Над 80% от въоръжените конфликтив света между 1950 и 2000 г. са се случили в регионите с най-голямо биологично разнообразие на планетата, разкрива ново сензационно изследване, цитирано от научния сайт Science Daily.

Изследването "Войните в регионите на биоразнообразие" прави паралел между зоните на големите въоръжени конфликти (над 1000 жертви) след Втората световна война със 34 "горещи точки" на Земята, които са най-богати от гледна точка на разнообразие на видовете. Неправителствената екологична организация Conservation International дефинира  тези места като "горещи точки" , защото на тези места живеят целите популации на повече от половината застрашени растителни видове и около 42% от всички застрашени гръбначни видове. 23 от тези точки са били арена на въоръжени сблъсъци през половинвековния период.

Според "Ройтерс" обаче изследването не може да обясни каква е причината за връзката между концентрацията на биоразнообразие и военна активност в едни и същи места по света.

"Този поразителен извод, че най-богатите "складове" на живота на Земята са също зоните, в които са съсредоточени конфликти, ни показва, че тези области са важни и за опазването на биоразнообразието, и за благосъстоянието на човечеството", заявява Ръсел Митърмайер, президент на Conservation International и автор на разработката. Според него политическа и обществена отговорност е да се опазват тези територии, тъй като от тях зависи оцеляването на милиони от най-бедните жители на планетата, които живеят именно в зони с военно напрежение.

Примери за конфликти, повлияли на околната среда, са Виетнамската война, по време на която американската армия разпръсква химикала "агент оранж", унищожил множество гори във Виетнам; конфликтите в Либерия, Камбоджа и Демократична република Конго, които се финансират от продажбата на дървесина. В тези случаи войните увредждат не само местните екосистеми, но и способността на местното население да се издържа от природните ресурси.

Войните също така принуждават големи вълни от бежанци да ловуват в защитените зони, като унищожават защитени животински и растителни видове, строят временни лагери и палят огън в тези територии. Това от своя страна оказва допълнителен натиск върху екосистемите.

В заключение авторите на изследването призовават международната общност да развива и поддържа консервационни програми в разкъсваните от военни конфликти зони. Те също така призовават за интегриране на принципите на опазване на околната среда в военните стратегии, програмите за възстановяване на регионите и хуманитарните програми. Според Митърмайер резултатите от разработката ще дадат тласък на нови изследвания, които да потвърдят значението на застрашените региони за глобалната сигурност.