Работещите предприятия, които не са в производство по несъстоятелност или в ликвидация и имат присъдени съдебни вземания и неустойки спрямо Агенцията за следприватизационен контрол (АСПК), ще могат да ги разсрочват до 5 години. Това решиха на заседанието си в сряда депутати от икономическата комисия. Предстои предложението да бъде гласувано на второ четене в пленарната зала.

Дружествата ще могат да сключват споразумение с АСПК. Подобни вземания се присъждат след неизпълнение на някое от поетите по приватизационния договор задължения. "Нормално е да се разсрочват задълженията, при условие че икономическата обстановка сега е много по-различна от тази преди две или пет години", каза депутатът от БСП Петър Кънев, който е един от вносителите на исканата промяна.

Задължително условие, за да бъде подписано споразумение с фирмите, е към момента на сключване на договора компанията да е платила не по-малко от 5% от задължението си. Предложението за промяната в закона е направено от икономическото министерство, като е внесено независимо от депутатите Петър Кънев, Евгени Иванов и от Мария Капон.Към момента Агенцията за следприватизационен контрол е спечелила изцяло или отчасти 973 дела срещу 495 предприятия. От тях 300 са в несъстоятелност и около 200 биха могли да сключат споразумение с ведомството. "В тези компании няма големи дружества, а преди всичко малки и средни", обясни Атанаска Бозова, председател на АСПК. По думите й евентуални кандидати за договорите ще бъдат "Китнер България", "ВСК Кентавър", "Верила", "Българска роза" и др.При предприятия, които са изпаднали в несъстоятелност, агенцията ще може да сключи договор за разсрочване на задълженията по приватизационните договори само сред съгласието на Министерския съвет, предлагат депутати. От тази възможност ще могат да се възползват дружествата, сключили приватизационни договори след 1 януари 2007 г. Според първоначалната идея на министерството на икономиката законът трябваше да разрешава не само разсрочване на задълженията, но и тяхното предоговаряне. Зад това предложение застана и председателят на Агенцията за приватизация Тодор Николов.

Мотивът на икономическото министерство е, че по този начин може да се даде възможност в приватизационната сделка да влязат още инвеститори, които да увеличат капитала на дружеството, обясни юрист от ведомството. "Това не може да стане, защото по този начин спечелилото приватизационния конкурс дружество ще може да снижи условията си под тези на кандидата, класиран на второ място", коментира предложението депутатът от БНД и бивш икономически министър Лидия Шулева. Според нея готвените по този начин промени са набързо скроени преди изборите и имат определени цели, като тя не уточни какви са те.