Представяме ви проектоплановете за развитието на шестте района за планиране в България за периода 2007 - 2013 г. Документите са разработени от експертни групи към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.Южният централен район за планиране (ЮЦРП) обхваща областите Пловдив, Пазарджик, Хасково, Стара Загора, Кърджали и Смолян. Административният център е Пловдив, привлякъл голям дял от чуждите инвестиции (виж графиката). През последните години туристическият сектор набира темп. Растеж, макар и слаб, се отбелязва и в хранително-вкусовата промишленост.

През 2003 г. безработицата в района е 14.91%, като повече от половината са продължително безработни. Най-голям проблем безработицата представлява в Смолянска област, където тя стига 20.9 на сто. След 2001 г. в ЮЦРП започва плавно увеличение на заетостта, което е тенденция в цялата страна. Макар най-голям да е броят на заетите в сектора на услугите (51%), Южният централен район е водещ по заетост в индустрията. В частния сектор работят две трети от заетите в района, като броят им непрекъснато се увеличава. Основен проблем обаче е ниската производителност на труда.

За целта експертите наблягат на развитието на изследователската дейност, на техниката и иновациите. Планът предвижда да бъде разработена Регионална иновационна стратегия, да се установят връзки с национални и европейски мрежи за технологичен трансфер и информационен обмен и да се въведат нови технологии в индустрията. Всичко това би струвало 32 млн. лв., сочат изчисленията на експертите.

До 2013 г. в района трябва да се изградят бизнес мрежи и клъстери в областта на туризма, селското и горското стопанство, електротехническата промишленост и добивната индустрия, която е свързана с енергопроизводството. За целта трябва да се осигурят 25 млн. лв. От особено важно значение е увеличаване на достъпа до информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в бизнеса и публичните услуги. Разчетените средства за тези проекти са около 50 млн. лв.

През територията на района минават три еврокоридора - 4, 8 и 9, тоест магистралите "Тракия" и "Марица" и основните пътища и връзките с Гърция и Турция. Важен елемент е отпушването на движението в посока север-юг, което ще стане след изграждане на тунел под връх Шипка. Предстои електрификация и удвояване на жп линията Пловдив - Свиленград, модернизация на трасето София - Пловдив и подобряване на достъпа до железопътен транспорт в южните части на района. Предвижда се изграждането на три ГКПП-та: Аврен - Миртиски, Златоград - Ксанти, Ивайловград - Кипронос. В плана е заложена идеята и за развитие на пътната мрежа в планинските райони, главно областите Пазарджик, Смолян, Кърджали и Хасково. Трябва да се изградят терминални и логистични центрове, съсредоточени най-вече на местата на пресичане на еврокоридорите - Пловдив, Стара Загора и Свиленград, както и на местата, съчетаващи различни видове транспортни комуникации. Експертите подчертават и нуждата от модернизация на летището в Пловдив, което е от основно значение за развитие на международния туризъм. Това е най-голямото финансово перо в плана - 950 млн. лв.

Други 600 млн. лв. пък ще струва развитието на техническата инфраструктура - ВиК и енергийни мрежи, третиране на отпадъците. Планът предвижда изграждане или довършване на нови язовири ("Пловдивци", "Луда Яна" и др.), тъй като ЮЦРП е най-водообилният район в страната. Има нужда от развитие на водоснабдителната инфраструктура, особено в областите Стара Загора, Смолян, Кърджали и Пловдив, където има общини на воден режим заради недостиг на питейна вода. В момента само 65.4% от населението на района има достъп до канализация. Предстои и строежът на пречиствателни станции за отпадни води, което би решило проблема със замърсяването на участъци от река Марица. Планът предвижда и развитие на възобновяемите източници за водноелектрическа енергия, тъй като ЮЦРП е изключително богат на такива. Освен това има условия за използване на вятърната и слънчевата енергия, както и енергията от биомаса. В района има седем регионални депа за отпадъци, в Пловдив се строи инсталация за изгаряне на боклук, а в Смолян се реализира проект за домашно компостиране.

На преден план експертите посочват нуждата от инвестиции в образованието, което да бъде съобразено с нуждите на пазара на труда. Това включва модернизиране на учебните заведения, постоянни контакти между университетите и бизнеса и стимулиране на обучението през целия живот. За целта се предвиждат 70 млн. лв. Планът включва още подобряването на здравните услуги, приобщаването на хората от изостаналите общини към пазара на труда и развитие на социалните грижи и услуги.

