В България има остър дефицит на лидери (лидерство) - това е една от печалните характеристики на националната организационна култура. Диктатурата на БКП унищожаваше всичко различно и не допускаше други водачи. А лидерите преобразяват държавите, преодоляват и най-голямата съпротива, вдъхновяват и мобилизират хората.

Какво стана с лидерството на СДС? Загубата на изборите логично ли доведе до загуба на лидерство? И защо СДС още не осъзнава, че най-сериозният му проблем е концептуален - българите вече не го приемат за лидер?

В организацията има достатъчно политици с концептуално мислене, но само интелект не е достатъчен. Лидерът действа - настойчиво и непоколебимо. За действия от глобален мащаб се изисква огромна енергия. Европейският проект и тежкото управление изцедиха много от силите ни. В опозиция, колкото и да е парадоксално, пак сме на прицел и обсадени отвсякъде се защитаваме в тежка компроматна война. Но атаките отвътре, в сърцевината на СДС, смъкнаха най-много енергетичния му потенциал.

В партията протича жесток вътрешен сблъсък, битка за оцеляване и за връщане на най-ценното лидерско качество - почтеността. СДС загуби своята почтеност още на злополучната национална конференция през 2000 г., когато изборът на НИС бе манипулиран, а в някои региони и фалшифициран. Лидер като СДС не може да бъде мошеник и да допусне най-висшият му форум да бъде опорочен. Заразата бе обхванала партията. СДС бе попаднал в челюстите на апарата, командван от публично известните, но неназовани сини “дилъри”. Впоследствие емблематичните клиентелисти напуснаха или бяха изключени, но техният меркантилен дух остана с многобройните им последователи.

Никой досега не посмя да признае неприятната истина: СДС е тежко заразен от клиентелизъм и излъчва несигурност, униние, песимизъм. Тежката дилема "Каква да бъда" разкъсва организацията и автоматично я изхвърля от лидерската позиция на стабилност, увереност и правдивост. Малцина следват клатушкащи се водачи и в това състояние СДС не въодушевява и не привлича. Сривът в подкрепата е закономерен.

Губейки лидерство, СДС наруши и връзката си с хората, а добрата комуникация е от най-ценните лидерски качества и допринася за политическата ефективност. Поради ограничения достъп и необразованост слабо се използват компютърните мрежи, интернет и др. Основното средство за комуникация са медиите, но те си имат собствени интереси и градират (филтрират, деформират) съобщенията по друга скала. Поради тези причини е необходимо лидерът да контактува непрекъснато “очи в очи” с хората, да ги изслушва, убеждава и да спори. Тази обратна връзка е магическа и нищо не може да я замени. Липсата на непрекъснати срещи, обсъждания, кръгли маси, събрания, приемни, обиколки и т.н. по регионите и особено в малките общини е голяма слабост на СДС.

Лидер или дилър? Няма друг избор. СДС не е изгубил всички лидерски качества, например своята компетентност, донякъде инициативност, общия поглед, но най-важните, отличителните, ги няма: стратегическото виждане (и действие), почтеността, смелостта, целеустремеността, енергията за промяна, политическата стабилност, ясната комуникация. Няма я харизмата на националния лидер, който отговорно казва “Следвайте ме!” и върви отпред. СДС има шанс да се върне на тази позиция, ако: смело признае диагнозата (заразен с клиентелизъм) и започне да се чисти с безмилостни действия; осъзнае, че загубеното лидерство е най-важният му концептуален проблем; разработи и представи новия десен проект на България; центрира политиката си върху индивидуалното, личностно развитие; работи всекидневно за благополучието на другите; поема отговорност на място (и навреме).

Хората ще подкрепят СДС, ако той отново стане лидер на променена България. Иначе, ако ще следва ССД (Съюза на свободните дилъри) като играч на политическата борса, перспективата е да затихва като син дребосък - ту подритван и бит, ту милван по главата, живеещ със спомените на великан. Жалка орис!