Капитализмът изпитва мъките на една от най-тежките кризи за последните десетилетия. Комбинацията от дълбока рецесия, глобално икономическо разместване и национализацията на големи пластове от финансовия сектор в развитите икономики сериозно наруши спокойствието на баланса между пазарите и държавите. Никой не знае точно къде ще бъде новият баланс.

Хората, предричащи падението на капитализма, забравят един важен исторически факт - капитализмът има почти неограничената възможност да преоткрива себе си. Именно неговата отстъпчивост е причината той да преодолява периодично появяващите се кризи във времето и да надживява критиците си от Карл Маркс насам. Същинският въпрос не е дали капитализмът може да оцелее, той може, а дали световните лидери могат да демонстрират водачески умения и да го изведат до следващата фаза на развитите от настоящото затруднено положение.

Капитализмът няма равен по отношение на отприщването на колективната икономическа енергия на човешките общества. Ето защо всички успели общества са капиталистически в широкия смисъл на думата - те са организирани около частната собственост и позволяват на пазарите да играят ключова роля в разпределението на ресурсите и икономическите възнаграждения.

Уловката е, че нито правата на частна собственост, нито пазарите могат да функционират самостоятелно. Те се нуждаят от други социални институции, които да ги подържат.

И така, правата на частна собственост се уповават на съдилищата и прокарването на законите, а пазарите - на регулаторите, които трябва да обуздават злоупотребите и да определят пазарните провали. Както настоящата криза доказа за пореден път, капитализмът се нуждае от стабилизиращи споразумения като кредитори от последна инстанция и фискална политика, насочена към предотвратяване на икономическите цикли. С други думи, капитализмът не може да се създава, подържа, регулира или стабилизира от само себе си.

Историята на капитализма се състои именно от откриването и преоткриването на тези закони. Идеализираното от Адам Смит пазарно общество се нуждае единствено от държава, изпълняваща функциите на "нощна стража". Според него това, което е нужно за гарантирането на разделението на труда, е правителствата да осигурят спазването на правата на частна собственост, да подържат мира и да събират ниски данъци за плащането на ограничен брой публични блага.

В началото на XX в. капитализмът се напътства от ограничената представа, че държавните институции трябва да го подържат. На практика участието на държавата надхвърля тази концепция (например въведените от Бисмарк пенсии за възраст в Германия през 1889 г.). В крайна сметка държавата продължава да вижда своята роля като ограничаваща.

Това статукво започва да се променя с демократизирането на обществата и появяването на профсъюзи и други организации, които се обединяват зад виждането, че капитализмът ощетява и злоупотребява. В САЩ са прокарани редица антитръстови закони. Полезността на активната монетарна и фискална политики става широко приета при оценяването на последствията от Великата депресия.

Делът на публичните разходи в БВП се разраства драстично от средни стойности за сегашните индустриални страни от под 10% в края на ХIX в. до над 20% непосредствено преди Втората световна война. След нейното приключване много държави изграждат огромни системи за социално подпомагане, в които държавният сектор даже надминава 40% от БВП като средна стойност за развитите страни.

Този модел на "смесените икономики" е върховното теоретично постижение на XX в. Новият икономически баланс, който той установява между държавите и пазарите, подготвя сцената за нечувана социална сплотеност, стабилност и просперитет, които в развитите държави се простират до средата на 70-те години.

От началото на 80-те години обаче този модел трупа товар и изглежда, че най-накрая се пречупи пред него. Причината е само една - глобализацията.

Следвоенните стопанства бяха изградени и управлявани на ниво национални държави, като се нуждаеха от ограничаването на международните икономически отношения. Режимът, установен от споразумението от Бретън-Уудс, остави света с "плитки" търговски взаимоотношения, които изискваха контрол върху международните парични потоци, които Кейнс и поддръжниците му смятат за ключови за управлението на вътрешната икономика. Държавите са задължени да подържат само ограничени търговски взаимоотношения, като са предвидени изключения за редица сектори от социално значение (земеделие, текстилна промишленост, услуги). По този начин им се предоставя възможността да изграждат свои собствени версии на националния капитализъм, стига да спазват няколко прости международни правила.

Настоящата криза показва точно колко много сме се развили от тогавашния модел. По-специално - финансовата глобализация разбива остарелите правила. В момента, в който китайският и американският капитализъм се срещнаха, имайки само няколко предпазни клапи помежду, се роди експлозивна смес. Не съществуваха защитни механизми, които да предотвратят световно пренасищане на средства, което в комбинация с регулаторните провали на САЩ доведе до неконтролирано надуване и пукане на имотния балон. Не съществуваха и международни пътни блокади, които да предотвратят разрастването на кризата извън нейния епицентър.

В крайна сметка урокът не е, че капитализмът умря. По-скоро поуката е, че трябва да го преоткрием и нагодим за новия век, в който силите на икономическата глобализация са много по-силни от преди. Точно както минималният капитализъм на Смит беше трансформиран в смесената икономика на Кейнс, ние трябва да планираме преход от националния към глобалния вариант на смесената икономика.

Това означава, че трябва да си представим един по-добър баланс между пазарите и подържащите ги институции в световен мащаб. В някои случаи това ще означава разрастването на институциите на наддържавно ниво и затвърждаването на международното управление. В други случаи може да означава ограничаването на растежа на пазарите до позиции, които са недостижими за националните институции. Точният подход, разбира се, ще се различава за определени групи от държави и за решаването на разногласия.

Изграждането на капитализъм от нов тип няма да е лесно. Но винаги ще можем да разчитаме на историята - елегантността на капитализма се изразява в това, че е почти безкрайно отстъпчив.

--

*професор по политическа икономика в Харвард

Материалът е предоставен от Project Syndicate