Климатични авантаджии - така Фред Пиърс (консултант по въпросите за околната среда към списание New Scientist) нарече някои ключови развиващи се държави, които нямат поставени цели за намаляване на емисиите си парникови газове. Тук не става дума за вечните заподозрени Индия и Китай, където като цяло емисиите са големи, но сметнати на глава от населението, всъщност са ниски в сравнение с други държави. Например средностатистическият индиец е отговорен за около 1/10 от емисиите на средния американец. Дори на един китаец се пада около четвърт от емисиите на жител от САЩ.

При подписването на Протокола от Киото през 1997 г. са установени целите за намаляване на парниковите емисии, отнасящи се до индустриалните страни, включващи членуващите в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, бившия съветски блок и Япония. Тези цели обаче подминават някои държави като страните от Персийския залив, Малайзия, Израел, Южна Корея отчасти поради политически причини и отчасти поради това, че техните емисии не изглеждат достатъчно значими. Сега обаче нещата стоят по друг начин. Това става ясно от доклад на американската национална лаборатория Oak Ridge за произведените емисии парникови газове за 2007 г.

Например Малайзия към 2007 г. е увеличила парниковите си емисии повече от четири пъти в сравнение с 1990 г. (от 15 млн. тона на 68 млн. тона) и днес отделя повече въглероден диоксид от Англия, пресметнато на глава от населението. Но докато Англия се стреми да постигне целите си от Киото за намаляване на емисиите с 12.5% от нивата от 1990 г., то Малайзия може да продължи с увеличаването им. И други азиатски държави - така наречените икономически тигри - са в същото положение и продължават да увеличават парниковите си емисии над нивата от Киото, които развитите държави се опитват да редуцират. Емисиите на Тайван са се удвоили в сравнение с 1990 г. и измерени на глава от населението, надвишават тези на повечето европейски държави. Но Тайван няма поставени цели за тяхното намаляване. Южна Корея вече надмина Япония по парникови емисии на глава от населението, но докато Япония има цели за намаляване на емисиите, то Южна Корея няма. Тя е член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, обединяваща богатите държави, но що се отнася до климата, все още стои от страната на бедните.

В държавите от Персийския залив емисиите също нарастват поради огромната нужда от енергия за обезсоляване на морска вода, нуждите на индустрията и щедрата и прахосническа употреба на евтин петрол. Наскоро в Абу Даби се проведе международна среща по въпросите на бъдещото развитие на енергетиката, като една от целите на домакините бе да презентират Масдар - новостроящият се град, предвиден да бъде с нулев въглероден отпечатък. Абу Даби е част от Обединените арабски емирства, чиито парникови емисии са се увеличили от 15 млн. тона през 1990 г. до 37 млн. тона през 2007 г., а измерени на глава от населението, те надвишават тези на САЩ.

От 1990 г. насам Саудитска Арабия е удвоила емисиите си до 4.5 тона СО2 на глава от населението и вече са близо до тези на САЩ, където се падат по 5.3 тона СО2 на американец. Бахрейн със своите 7.4 тона СО2 на глава от населението е доста пред САЩ, а Кувейт има двойно повече емисии на глава от населението от САЩ. Но победителката от страните от Персийския залив е Катар с 19.3 тона СО2 на глава от населението, което е близо 8 пъти от емисиите, падащи се на един англичанин, и повече от 3 пъти от тези на един американец. Въпреки малките си размери от 1990 г. до 2007 г. отделяните емисии парникови газове в Катар са се увеличили 5 пъти.

Фред Пиърс твърди, че определено имаме проблем при решаването на въпроса за парниковите емисии, а държави като Кувейт, Саудитска Арабия и Южна Корея в никакъв случай не са бедни и определението развиващи се е остаряло. Тези държави обаче отделят вредни емисии във все по-нарастващи количества. Според Пиърс най-справедливият начин за разпределяне на емисиите е на база брой на населението.