Планът предвижда 95 млн. лв. за укрепване на защитените територии от европейската програма "Натура 2000". Поне 25 млн. лв. са необходими за мерките срещу замърсяването на въздуха, водите и почвите, причинени от различни производства.

Свободна ниша за туризма е разработването на туристически пакети, които включват обекти от природното и културното наследство.

В тази графа също попада туризмът, който трябва да наблегне на развитието на различни форми - ски, културен, екологичен, балнеоложки, селски, приключенски и др. Трябва да се създадат туристически атракции и да се предвиди сериозна маркетингова стратегия. За развитието на туризма експертите предвиждат 85 млн. лв.

За селското и горското стопанство основен акцент е комасацията на земята. Неоползотворен ресурс са природните продукти - билки, гъби, горски плодове, а също и екологичното земеделие.

Според експертите в сектора на индустрията трябва да се наблегне на хранително-вкусовата промишленост, суровината за която се произвежда на място. Дървообработващата промишленост пък е алтернатива за поминък в изостаналите планински райони.

За осъществяването на плана са необходими близо 2.52 млрд. лв. От тях 68% се очаква да дойдат от ЕС, като структурните фондове покриват 1.08 млрд. лв., а Кохезионният фонд - 640 млн. лв. Националното финансиране възлиза на близо 784 млн. лв. От републиканския бюджет ще дойдат 58.4% от тях, на общините се падат 18.4%, а на държавните търговски дружества - 3.7%. За останалите близо една пета от националното финансиране се разчита на частните дружества. Международните институции пък са предвидени като източник само на 18 млн. лв.

------------------------------------

- Геостратегическо пoложение на района, през който минават Европейски коридори 4, 8 и 9

- Съхранено биоразнообразие

- Богато културно-историческо наследство от различни епохи и култури

- Сравнително добре развит туризъм (балнео-, конгресен, зимен)

- Наличие на ресурси за възобновяеми енергийни източници

- Енергиен комплекс от национално значение

- Наличие на научноизследователски и университетски центрове

- Относително голям брой малки и средни предприятия

- Диверсифицирана отраслова структура

- Потенциал за развитие на туризма

- Лошо състояние на транспортната инфраструктура и регионални диспропорции на техническите й параметри

- Значителни вътрешно-регионални различия. Неравномерно развитие на РП (център-периферия)

- Неблагоприятна образователна и квалификационна структура на населението (във всички области с изключение на Пловдив делът на населението с висше образование е под 5%)

- Неблагоприятна демографска ситуация

- Висока степен на замърсявания на въздуха и почвите и ниска степен на пречистване на водите

- Ниска производителност на труда

- Разкъсана връзка между наука, бизнес и посреднически организации

- Ниска степен на социализация на културно-историческото наследство

- Неефективна система за опазване на горския фонд

- Нарастващо търсене на разнообразни туристически продукти

- Трансгранично сътрудничество с Гърция и Турция

- Развитие на Европейските транспортни коридори

- Достъп до финансови ресурси за подкрепа развитието от фондовете на ЕС

- Увеличаване търсенето на екологично чисти продукти

- Разширяване на пазарите вследствие на присъединяването към ЕС

- Развитие на културните индустрии

- Изтичане на млади и квалифицирани специалисти в други по-развити райони и страни от ЕС

- Влошаване качествата на природната среда от индустриално производство основно в туристическите ареали

- Децентрализацията на управлението да не се състои или забави

- Бизнесът да не издържи на конкурентния натиск на европейските стоки и услуги след присъединяването

- Глобални промени в климата и природни бедствия

- Политическа нестабилност и регионални конфликти на Балканите

Работна сила и коефициенти на икономическа активност, заетост и безработица през 2003 г.

Район, области	Работна сила (хил.)	Лица извън раб. сила (хил.)	Коефициент на иконом. активност	Коеф. на заетост	Коеф. на безработица	Всичко Заети
Общо за страната	3283.1	2834	3394.7	49.2	42.4	13.7
Южен централен	792.5	704.6	865.7	47.8	42.5	11.1
Кърджали	65.4	62.2	68.8	48.7	46.3	4.9
Пазарджик	112.3	95.1	142.3	44.1	37.4	15.3
Пловдив	291.7	264.4	316.9	47.9	43.5	9.3
Смолян	63.9	50.8	52.5	54.9	43.7	20.4
Стара Загора	154.9	137.5	156.8	49.7	44.1	11.2
Хасково	104.4	94.6	128.4	44.8	40.6	9.3

Източник: НСИ