Рецептата на Педро Хуан Гутиерес за щастлив живот изглежда проста - красиви жени (задължително в множествено число), ром (задължително в големи количества) и вдъхновение. "Тропическо животно" (превод Еми Барух) е третата книга на кубинския писател, която излиза на български език след "Мръсна хаванска трилогия" (2007) и "Кралят на Хавана" (2008). Трите книги са част от цикъла "Сентро Хавана", в който влизат още "Ненаситният човек-паяк" и "Месо от куче" (те също са включени в издателските планове на Манол Пейков от "Жанет-45", който си е поставил за задача да доведе до края на годината и колоритния автор у нас).

Трудно е Гутиерес да бъде определен с една дума - той е художник, скулптор и автор на няколко поетични книги. Текстовете му са забранени за четене в Куба, но пък той продължава да живее там и казва, че никога няма да напусне страната си, защото на друго място би увехнал В Хавана се издържа от рисуване и с хонорарите за изданията на книгите по света. Романът му "Мръсна хаванска трилогия" (1998) е световен бестселър, преведен е на петнайсет езика.

"Аз съм съблазнител. Знам го. По същия начин, както има неспасяеми алкохолици, патологични комарджии, пристрастени към кофеина, към никотина, към марихуаната, клептомани и т.н., аз съм пристрастен към свалките", пише Гутиерес в "Тропическо животно". И това обяснение е едно от най-романтичните, защото кубинецът не си поплюва - той е директен, когато описва жените, секса, детайлите, отношението си към квартала, в който живее, задоволяването на физическите нужди, задните дворове и тъмните кьошета на Хавана и дори отношението си към литературата.

На пръв поглед в тази книга от близо четиристотин страници той описва живота си едно към едно. Нещо от вида на: "Събудих се, пих кафе, ромът беше свършил, извиках Глория горе, тя донесе ром и сексът беше страхотен, разходих се по "Малекон" и видях три страхотни мулатки..." . Разбира се, всичко това, но още по-колоритно, още по-честно. Трябва да стигне до средата на книгата, за да си позволи да се върне в спомените си и после отново поема към настоящето - Глория пак се качва при него, пак сексът е страхотен и пак животът е хубав. "Имам спомени в излишък. Понякога мисля, че са прекалено много. Въпреки че предпочитам да виждам позитивната част на този факт: паметта е като голям корен, дава живителни сокове на тялото. И тази игра ме храни и поддържа."

Критиката нарича Гутиерес майстор на "мръсния реализъм" заради премия и провокиращ стил. Той е колоритна комбинация от Хенри Милър и Чарлс Буковски и в "Тропическо животно" пише от първо лице, така, че границата между фикция и действителност е почти невидима. Убедителен е, защото казва, че пише най-добре за нещата, които познава. "Човек пише, както живее. Неизбежно е", твърди той. За разлика от Буковски и Милър рядко изпада в униние - може да е заради слънцето над Хавана, може да е, защото е достатъчно да чуе мелодията на болеро или салса или пък заради появата на красива мулатка, която подрънква с гривните си. Гутиерес е циник, но пък умее да покаже, че животът може да бъде по-лек и по-приятен. Има си формула - жени, ром и много карибско настроение.