Инвестиционни консултанти: Борсата закъсня с освобождаването от "заспали" компании
Българската фондова борса (БФБ) по-скоро закъсня с мерките си да се освободи с неликвидните, "заспали" компании. При настоящата криза те по-скоро биха били в сериозна тежест за публичните дружества и може да навредят на имиджа на капиталовия пазар. Около това мнение се обедини инвестиционната общност ден след огласяването на промените в правилника на БФБ, според които след 1 юни 2009 г. борсата ще може да дерегистрира близо две трети от дружествата си на неофициален пазар поради ниската им ликвидност.
БФБ аргументира стъпката с пояснението, че ниската ликвидност по-скоро пречи на имиджа на пазара като цяло, още повече че основна част от тези дружества са листнати насилствено по време на масовата приватизация. Допълнително новите разпоредби по Закона за пазарите на финансови инструменти и въвеждането на възможността за нерегулирана търговия дават зелена светлина БФБ да изчисти имиджа си.
"На всеки е ясно, че насила хубост не става. Нормалният процес е само компании, пожелали да бъдат на борсата, да се листват", смята Красимир Атанасов, портфолио мениджър от "Елана фонд мениджмънт". Моментът този проблем да бъде решен е много закъснял и сега е неподходящ предвид положението на пазара, смята той. Според него и повечето анализатори това трябваше да се случи преди 2-3 години, когато пазарът беше във възходящ тренд, а интересът към него растеше. "Сега всеки подобен ход ще е твърде натоварващ за тях и за имиджа на пазара като цяло", допълни той.
Според Христо Владимиров, финансов анализатор от "Ти Би Ай асет мениджмънт", идеята БФБ да се освободи от неликвидните активи е разумна, но тя трябва да се осъществи при нормални пазарни условия. "Ако тези дружества бъдат извадени от търговия, това би породило редица проблеми за инвеститорите". Най-важният за Владимиров е, че част от инвеститорите в тези дружества са направили вложенията си с идеята, че тези дружества ще продължат да се търгуват на регулиран пазар и ако бъдат дерегистрирани, те ще са поставени в положението да търсят изход от инвестициите си, при това в условията на една от най-тежките кризи за капиталовия ни пазар.
Пенсионните фондове, едни от най-големите институционални инвеститори, обаче не са притеснени от промените, тъй като ще има достатъчно дълъг срок, в който да се види дали акциите от портфейлите им отговарят на условията за ликвидност, или ще трябва да бъдат продадени. Това смята Милен Марков, председател на комитета по инвестициите към Асоциацията на пенсионните дружества (БАДДПО) и изпълнителен директор на ПОК "Съгласие". "Приетите промени са първи стъпки за изчистване от "мъртвите компании" и това са възможно най-леките изисквания, така че, ако мениджърите им имат желание да са публични, ще се опитат да ги покрият или ще отправят търгово предложение за отписването им", допълни той.
Някои компании от дългият списък с над 230 дружества вече са получили уведомление за приетите промени. "Балканкар Заря" например тепърва ще обмисля какво да прави, но едва ли ще се стигне до отписване от борсата. Сред потенциално засегнатите са и дружества, които доброволно решиха да станат публични и да предложат свои акции на БФБ. "В момента обмисляме какво е най-удачно да се направи и как най-честно да се постъпи към акционерите", каза Георги Лазаров, директор за връзка с инвеститорите на "Бианор холдинг". Компанията има възможност и да изкупува обратно акции, като общото събрание е овластило ръководството да взема евентуалното решение за това.
Друга възможност за компаниите е да сключат договор с маркетмейкър, което ще удостоверява, че ликвидността по дадената позиция ще се поддържа.
Инвестиционната общност има смесени чувства за алтернативните мерки за прочистване от неликвидните дружества, но е напълно единна, че правата на миноритарните акционери трябва да са защитени. "В никакъв случаи този процес обаче не трябва да става за сметка на миноритарните акционери", допълни Атанасов. Мненията на анализаторите варират от принудително отписване и задължения за отправяне на търгово предложение до имуществени санкции, ако собствениците не желаят да изкупят акциите на дребните акционери. Те обаче се разминаха по отношение на тежестта, която едни подобни мерки може да имат върху компаниите.
