Може би вие сте измежду около 15 хил. българи, решили да инвестират парите си във взаимен фонд през последните две години. Ако не вие, тогава със сигурност някой ваш приятел е споменавал, че е решил да вложи поне малко средства в тези схеми, особено като се има предвид невероятните печалби, които те регистрираха само преди малко повече от година. В интерес на истината, познавам дори хора, които теглиха кредити, за да купуват дялове на договорни схеми.

Извън този краен случай, който не препоръчвам на никого без достатъчно широка финансова култура, дали клиентите останаха излъгани?

"Не, аз не мисля да си вадя паричките сега. По-скоро съм ги забравила и в едни по-добри времена, след години, отново ще се върна към тях." Това са думите на Б., приятелка от студентските ми години, с която често обсъждаме подобни теми. Вероятно сега, година и половина след като реши да инвестира във взаимен фонд, нейните 1000 лв. вече са едва 200 лв. Според нея обаче тя не е излъгана, защото от самото начало Б. знаеше, че рискът, който поема, е голям и за да спечели, се иска търпение. Или както професионалистите ще ви кажат взаимните фондове са инвестиция с по-дългосрочен хоризонт, особено ще се отнася за схеми с по-висок и умерен риск.

Разбира се, последната една година беше изпитание за всеки с пари, вложени в схема, инвестираща във рисков финансов инструмент (не само в България). Да не говорим какъв катарзис беше това време за хората със значителни инвестиции в тях. Някой разчитаха на печалбите от акции за неща като нова кола, нов дом и др.

Едно е сигурно, ще им се наложи да почакат - както на инвеститорите с дребните суми, така и на тези с крупните суми.

Последната една година донесе първите значителни загуби за сектора на взаимните фондове. Числата говорят сами за себе си. Рисковите фондове в акции регистрираха плашещите резултати от -15 до -78%, т.е. ако Б. беше вложила своите 1000 лв. на 31 декември 2007 г. в най-печелившия рисков фонд за 2008 г. на 31 декември 2008 г., сумата по нейната сметка щеше да е 850 лв. (без дължимите такси). Ако обаче беше избрала най-губещия рисков фонд, то парите й щяха да се стопят до едва 220 лв.

Не по-приятна е картината на балансираните фондове, които инвестират сравнително равни дялове в акции и облигации. Годината беше тежка не само за пазарите на акции, но и на облигации и анализаторите не предвиждат бурен ръст и при двете скоро. При тях резултати за 2008 г. варират между -8% и -60%. И пак 1000-та лв. на Б. можеха да са станали 400!

Останалите нискорискови схеми - както инвестиращи в облигации, така и в инструменти на паричния пазар, донесоха и печалби. Рамката на техните резултати е между -14% и +7.9%. На практика един-единствен фонд успя да предпази вложенията на инвеститорите от инфлацията през годината от 7.8%. Ръстът всъщност е единствено при паричните фондове, които именно през 2008 г. доказаха предимствата си - да печелят от продуктите на банките, но без да ограничават ликвидността на средствата. Нискорисковите фондове все по-трудно могат да се конкурират с банковите депозити, поне що се отнася до дребните клиенти. Просто средствата на

гражданите са гарантирани в банките, а годишните лихви по срочните влогове стигат дори 9 на сто.

Каквато и да е ситуацията между двата конкурентни продукта, моята приятелка Б. вече беше взела своето решение и не мислеше да отстъпва от него. Дали защото често си говорихме на тази тема, или защото се беше вслушвала в съветите на професионалите от областта, тя знаеше от самото начало, че нейният времеви хоризонт на инвестиция е дългосрочен. И дори сега средствата по нейната сметка да са 220 лв., в следващите 3 до 5 години капиталовите пазари със сигурност ще са в нов цикъл на развитие и ще дадат нови възможности за прилична доходност.