Тия дни се чу, че НДСВ си имало нов символ, с който ще печели сърцата на избирателите тази година - усмихната жълта пираня, плуваща срещу стадо намръщени червени побратими и посестрими. Усмихната пираня - право в десетката!

По същата логика ДПС може да се самоизобрази като танцуваща с обръчи хиена - разбира се, също усмихната. БСП пък може да е сто и тридесет годишен лешояд, който не се усмихва, защото е зает с лешоядската си работа, охраняван от кордон полицаи с шлемове, щитове, палки и изобщо цялото нужно снаряжение за справяне с протестиращи.

За управляващите е лесно, но къде са символите на опозицията? Хайде, Бойко Борисов и Волен Сидеров сами са си символи, но ще успеят ли СДС и ДСБ да излъчат образ и послание, което да възроди доверието в тях? Тъмно- и светлосинята опозиция досега свирят на една-единствена струна - антикорупционната. Не че управляващите не им дават материал всеки ден.

От заклеймяване на корупцията обаче политически дивидент се печели трудно, колкото и на пръв поглед да изглежда, че "народът" тъкмо това иска. Защото антикорупционната реторика задържа политическия дебат на хлъзгавото поле на препирнята кой е по-честен. Сините сякаш се опитват да повторят печелившата формула на Симеон II от 2001 г. - "Почтеност във всичко". Само дето не са били някъде в Мадрид по време на прехода и хората помнят мнимите или реалните техни прегрешения.

Днес единствено като че ли зелената кауза може да генерира гражданска енергия и воля за промяна. Доказват го и януарските протести пред парламента, където основна роля играят младите екоактивисти. Зелената кауза може да реанимира анемичната българска десница - и това ще е добре не само за сините или за зелените, а за обществото като цяло.

Тук не става въпрос за "яхване на протеста", което освен всичко е и невъзможно. Вместо да се опитва театрално да подава ръка на протестиращите, по-добре парламентарната опозиция да се запретне и да предложи на обществото цялостен пакет от законови и управленски мерки, гарантиращи опазването на природната и жизнена среда на българина от олигархичния капитализъм. Мост между "старите сини" и "младите зелени" може да се изгради, защото те всъщност имат общ противник - комунизмът.

Само че още не са го проумели. Комунизмът не е само лагери, ДС, репресии и изобщо несвобода. Тази представа за комунизма, за добро или зло, вече отива в историята или поне не буди особено вълнение. Всички нас обаче ни боде очите днешното лице на комунизма - бетонираните плажове, изсечените гори, застроените зелени площи в градовете. Това е новият комунизъм, маскиран зад заклинанията за "стратегически инвеститори" и "икономическо развитие".

Общото между стария и новия комунизъм е в това, че и в двата случая индивидът е напълно беззащитен пред овладяната от кланово-мрежови структури държава. В единия случай тя се нарича "развит социализъм", в другия се рекламира от пираните, хиените и лешоядите като "просперираща пазарна икономика". Двойните правила - едни за "нашите" и едни за "другите" - именно това изкарваше и продължава да изкарва хората на улиците.

Самата БСП, чиито имиджмейкъри не са глупави, отдавна би прегърнала на думи зелената идея. Пречи й обаче пъпната връзка със строителната и енергийната мафия. СДС и ДСБ, останали извън властта вече девета година, нямат този товар. Какво им пречи тогава да включат "зеленото" във философията, програмата и най-важното - в действията си?! Както казва Вазов в един разказ преди стотина и кусур години: "Господа, сейте гори!"