Себастиан Хафнер опровергава известните думи на Карл Краус, че за Хитлер нищо повече не може да се добави, и представя една необикновена книга за германския диктатор, с която демонстрира, че към явлението „Хитлер" може да се подходи по оригинален и съвършено различен от общоприетия досега начин. Най-малкото много неща могат да бъдат обяснени. А тази история първо трябва да бъде обяснена, а след това забравена. „Бележки за Хитлер" (изд. "Колибри") е отличена с наградата Хайнрих Хайне като „съществен принос към разбирането на недалечната немска история".

Книгата на Ели Визел е друг тип история. „Опитвам се да запазя жива паметта, боря се срещу онези, които забравят. Защото, ако забравим, значи сме виновни", казва Ели Визел в Осло на 10 декември 1986 г., когато приема Нобеловата награда за мир. Семейството му загива в концентрационни лагери, а след войната Ели Визел става журналист. Френският писател Франсоа Мориак го убеждава да опише преживяванията си в лагерите на смъртта. Така се появява мемоарна книга "Нощта" (изд. "Сиела"), преведена на повече от тридесет езика.