Посредниците избягват да стават маркет мейкъри
Решаването на проблема с нисколиквидните компании на Българската фондова борса (БФБ) чрез маркет мейкър (посредник, осигуряващ ликвидност), буксува още преди да са влезли в сила новите правила за търговия на борсата.
Повечето посредници избягват да предлагат услугата вече няколко години заради риска от загуби. Избирането на маркет мейкър е условието, което БФБ постави пред нисколиквидните компании за оставането им на борсата след 1 юли, когато влизат в сила новите правила за търговия, заплашващи от делистване над 200 компании. При настоящото положение на БФБ с дневен оборот от под 1 млн. лв. те още по-трудно биха се активизирали заради липсата на всякакво търсене и предлагане при редица компании от дългия списък със застрашени от спиране от търговия.
Задачата на маркет мейкъра е да поддържа ликвидна търговията с акции на дадена компания, като пуска поръчки купува и продава за книжата. Срещу услугата посредникът удържа комисиони от компаниите и има облекчен режим на търговия на БФБ. В момента само един посредник осъществява подобна функция - Пощенска банка за бутилиращата компания "Девин".
"Ниската ликвидност на дружествата, заплашени от делистване, е основната пречка за осъществяването на маркет мейкър услуги от страна на посредниците, тъй като те поемат значителен риск от влизане във вложение, от което може би няма да имат начин да излязат", каза Любомир Бояджиев, изпълнителен директор, "Бенчмарк финанс" и председател на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП). (Всички коментари по темата на стр. XIII.) "Те рискуват значителни загуби, ако поемат подобен ангажимент", допълни Бояджиев. Ролята на маркет мейкъра е чрез закупени обикновено от мажоритарните собственици акции да предоставя винаги налични обеми за търговия, т.е. винаги да има оферти купува/продава по дадена позиция. Той трябва да поддържа минимален обем достъпни акции. Според правилата на БФБ за маркет мейкъри минималната стойност на котировка в парично изражение към момента на въвеждането й е 2500 лв., т.е. по тази сума ежеседмично се определя минималният обем, за който той трябва да предлага поръчки купува/продава. Например, ако една акция струва 5 лв., минималният обем акции на котировка ще трябва да е 500 броя в рамките на следващата седмица, т.е. посредникът трябва да има в наличност тези акции. При много компании от списъка на заплашените обаче намирането на акции е трудно и ако все пак се намерят такива, още по-трудна може да се окаже продажбата им, което означава, че посредникът рискува да понесе загуби.
Допълнително правилата на БФБ разрешават на посредника да предлага котировки със спред от само 5% от текущите нива. Много акции обаче вече се търгуват под 1 лв., което понижава възможността за генериране на печалби при настоящото положение на пазара. "БФБ е склонна да дискутира с посредниците промяна на спреда, но в допустими граници, коментира Иван Такев", оперативен директор на оператора.
Целта на заложените от борсата промени е да активизира търговията с т.нар. "заспали" компании на пазара. При едни не е имало търговия с години, при други сделките през годината се броят на пръстите на едната ръка.
"Бих искал да подчертая, че проблем "заспали дружества" на практика не съществува. Освен ако не визира всички регистрирани емисии на БФБ", очерта ситуацията на пазара Гено Тонев, инвестиционен консултант в "Юг маркет фонд мениджмънт". Посредникът беше маркет мейкър на "Актив пропъртис" отскоро. "Да, маркет мейкърите подобряват значително ликвидността на който и да било инструмент - това е безспорно. Но, забележете - "подобряват"! Не "създават", каза още той. По думите му правилата за тази дейност на БФБ изискват непосилен за много инвестиционни посредници финансов ангажимент. "Тъжно, но факт - освен желание, за да бъдеш маркет мейкър в България, трябва и да си малко луд в днешно време. Ако тези две предпоставки са налице, то вероятността да бъдеш единственият (и последен) купувач на даден инструмент едва ли ще наруши съня ти", допълни Тонев.
Решението на проблема с нисколиквидните компании остава в ръцете на техните собственици и желанието им тези дружества да са наистина публични и реално да се търгуват. "Въпреки всичко казано... считам, че след един задълбочен анализ на дадена компания и решителност за промяна от нейна страна могат да се намерят положителни страни в част от компаниите", обобщи Евтим Тимчев, брокер в Eurobank EFG - България.
Ако компаниите не съдействат, според пазарните анализатори не е изключено някои миноритарни акционери да се опитат да поддържат по-скоро изкуствена ликвидност, за да избегнат делистване или да потърсят решение чрез общо събрание на акционерите. Цялата инвестиционна общност обаче по-скоро иска законодателни промени, които да облекчат прочистването от "заспалите" компании, защитавайки интересите на дребните инвеститори в тях. А дребните инвеститори, особено в бившите приватизационни фондове, застрашени да бъдат спрени от търговия, са много.
Някои от заплашените компании са*:
"Слънце - Стара Загора-Табак"
"София-БТ"
"Златен лев холдинг"
"Армейски холдинг"
"АКБ корпорация"
"Българска роза"
"Балкан"
"Балканкар - Заря"
"Балканкар - Рекорд"
"Българска захар"
"Добруджа холдинг"
"Декотекс"
"Дружба - стъкларски заводи"
"Дружба"
"Формопласт"
"Хидроизомат"
Холдинг "Света София"
"Котлостроене"
"Лавена"
"Лесопласт"
"Мел инвест холдинг"
"Петър Караминчев"
"Елма"
"Булгартабак - холдинг"
"Чугунолеене"
"Бианор холдинг"
Българска телекомуникационна компания
"Катекс"
"Черноморски холдинг"
"Балкантурист Елит"
"Медийни системи"
"Наш дом България холдинг"
"Орел инвест"
"Руен холдинг"
"КТИ Съединение"
"Ютекс холдинг"
Български транспортен холдинг
"Булгар чех инвест холдинг"
"Северкооп Гъмза холдинг"
"Сила холдинг"
"София Комерс-Заложни"
"Астера козметикс"
"Херти"
"Март България"
Железопътна инфраструктура-холдингово дружество
"Софарма трейдинг"
"Торготерм"
*Към 16 февруари 2009 г.
Източник: БФБ