Преди 17 години д-р Людмила Емилова създава първия в страната център за безлекарствено лечение. През клиниката й за лечение са минали над 37 хиляди пациенти както от България, така и от САЩ и Гърция. Не се обижда, че наричат центъра й дебелариум. Но по-голямата цел на нейната дейност е да убеди повече хора в силата на гладолечението и да предаде своята култура на хранене.

Тежки пристъпи на мигрена, атония на жлъчния мехур, увредени бъбреци с перспектива за хемодиализа… и купища лекарства, които приема като част от ежедневието си. Главоболието ставало все по-жестоко и по-жестоко, налага се да влезе в неврологична клиника, за да отхвърли засилващото се съмнение за тумор в мозъка. Освен с традиционното медикаментозно лечение опитала да се справи с помощта на иглотерапия, физиотерапия и масаж, но ефектът от тях бил само краткотраен.

Преди 17 години обаче в живота на д-р Людмила Емилова се случва нещо, което променя обичайния й ритъм на живот. Докато е дежурна в санаториума на МВР в комплекс "Дружба" край Варна, при нея идва пациентка, която й носи стар брой на "Вестник-книга" с публикувана 80 процента от книгата на Лидия Ковачева "Целебният глад".

Жената дава изданието с думите "Абе, докторке, вижте тука какви неща пише", след което лекарката с 23 години стаж в традиционната медицина прекарва три дни в четене на текста. "Бях невероятно впечатлена, направо изумена! Всичко звучеше толкова логично и обясняваше на какво се дължат много от оплакванията ми. Улисана в грижата за семейството си и пациентите, просто не бях обърнала сериозно внимание на здраве си. От първата секунда аз повярвах, че написаното е истина и нещата стоят точно така", връща се назад във времето д-р Емилова.

Две седмици след прочитането на "Вестника-книга" решава, че на всяка цена трябва да се срещне с Лидия Ковачева. Знае, че художничката е на седемдесет и осем години, но не е сигурна дали е жива още. Благодарение на връзките си в МВР успях да я открия и да си уредя среща с нея. "Разказах й за проблемите си и тя ме убеди, че за да се простя с мигрената, първо трябва да се справя с хроничния си запек. Наум си казах: "Глупости! Лидия не е лекарка, а е художничка. Какво общо може да има моята кралска болест, както наричат мигрената, с едно такова прозаично заболяване като запека", спомня си Людмила Емилова.

В края на април, на 48 години, обаче прави първия си сеанс омекотено гладуване в живота си. "Пет дни бях на плодове, пет дни се захранвах - направо не можах да повярвам, че вече не ме боли главата, а след няколко цикъла гладуване и захранване изчезнаха и останалите ми болести. Всичко се оказа толкова просто. Когато гладуваш, от организма ти излизат натрупаните отрови, а излязат ли те - вече си здрав.

От пролетта на 1992 г., най-хубавата в моя живот, смених изцяло хранителния си режим - изхвърлих животинските мазнини, минах на сурови плодове, зеленчуци и постни храни." В продължение на една година лекарката посещава непрекъснато Лидия Ковачева, за да разбере всичко за лечебното гладуване. "При нея идваха хора, които споделяха направо чудеса, които са се случили със здравето им. Толкова години съм лекувала, като препоръчвах лекарства или операции.

Беше ми трудно да повярвам в това, което чувам и виждам." През април 1993 г. заминава за 20 дни на почивка в Банкя, но целта е да направи по-дълга програма гладолечение. Вечер си пише въпросите към Ковачева, а през деня получава отговорите от нея и наблюдава пациентите й. "Помолих Лидия да ми разреши да лекувам по нейния метод. Тя не само ми разреши, но ми каза, че ще ми помага, както може." Така д-р Емилова решава да приложи програмата за гладолечение и при своите пациенти и да посвети живота си на нея.

Продължава да лекува пациенти чрез традиционна медицина, но вече заразена с новото знание, развива нещо като нетърпимост към случаите, в които вижда, че може да помогне на пациента чрез глад или диета, но е длъжна да предпише медикаменти. Убедеността й стига дотам, че решава да напусне удобното работно място в санаториума на МВР и да си открие свой частен кабинет, в който да лекува по тази система. Първите пациенти идват при нея, заинтересувани от статии и материали по телевизии и радиа.

