Клаус Янсен: Българската полиция още не се схваща като гарант на правата на гражданите

При първия си публичен синдикален протест, започнал в края на миналата година, българските полицаи потърсиха и международна подкрепа. Един от хората, към когото се обърнаха, е Клаус Янсен, председател на Съюза на германските криминалисти (BDK). През 2006 г. Янсен дойде в България като експерт на ЕС, за да провери докъде е стигнала борбата с организираната престъпност. Съкрушителните му заключения за дефицитите в МВР разяриха тогавашния вътрешен министър Румен Петков. С г-н Янсен разговаряме за протеста на полицаите, както и за последните случаи на полицейско насилие.
От края на миналата година полицаите в България протестират срещу лошите условия за работа и ниските заплати. Те се свързаха и с вас. Смятате ли исканията им за основателни?
- Да, смятам исканията им за абсолютно основателни. Всяко общество в Европа има нужда от полиция, която е и финансово независима. Полицията е част от гражданското общество и когато е обезпечена, когато знае, че има своите права, тя ще е в състояние да защитава тези права и на гражданите. Свободата на протести и демонстрации и правото да формулираш искания са същностни права в европейската общност. Подкрепям акцията на българските полицаи и на колегите, които се свързаха с мен, предоставих информация как да основат демократично действащ полицейски синдикат. Радвам се, че те се обърнаха към мен като към един приятел на България в Германия.
Полицейските протести съвпаднаха с гражданските демонстрации срещу управлението. На 14 януари се стигна и до сблъсъци пред парламента, а пазителите на реда използваха брутално насилие срещу мирни граждани, вместо да изолират радикалните елементи. Как действа полицията в Германия при подобни случаи?
- Реакцията на българската полиция по време на протестите показва точно това, което се опитах да обясня. Тази полиция все още няма разбирането и не схваща себе си като гарант за правото на демонстрации на гражданите. Ние в Германия също изпадаме в подобни ситуации и понякога нашата полиция се оказва по средата между крайно леви и крайно десни демонстрации - по едно и също време и на едно и също място. Двете демонстрации, доколкото се базират и спазват конституцията, трябва да бъдат гарантирани. Потушаването на граждански демонстрации с неподобаващо насилие показва, че полицията все още не мисли и не се управлява модерно. Изключително трудно е в подобни стресови ситуации да се проведе комплексен мениджмънт на конфликта. Подходът, който използваме в Германия, е изолиране на отделни демонстранти, склонни към насилие. Трудно е, нужни са специални части, обучени как да извадят от демонстрацията само екстремистите, които в крайна сметка злоупотребяват със свободата на протестиране. Освен това винаги, независимо какво се случва, е необходимо професионално да се съберат доказателства (вкл. и видеоматериали) срещу тези радикални демонстранти, с чиято помощ после точно те да бъдат изправени пред съда. А не хората, които нормално и мирно изразяват правото си на протест.
Каква промяна е нужна на българската полиция?
- Случилото се в София на 14 януари е потвърждение за нуждата от спешни реформи в главите на полицейските началници - как се управляват подобни ситуации в гражданското общество. Това е процес, който не може да приключи за ден-два. Освен това той изисква и съответното обучение на редовите служители, които се изпращат за опазване на реда при демонстрации. В Германия при много по-трудни ситуации - с различни радикални групи, неонацисти и леви екстремисти - сме се научили как трябва да подхожда полицията. И още нещо, особено важно - в такива случаи гражданите имат своите права. И когато един гражданин сметне, че полицията се е намесила прекалено силно, той може да се опре на съответния законов ред. И може да отиде пред съда и да каже, че полицията е употребила срещу него несъобразена сила.
Наскоро двама души починаха при странни обстоятелства в полицейския арест, а ръководството на МВР така и не даде смислени първоначални обяснения. Колко често се случва това в Германия и какви биха били последствията?
- В Германия също се случва да починат хора, задържани от силите на реда, някои от тях вследствие на самоубийство. Независимо обаче какъв е казусът, не е достатъчно ръководството на вътрешното министерство просто да излезе с обяснение. В Германия веднага се назначава независимо разследване, което трябва да установи обстоятелствата. То може да доведе и до снемане на отговорност от служителите, ако се установи, че са действали съобразно реда и правилата. Но всички замесени служители, които имат някаква отговорност към случилото се, веднага ще бъдат освободени от длъжност за периода на разследването - докато се докаже дали имат вина или не. Централно условие при подобни случаи е веднага да бъде проведена професионална и независима съдебномедицинска експертиза на починалия.
През 2006 г. по поръка на ЕС инспектирахте борбата с организираната престъпност у нас. Вашият доклад тогава вдигна голям шум. Кои от вашите препоръки все още не са приети и осъществени?
- В моя доклад наред с другото призовах и Европейската комисия винаги да прилага едни и същи критерии в следващите си проверки и доклади, за да може да измери напредъка. Не знам дали Брюксел е изпълнил това предложение, а и вече не участвам в мониторинговия процес. От моята дистанция сега не мога да направя професионална и задълбочена оценка, трябва да питате Европейската комисия.
Но все пак имате някакви наблюдения?
- Знам, че сред моите колеги, заети с борбата с организираната престъпност, киберпрестъпленията и всички области, изискващи международно сътрудничество, има разочарование, защото България е изключително важна за общата европейска политика за сигурност. България е пресечна точка към страни, които са важни от гледна точка на организираната престъпност. Традиционно пътищата на наркотрафика, контрабандата на оръжие, търговията с хора в региона минават през и около България. И са налице опасения, че България като една от най-важните граници на ЕС не е постигнала стандартите за сигурност. Тъкмо заради предпазливостта и скептицизма сътрудничеството в момента протича изключително на лично равнище, на базата на лични контакти. Ако криминален служител от една европейска държава е развил лични контакти в България, то именно през тях минават всички важни и чувствителни информации. Гледа се скептично на обмена с официалните структури и от тях се получават само информации, които не биха навредили никому, не биха попречили например на някакъв процес.
Шансът според вас къде е?
- Пожелавам си най-сетне сигнал, че България е пристигнала в ЕС също и в областта на вътрешната сигурност. Сигналът за пробив може да бъде само един съответстващ оценъчен доклад на Европейската комисия, който не само да документира, че в страната се имитира напредък, но и че той се извършва на практика. Докладите, откакто бях в България, изразяват вече една промяна, въпреки че на места са пренаписани политически коректно. Интересно е какво каза еврокомисарят по разширяването Оли Рен, което после стана изходна точка за докладите - ще казваме истини, за да може да дойдат съответните последствия. Мисля, че трябва да се изоставят вече парламентарно-политическите съображения.
В тази връзка изключително позитивен сигнал е, че полицаите повече не искат да приемат отношението към тях, условията за работа и възнаграждението си. Това дава надежда. Мога само да апелирам към тях при гражданските протести да се опитат да подходят по-професионално. Тогава и полицията би имала шанс да получи подобаващото й се място в българското общество.