Бъдещето на заплашените от делистване "заспали" компании на Българската фондова борса (БФБ) и как ще бъдат защитени правата на миноритарните акционери в тях остават неясни и след проведената дискусия между представители на капиталовия пазар в четвъртък. С промените в правилника за търговия на борсата, които влизат в сила от 1 юли, могат да бъдат отписани над 200 компании. Сред тях освен компании, които никога не са се търгували, и такива в ликвидация присъстват и дружества като БТК, "Булгартабак холдинг" и доброволно излезли на пазара компании като "Бианор холдинг", "Март България" и др.

Основен проблем при евентуално делистване на една компания е, че по смисъла на закона тя ще остане публична, но достъпът до информация за цената на акциите й и сделките с тях ще стане много по-труден. Причината е, че тези компании ще се търгуват извън регулиран пазар - тоест един акционер може да се договори по имейл или телефон с друг притежател на акции или инвеститор за сделка. Сделките ще минават през инвестиционен посредник, но за тях няма да има изискване да разкриват информация за този тип сделки. Това е така, тъй като в случая отпадат разпоредбите на Закона за пазарите на финансови инструменти, който задължава посредниците да разкриват такава информация, ако става въпрос за книжа, "допуснати за търговия на регулиран пазар", какъвто в България е само БФБ. За делистнатите компании обаче ще остане задължението да публикуват отчети и информация за промяна в дялово участие.

"При това положение Комисията за финансов надзор ще трябва да стане единствен защитник на миноритарните акционери в делистнатите компании", каза адвокат Жулиета Мандажиева, съдружник в адвокатско дружество "Точева и Мандажиева". По думите й инвестиционните посредници могат да бъдат задължени по нормативен път да разкриват информация за всички сделки с тези дружества до КФН, но нейното публично разкритие ще зависи по-скоро от самия регулаторен орган. Нормативната уредба на този въпрос също няма да бъде безпроблемна, особено ако тя създаде нови задължения за инвестиционните посредници (в отклонения от законовия стандарт). Всяка сделка може да се проследи от надзора в регистъра на Централния депозитар, където са регистрирани всички публични емисии и съответно се отразяват промените по партидите, допълни Мандажиева.

Основната цел с направените промени за борба със "заспалите" компании е да раздвижим пазара и да го освободим от неликвидните дружества, поясни Бистра Илкова, изпълнителен директор на БФБ.

"Абсолютен дисбаланс и абсурд е дружествата хем да са свалени от търговия, хем публични", каза Димана Ранкова зам.-председател на КФН и ръководещ "Инвестиционен надзор". "Затова тази промяна трябва да бъде съчетана със законови промени, така че дружествата да могат да се отписват от публичния регистър...Трябва да се помисли и по отношение портфейлите на договорни и пенсионни фондове", допълни тя.

Коя от засегнатите страни обаче ще внесе промени в закона и кога ще бъдат приети те, така че да гарантират правата на дребните акционери, не стана ясно. Асоциацията на индустриалния капитал в България инициира през 2001 г. промени, облекчаващи делистването и отписването на "заспалите" компании на борсата, но тогава промени не бяха приети. Нейният председател Васил Велев по-скоро се разграничи от втори такъв опит. Той посъветва общността да търси правата си чрез свикване на общи събрания и да забрави за търгови предложения от страна на мажоритарните акционери, ако те с години не са обръщали внимание на дребните такива.

Инвестиционната общност беше склонна за промени в законодателството. Тя предложи като гаранции за нея облекчен режим на гласуване на отписвания на общи събрания и някакъв тип принудително търгово предложение, при което всеки акционер - институционално или индивидуално лице, ще може да продаде и да се освободи сравнително безболезнено от акциите си. Такава готовност показаха и Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП), и Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД) въпреки критиката си към начина за борса с "квазипубличните" компании.

"В момента се опитваме да прескочим един трап с две крачки, което по принцип е невъзможно. Начинът за това е чрез съответната законодателна промяна", каза председателят на БАУД Стоян Тошев.

Институционалните инвеститори обаче по-скоро ще се справят сами с проблемите, ако дадена компания от портфейла им бъде свалена от търговия на регулиран пазар. "Сигурен съм, че за повечето компании миноритарните акционери ще трябва да свършат работата на мажоритарите", каза Иво Захариев, портфолио мениджър, ПОК "ДСК - Родина". По закон пенсионните фондове не могат да инвестират в акции на компании, които не се търгуват на регулиран пазар и задължително ще трябва или да излязат изцяло от вложението си, или да създадат изкуствена ликвидност с тях, така че да задържат компании, листнати на БФБ.