- Българският индекс SOFIX е вторият най-лошо представил се в света след този на фалиралата Исландия, със спад близо 85% от върховете си. Определено считам ценовите нива на повечето акции за нерационални предвид стабилността на българската икономика. Акциите струват доста под нетната стойност на активите на компаниите и в повечето случаи по-евтино, отколкото би струвало да се стартира подобен бизнес. Основната причина е загубата на доверие от страна на инвеститорите в комбинация с лошите финансови резултати на компаниите и липсата на прозрачност от страна на собствениците на публични компании.

- Свидетели сме на най-сериозната финансова криза на нашето съвремие, която обаче дава много възможности в средносрочен план. Правилното структуриране на портфейл от акции на перспективни и стабилни компании ще доведе до сериозна доходност за период от 3-5 години. Очаквам връщане на доверието, стабилизиране на индексите, приток на чужди капитали, увеличаване на индивидуалните инвеститори. Убедена съм, че след като сме най-лошо представилият се пазар по време на кризата, ще бъдем и най-стремглаво покачващ се при стабилизиране на глобалната икономика.

- Собствениците на публичните компании трябва много добре да преосмислят поведението си в период на задълбочаваща се финансова криза, ако наистина искат да върнат инвеститорския интерес към дружествата си и към пазара като цяло. В момента те трябва  да започнат да говорят за това какви антикризисни планове имат, да обясняват на инвеститорите финансовите си резултати от последните тримесечия, да дадат повече информация за очакванията си в краткосрочен и средносрочен план. Доказателство за липсата на откритост от страна на мажоритарите са и коментарите от страна на представители на пенсионните дружества за непрозрачност и необективна отчетност от страна на публичните компании, което възпрепятства взимането на инвестиционно решение.

- Не мога да кажа, че не очаквам такива стъпки, но те могат да бъдат от страна на компании, които имат сериозни финансови проблеми и които нямат средносрочна и дългосрочна перспектива за бизнеса си. Като цяло самият факт, че дори чуждестранните инвеститори спряха да продават акции или поне ограничиха продажбите си, говори за оценка от страна на професионалните клиенти, в това число и от самите емитенти, че цените на компаниите са стигнали атрактивни нива. Дори станахме свидели на изкупуване на сериозен дял от чужд инвеститор в българска компания като сделката за "Инвестор.БГ".  Това е знак, че в момента нивата са атрактивни и има потенциал.

Натискът, който наблюдаваме на пазара, е основно от дребни инвеститори с ликвидни проблеми. За това свидетелстват смешните обороти на Българската фондова борса (БФБ) от едва 1 млн. лв. на ден. Миналата година среднодневният оборот беше около 12 млн. лв. Но това не значи, че в рамките на половин-една година SOFIX отново ще стигне върховите си нива от 1981 пункта.

- Със сигурност мога да посъветвам всеки човек с портфейл на БФБ да го задържи. При положение че SOFIX тръгва от 100 пункта, стигнал е над 1980 и е паднал до 260 пункта, не бих посъветвала никого да продава. Точно обратното - сега е моментът тези, които имат свежи пари и искат да ги инвестират дългосрочно, да го направят. Това в никакъв случай не означава, че сме стигнали дъното на пазара, но по дебелите книги пише, че най-грешната тактика на борсата е да гониш върха или дъното.

- Не бих се ангажирала с подобно мнение. Компаниите, които са силно задлъжнели, ще имат сериозни проблеми, особено ако не намерят алтернативни източници на финансиране. Най-засегнати са промишлеността, машиностроенето, текстилната промишленост. Мерките, които правителството предприе, ще ги облекчи в някаква степен. Кредитирането чрез Българската банка за развитие ще подобри достъпа до ресурс за българските предприятия и ще засили конкуренцията на банковия пазар, което ще има позитивен ефект върху икономиката и финансовото състояние на компаниите в следващите 12 месеца.

Все пак на пазара има качествени компании с добър бизнес модел и мениджмънт, с реални планове, които следват в период на криза. Точно тези компании ще са перспективните като инвестиция с хоризонт от три до пет години.

- Проблемът с публичните дружества, които насила са станали такива, е сериозен и стои на дневен ред от доста време. Подкрепям аргументите на БФБ, че те вредят на имиджа на капиталовия пазар у нас. Въпреки това този проблем трябваше да бъде решен преди време, тъй като той бе поставян многократно от инвестиционната общност. Със сигурност, предвид пазарната ситуация, сега моментът за решаването му е изключително неподходящ. Трябва да мислим как да облекчим компаниите в тези трудни времена и как да защитим в максимална степен миноритарните акционери, ако искаме да върнем доверието на инвеститорите.

- Категорично смятам, че пазарът трябва сам да постигне равновесие без директна държавна намеса, но предвид естеството и мащаба на кризата стимули за ликвидност трябва да се търсят. В тази връзка предложенията на БАЛИП целят основно подобряване на климата на българския капиталов пазар и връщане на доверието в инвеститорите. Например да се даде възможност на Сребърния фонд да инвестира в български емитенти на ценни книжа - практика в редица развити държави. Друга болна тема са компенсаторните инструменти. Крайно време е статутът им да се реши. Напълно логично е и да искаме като основни участници и акционери на капиталовия пазар да участваме в управлението на Централния депозитар и БФБ - София, на ниво асоциации.

- Компаниите, които са били силно задлъжнели, продължават да са такива. В последните две-три години станахме свидетели на кредитна експанзия. Нормално е, предвид ръста на пазарите, компаниите да търсят финансиране през борсата, облигации и кредити с цел дългосрочно развитие. Компаниите, които са достатъчно открити и са публични в истинския смисъл на думата, тези, които имат добър мениджмънт, реални перспективи и правилен бизнес модел - те ще получат отново доверието на инвеститорите. Това са компаниите, които биха успели да получат финансиране - дали под формата на публично предлагане, облигационна емисия или привилегировани акции, като така да реализират заложеното в антикризисните си планове. На практика една рекапитализация ще зависи изцяло от качеството на компаниите, а не от формата на набиране на средства.

- Икономиката на България забави ръста си, като растежът може да слезе до около 1-2% през 2009 г.  Основна причина за това е постепенно забавяне на ръста на вътрешното потребление, което вече се вижда в търговията, както и на инвестициите в индустрията и строителството. Ограниченото консервативно и рестриктивно банково кредитиране е в основата на това.

Индустриалното производство отчита намаление, особено в добива и металургията, износът е надолу и ще продължи да се свива през първата половина на годината. Проблемни индустрии са още текстил, химия, строителство. Засегнатите от кризата индустрии вече започнаха съкращения, като най-вероятно безработицата ще се покачи. Част от освободените работници от строителството ще се пренасочат към големи инфраструктурни и енергийни проекти, но след известно време. Строителството ще се свие по-бързо от развитието на инфраструктурните и енергийните проекти, така че ефектите от мерките на правителството ще са в по-дългосрочен план.

Въпреки рисковете, пред които България е изправена, продължавам да не мога да се съглася, че страната ни е класирана на 7-о място по риск от фалит след Аржентина, Боливия, Казахстан, Русия, Бахрейн.

- На ниво държава за мен основните усилия на сегашното и на следващото правителство трябва да бъдат насочени към връщането на спрените пари от Европейския съюз. Това би върнало доверието и би компенсирало свиването на чуждите инвестиции и износа.

На ниво капиталов пазар - нужна е по-голяма откритост от страна на собствениците на публични компании, повече информация във връзка с текущото състояние на дружествата, както и за настоящи и бъдещи планове.