Медийният интерес към лечебната сила на глада става повод за напускането й. "Имах няколко покани за интервюта, реших да си взема няколко дни отпуск, но ръководството не ме пусна. Съпругът ми ме подкрепи и ме посъветва да напусна." Публичните й изяви предизвикват вълна на професионално негодувание, на гребена на която се носят определения като шарлатанка, измамница и така нататък. Може би до голяма степен отпорът от страна на практикуващите традиционна медицина насочва към нейния кабинет онази категория хора, които вече са опитали всичко друго.

"След това стана много по-лесно. При мен идваха хора, насочени от вече излекувани мои пациенти, а след като веднъж са видели резултатите, нямаше нужда да хабя енергия, за да ги убеждавам в предимствата на това лечение. Дали гладът лекува може да се разбере много лесно. Като дойде, на пациента му се правят пълни медицински изследвания.

После преминава през съответния курс на лечение и след това отново му се правят същите изследвания. Така истината се вижда обективно, а всичко друго си остава предубеждение." По съвет на свои приятели, изпитали сеансите, решава да организира гладолечението в клинична форма. В последните 7 години клиниката беше в хотел "Лебед" в курорта Свети Константин и Елена. Но тъй като зимата басейните в повечето хотели не работят, от тази година клиниката е преместена в "Азалия" - единственият хотел с действаща СПА част. В момента в центъра на д-р Емилова работят 40 специалисти. Почти всичко спечелено е вложено в медицинска апаратура, за да може да бъде следено състоянието на пациентите.

За д-р Людмила Емилова не е обидно, че ги наричат дебелариум, но намаляването на теглото е един от бонусите на лечението. "Но ние сме сериозен медицински център, в който снемаме пълен здравен статус на един човек и едва тогава препоръчваме режим. Гладолечението се отрича само онези, които никога не са пропускали нито едно ядене през живота си. Предразсъдъците са страшно нещо! Хората са свикнали да мислят, че след като са болни, трябва да ядат, за да има сили организмът им да се справи с болестта. Здравето на човек зависи до 80% от това как се храниш и каква двигателна култура имаш", убедена е лекарката. Прави сравнение между хилядите километри кръвоносна система в човешкото тяло и бреговете на река, които с времето се затлачват, като за да се прочистят, е необходимо движение.

През центъра за 15 години са минали над 37 хиляди души. "Българите са с най-тежките болести и са най-недисциплинирани в изпълнението на програмата. Тези, които спазват предписанията, са своеобразен вид реклама за нашата дейност, но тези, които са недисциплинирани, са лоша реклама. Често тези случаи се използват като повод за атака срещу нашите методи, и то основно от скептично настроени лекари. За съжаление почти няма здрав човек. И не мисля, че може дори да се говори за някакъв вид конкуренция.

Защото за всеки има достатъчно работа. Но най-важното е хората да бъдат излекувани." Д-р Людмила Емилова не може да се примири с липсата на държавна политика по отношение на здравето на хората. Според нея "има смисъл средства да бъдат харчени за превенцията на най-разпространените болести.

Нужна е цялостна политика по отношение на храненето", казва тя. "Въпросът не е само да гладуваш, а и да се научиш да се храниш правилно, за не трупваш нови отрови в организма си и да не задълбочаваш старите си болести. Едновременно с процеса на гладуване пациентите й слушат лекции, посветени на природосъобразния начин на живот, учат се да прилагат някои похвати срещу стреса от тибетски ритуали, йога и каланетика. При едно свое връщане в България, неин колега, работил на Запад, я попитал защо се занимава да учи пациентите, а не ги остави да се хранят, както си знаят, за да дойдат отново при нея. Тя не му отговорила, защото трудно можеш да обясниш на онзи, който не е способен да усети, каква е разликата между нормалния бизнес и мисията. А нейната мисия е да даде на хората право на информиран избор как да живеят, така че да бъдат по-здрави.