И адреналинките имат права
През последните няколко години българският зрител свикна да вижда във финалните надписи на т.нар. риалити формати уведомлението, че предаването е "по лиценз на (следва името на международна медийна корпорация)". Чели сме в пресата, че еди-коя си фирма "държи правата за... ("Стани богат"), ("Форт Боаяр"), ("Пълна промяна"), ("Мюзик айдъл") за България. Срещали сме се с аргумента на телевизионните продуценти, че "принудени бяхме да постъпим така, защото форматът на шоуто го изисква/не го позволява".
Каква обаче от гледна точка на действащото българско право е юридическата стойност на "държането на права" върху това да се заснема и излъчва дадена телевизионна продукция? Възможно ли е някой да бъде единствено оправомощен да затваря хора в някаква къща, да ги изкушава на далечни острови, да заснема, монтира и излъчва не дотам съдържателните им разговори и битие в продължение на няколко месеца? Кое именно в случая действително представлява обект на права? Може ли държателят на тези права да забрани на всички трети лица и те да затварят хора вкъщи и да заснемат живота им?
Телевизионно предаване - правна дефиниция
По смисъла на Глава VII, Раздел V от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) телевизионно предаване, например "Господари на ефира", представлява аудио-визуално произведение. Права върху него имат режисьорът, сценаристът и операторът на предаването.
Отделно от изброените лица самостоятелни авторски права имат и авторът на оригиналната музика (ако е използвана такава), авторът на диалога между водещите, създателят на използваната сценография. Отделно от изброените творци, права, сродни на авторските, притежават както самите водещи, така и адреналинките в качеството си на артисти-изпълнители по смисъла на чл.74 от ЗАПСП.
С всички тези лица продуцентът на предаването е длъжен да сключи договори, в които те му прехвърлят правото да използва техните права върху аудио-визуалното произведение. Продуцентът е физическото или юридическото лице, което финансира и организира създаването на аудио-визуалното произведение. Всъщност въпреки изричните разпоредби на закона практиката у нас е такива договори да не се сключват. Което пък е сериозен проблем, който тепърва ще води до все по-сериозни конфликти между продуценти и носители на права, включително и до съдебни дела. Какви още права са налице върху едно телевизионно шоу? Къде и как именно се позиционира чуждестранният "лицензодател"? Разбира се, не можем да не споменем правото на търговска марка върху името на предаването.
Търговската марка
Съгласно Международната класификация към Конвенцията от Ница съществува възможност името на дадено телевизионно предаване да бъде запазено като търговска марка. Тази практика за пръв път беше уместно приложена у нас през 90-те години на миналия век от пионера Къци Вапцаров, който запази в Патентното ведомство като марка заглавието на предаването си "Риск печели - риск губи". Това му предостави легална възможност да "мести" шоуто си от една телевизия в друга в зависимост от непостоянната посока на ветровете, духащи в българските електронни медии.
От своя страна регистрацията на търговска марка може да бъде национална, международна (за територията на няколко държави), може да бъде и Community Trade Mark (CTM) и се превежда "Марка на общността". CTM се издава от Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (OHIM), базирано в Аликанте, Испания, и има действие на цялата територия на Европейския съюз. Достатъчно е да регистрираш CTM "Времена и нрави" и никъде в ЕС никой няма да има право да прави телевизионно шоу с такова име. Самото съдържание на шоуто обаче не може да бъде защитено. И така съгласно регистрите на OHIM CTM с номер 005657861 и с име Big Brother се държи от Endemol Nederland B.V. Именно и единствено това са правата, които всъщност се предоставят "от чужбина". В целия ЕС единствено Endemol Nederland B.V. може да разрешава създаването на телевизионно предаване с такова заглавие.
Форматът
"Форматът на предаването" обаче не подлежи на самостоятелна правна закрила, защото "форматът" на практика представлява сбор от ноу-хау, идеи и концепции за създаването на самото шоу. Тоест това, че "съквартирантите" имат "седмични мисии", няма как да бъде нито "запазено", нито има как да получиш "лиценз" за него. Защото съгласно ЗАПСП не са обект на авторско право идеи и концепции. Което от своя страна е съвсем справедливо и логично - разбирането на законодателя е, че идеите и творческите концепции са, за да служат на прогреса на цялото човечество и не могат да бъдат оковавани от юридически ограничения чрез тяхното "запазване". Наскоро познати споделиха с мен, че депозирали концепцията си за телевизионно предаване при нотариус и на това основание сега щели да съдят лицето, което им "откраднало концепцията" и започнало да прави шоуто вместо тях. За съжаление отказах да се заема с казуса. Защото депозирането нa концепции при нотариус няма по-голяма стойност от депозирането им в например ДАНС или в деловодството на Светия синод на Българската православна църква.
Така съответната чуждестранна компания, която "дава правата да се прави "Биг брадър", всъщност не дава права. Никой не може да даде това, което сам не притежава, както гениално семпло твърдяха римските юристи. Чуждестранната компания най-често под формата на договор за франчайз в качеството си на притежател на търговската марка предоставя на българския телевизионен продуцент възможността да прави предаване със съответното име. В същия договор се установяват и задължения, свързани с т.нар. формат - задължението на българския продуцент да предоставя на съквартирантите "седмичен бюджет", задължението на всеки участник в "Стани богат" да се предоставят три жокера, задължението адреналинките винаги да са две и винаги да са блондинка и брюнетка. Тези обаче задължения, поети от местния продуцент, са само на правната плоскост на споменатия договор за франчайз, те касаят единствено него и съответно чуждестранното дружество франчайзодател. Тези права и задължения са неотносими към трети лица, които не са страни по договора.
Правният извод, налагащ се от горните разсъждения, е, че всеки има право да затваря безработни граждани вкъщи, да им възлага тайни мисии да заснема и излъчва как се справят с тайните си мисии, стига да нарече шоуто си с име, различно от запазеното, например Big Mother. Обратното също е вярно с пълна сила, тъй като, както показа нашата проверка, никой не си е направил труда да запази нито европейска, нито национална (за територията на България) марка Fort Boyard ("Форт Боаяр"), който и да било български телевизионен продуцент има юридическо основание да преустрои по съответния начин бившия концлагер на остров "Света Анастасия" в Бургаския залив и да създава там предаване със същото гордо заглавие.