Най-важното е да се знае, че този въпрос не стои на дневен ред. Много е вероятно и въобще да не се стигне до национализация на българска банка през тази криза. Опитът на Запад показа, че национализацията е последната мярка за спасяване на финансовата система, а случаят с "Леман брадърс" стана доказателство и за необходимостта от прилагането й. Институцията беше оставена да фалира, с което се загуби доверието между банките, и последваха още по-сериозни проблеми. Преди да се стигне до национализация, се търсят възможности за публично-частно партньорство, но инвеститорите се опариха прекалено много.

Национализацията е изключително крайна мярка за спасяване на даден бизнес - компания, която винаги води до негативни последствия на политическата ирационалност. Да се разглежда като възможност за противодействие на кризата обаче е опасно предизвикателство към пазарните принципи. От една страна, в условията на пазарна икономика оцеляват най-добрите и най-силните. От друга страна, национализацията дава възможност на недъгавите да преживеят, а от това не печелят нито хората, нито бизнеса. Забравихме ли нечистоплътното обслужване по прашните гишета с 15-минутно работно време. Множество са прегрешенията на банковата ни система, но ако има проблеми, работа на регулатора е да ги установи, отстрани и подобри средата на опериране на тези институции. Този ефект не може да се постигне чрез повсеместна и брутална държавна намеса, а чрез прилагане на адекватен и своевременен контрол. За съжаление през последните 3-4 години банките успяваха да заобикалят всячески препоръките и рестрикциите на централната банка особено в частта на кредитната експанзия чрез различни инструменти на финансиране и на извеждане от балансите на определени експозиции. Това доведе до значително завишени рискове за банковата система в частта свръхконцентрация, операционен и ликвиден риск. Симптомите на тези проблеми се проявяват днес поради сътресенията в банките майки. Кризата ще предостави възможност на по-добрия да оцелее.

Редно и да си зададем още един въпрос: С какъв ресурс, ако не емитиран външен дълг, България би могла да участва в подпомагане на банковата система? Понастоящем правителството и БНБ могат да подкрепят едва една, максимум две от големите банки. Ако искаме да национализираме банковата система, означава да емитираме външен дълг за десетки милиарди, който идните поколения да плащат. По-лошото е, че ще заменим един вид дългосрочна инвестиция в собствен капитал с една по-краткосрочна зависимост от дълг на всички българи. Не виждам рационалност в това предложение и смятам, че всяка нефундаментално базирана негативна оценка е нездравословна заигравка със стабилността на банковата система и икономиката на България.

По принцип национализацията на банки е най-крайната мярка, която може да се предприеме. Само по себе си думата национализация на търговска банка звучи доста страшно, както и е доста съмнително, че една банка, притежавана от държавата, може да се справи в моментната финансова криза по-успешно. Разбира се, няма как да не направи впечатление одобреният законопроект на германското правителство, който дава право на държавата да национализира банки, намиращи се в много тежко състояние. Несъмнено сега е момент, когато всички се опитват да запазят доверието в банковата система.