нея "Овергаз" са следвали по-сдържана политика по отношение на изказванията си, защото са облагодателствани от зависимостта на България от един енергиен източник. "Не казвам, че това е правилната комуникационна стратегия, но ако се съблюдават някакви интереси на компанията, вероятно е", допълва тя.  

Говорителят на "Овергаз" Нери Терзиева отказа на този етап да коментира комуникационните действия на компанията. Но уточни, че "Овергаз" са сформирали вътрешен кризисен щаб, още когато са получили писмо от руското посолство на 18 декември, че са възможни проблеми с доставките заради търговския спор между Русия и Украйна. PR-ът на "Булгаргаз" не беше открит за коментар.  

Всички PR специалисти, до които "Дневник" се допита са категорични - най-сериозната грешка, която допуснаха институциите по време на газовата криза е подаването на разнопосочна и непотвърдена от специалисти информация, което постави медиите в позиция да коригират почти на всеки час "официалните" изявления на институции и компании.

Най-ярък беше примерът с разминаването в позициите им за това колко време може да се ползва единственият източник на природен газ в страната, хранилището в Чирен. Още на 5 януари зам. -министърът на икономиката и ръководител на кризисния щаб на Министерство на икономиката и енергетиката Галина Тошева обясни, че по технически причини запасите там ще стигнат за около месец.

На следващия ден обаче пред bTV министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров заяви, че в Чирен има газ за шест месеца. В първия ден на кризата изпълнителният директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов първо съобщи, че запасите са за месец, а часове по-късно намали срока на седмица, след това отново го увеличи. Според Светослав Иванов, зам.изпълнителен директор на "Овергаз", пък  запасите в Чирен можели да стигнат за два месеца.   

Подобна какофония се получи и при опитите на правителството и президента да прикрият липсата на адекватен антикризисен план,  демонстрирайки активност чрез ... телефонни разговори. На 10 януари президентът Георги Първанов обяви, че се е доворил с президента на Украйна Виктор Юшченко България да получава 1.5 - 2.5 млн. куб.м газ дневно от запасите на Украйна. От президентската администрация побързаха да съобщят, че държавният ни глава се е договорил и с президентите на Молдова и Румъния, за да осигурят транзита по трасето от Украйна до България.

Министърът на икономиката даваше изявления в същия дух и дори съобщаваше, че мрежата на Молдова вече се пълни, а до 24 часа в страната ни ще пристигне газ. Едва на следващия ден Петър Димитров си призна безпомощно: "Няма техническа и технологическа възможност България да получи газ от Украйна."  

Свтлана Савова, управляващ директор на PR агенция V+O Communication обръща внимание, че за да звучат адекватно и достоверно, посланията трябва да са предварително координирани и да се акцентира върху добре проверени факти и цифри, лишени от емоции. "Ако темата е специфична, задължителна е намесата на специалисти за предоставяне на експертно мнение. Само тогава се озвучава публично", категорична е тя. "В противен случай бягаме далеч от професионалното говорене и се отваря благодатна почва за пораждане на съмнения, недоверие и като резултат се нагнетяват страхове и паника", обобщава Савова.  

Д-р Десислава Бошнакова, управител на PR агенция ROI Communication и преподавател по PR  в Нов Български Университет се съгласява: "Нямаше единна позиция на институциите" и продължава: "При такива ситуации винаги се сформира кризисен щаб и се избира един говорител,  който да дава официална информация. Тук всеки говореше сам за себе си."  

Лиспата на координация  между управляващи, институциии и компаниите, пряко засегнати от ситуацията, не само извади наяве опасната некомпетентност на отговорните органи, но и създаде почва за съмнение, че заблуждаващата информация всъщност цели съзнателно прикриване на истината. "Един от основните принципи на комуникацията е, че начинът да се скрие една информация е като пуснеш много информация и оставиш медиите да си избират", обръща внимание Михайлина Абрашева.  

Като сериозен PR гаф специалистите определят и факта, че управляващите не са информирали обществото, или поне компаниите, основни потребители на газ, че е възможно да възникне кризисна ситуация, още когато са получили писмо от първия вицепремиер на Русия на 18 декември с предупреждението, че може да възникне проблем, защото Киев не изплаща задълженията си към Москва.

Експертите обаче са убедени, че проблемът съвсем не е бил комуникационен, а е целял да прикрие недалновидната и тенденциозна политика на правителството да се обвърже генерално с Русия. Не е случаен фактът, че премиерът Станишев отричаше всяко съмнение, че кабинетът е знаел за задаващата се криза, въпреки че медиите вече бяха разпространили информацията за писмото на руското посолство.

Като елемент от политически сценарий за прикриване на истинските проблеми, PR специалистите определиха и появата на посланията за отваряне на 3 и 4 блок на "АЕЦ Козлодуй". Вместо да започнат да работят за осигуряването на алтернативни източници на енергия, кабинетът на Станишев се обърна към миналото и извади изпитаното политическо оръжие АЕЦ Козлодуй".

Идея, която първо президентът Георги Първанов лансира в публичното пространство, после беше подета от правителството и се разви като митинг, организиран от формациите от Движение "Напред", начело с енергийния бос Христо Ковачки. "По време на криза обикновено избуяват такива крайни идеи", коментира Елена Вълчева и допълва: "Политиците знаят, че обществото би приело позитивно такова говорене, затова се появиха подобни изказвания в медийното пространство."  

Десислава Бошнакова вижда в посланията за отваряне на АЕЦ Козлодуй опит да се се извлекат предизборни дивиденти за управляващите и да се превърне един сложен проблем в козметичен. Според нея кризата се превърна в удобен инструмент за лансиране на политически тези, докато всъщност истинските проблеми са икономически и последствията от газовата криза ще бъдат най-тежки за българския бизнес."Обърнахме проблема в битовизъм, стана ни топло и забравихме за кризата, тя дори вече не е новина номер едно в медиите", коментира Бошнакова и продължава: "Страшното всъщност е, че се показа липсата на стратегия и визия за развитието на тази страна."   

PR специалистите се обединиха около идеята, че  комуникацията може да бъде инструмент за излизане от криза, само когато се извършва на базата на реална политика, съобразена с желанията на хората, които са гласували доверие на политиците.