Дори и да се стигне до делистване, компаниите не губят публичния си статут и правата на миноритарните акционери остават защитени както и преди промените, заявиха от Комисията за финансов надзор. "Дружествата продължават да са публични, а това означава пълна приложимост на всички защитни механизми съгласно закона спрямо миноритарните акционери", поясниха от надзора. Остават в сила изискванията за разкриване на информация, дялово участие, особените режими за разпореждане с активи на значителна стойност, възможността за търгово предложение и др.
| БФБ: Неликвидните дружества подкопават имиджа на пазара "Българската фондова борса (БФБ) нееднократно е изтъквала необходимостта за промяна на организацията на пазарите по отношение на нисколиквидните компании, включително и делистването и "прочистването" от дружества, които са публични само "де юре", коментираха официално от БФБ по повод промените, засягащи неликвидните компании. Основната част от дружествата са получили публичен статут и са регистрирани на БФБ в резултат на масовата приватизация в края на 90-те години на XX в. Това не е било осъзнато и мотивирано решение на мениджмънта, а унифициран подход на държавата, често несъобразено с особеностите на всяко от тях. Част от дружествата нямат характеристики на публични компании и за тях търгуването на регулиран пазар e по-скоро неудобство и допълнително финансово бреме, отколкото желано и използвано предимство. Тези дружествата често не спазят законовите срокове за оповестяване на информация, а в някои от случаите и не предоставят такава на обществеността. Логично последствие е те да не са търсен и интересен обект за инвестиране, а основният ефект от това е, че сериозно се подкопава имиджът на целия пазар. Основната част от дружествата не се търгуват активно, а с някои от тях не е сключвана сделка в продължение на години. Причина за неатрактивността им е и високата концентрация на собственост, която ограничава миноритарните акционери във вземането на решения за развитието на дружеството. Близо 60% от дружествата имат фрий флоут по-нисък от 20%. Също така мениджмънтът на много малка част от тях има опита и желанието да следва принципите на доброто корпоративно управление. До момента само 4 дружества от сегмента Б на неофициалния пазар са декларирали желание да следват препоръките на Националния кодекс за корпоративно управление. Също така 41 дружества нямат сключени договори с информационни агенции по чл. 100, ал.3 от ЗППЦК, т.е. не оповестяват информация или не я оповестяват съобразно законовите изисквания, създавайки предпоставки за търговия с вътрешна информация. Мнения Милен Марков, председател на Комитета по инвестициите към асоциацията на пенсионните дружества (БАДДПО) Очаквам работещите компании да предприемат мерки и ако мениджърите им наистина имат желание да се търгуват, най-вероятно ще направят всичко възможно, за да повишат ликвидността на акциите им. За момента проблемът с ниската ликвидност на борсата трудно може да бъде решен с административни мерки. Нас, пенсионните фондове, не ни притесняват промените, тъй като ще имаме достатъчно време за реакция, да видим дали ще трябва да продаваме някоя акция, ако тя бъде заплашена от сваляне от борсата. В закона обаче в момента има празнота, тъй като не се казва какво ще става, ако притежаваме акции, които бъдат спрени от търговия. Все пак инвестиционните ни консултанти се стремят да инвестират в по-ликвидни дружества. Богомила Христова, председател на асоциацията за връзки с инвеститорите (БАВИ) Стъпката на БФБ е добре за ликвидността на борсата и изчистването от некачествени компании трябваше да стане. За някои компании може да има утежнение на обстоятелствата за сключване на сделки с акциите им, но има достатъчно срок до юни да решат дали ще се търгуват, или ще се затварят. Според мен промените като цяло са положителни, тъй като е хубаво да се осигурява някаква ликвидност. От кризата на пазара страдат по-търгуваните компании - цените им падат, защото именно техните акции се продават. Идеята датира от години В началото на 2006 г. БФБ предложи промени в правилника си, според който, ако една компания не отговаря на изискванията за ликвидност, тя ще бъде свалена на т.нар. OTC (over-the-counter) пазар, на който търговията ще става само с регистрация на вече договорени сделки и няма да има текущи котировки за цените на акциите. На този пазар на практика щяха да попаднат около две трети от публичните компании. Тогава инвестиционни посредници, управляващи дружества, пенсионни фондове и браншови организации възразиха срещу промените, подкрепи ги само Асоциацията на индустриалния капитал. За пенсионните и взаимните фондове това означаваше, че няма да могат да оценяват активите си по пазарни цени. Тогава Комисията за финансов надзор не одобри промените. |