От 15-годишен уругваецът Хектор Бадо има една мечта - да извади на бял свят германския броненосец "Адмирал граф Шпее". Корабът, някогашна гордост на Вермахта, потъва през 1939 г. в устието на Рио де ла Плата край Монтевидео. В понеделник мечтата на Бадо беше на път да се осъществи, но заради силния вятър 186-метровият "Граф Шпее" и този път остана на дъното.

Корабът е символ за човечността във войната, защото под заплахата от поражението капитан Ханс Лангсдорф избрал да го потопи, но преди това спасил екипажа, обяснява уругваецът.

Драматичният финал на 16 000-тонния "Граф Шпее" е обект на многобройни изследвания, дори и на филм. Кръстен на вицеадмирал Максимилиан граф фон Шпее, той е спуснат във вода през юни 1934 г., две години по-късно е въведен във флота. "Лексикон Цвайтер Велткриг" посочва, че броненосецът, както и подобните му "Дойчланд" ("Луцов") и "Адмирал Шеер", е построен в нарушение на Версайския договор, който позволява Германия да строи кораби с максимална водоизместимост 10 хил. тона.

На 21 август 1939 г. броненосецът със 1100 моряци на борда напуска Вилхелмсхавен и се отправя към Южния Атлантик. На 26 септември капитан Лангсдорф получава заповед за "енергични удари" срещу британския търговски флот. На 30 септември потопява пътническия кораб "Клемент", а до 7 декември - още 8 британски граждански съда с общо над 50 000 бруторегистъртона.

Кралският военноморски флот изпраща срещу "Граф Шпее" група от един тежък и два леки кръстосвача. На 13 декември 1939 г. "Екзетър", "Аякс" и "Ахилес" прихващат немския кораб край устието на Рио де ла Плата. В битката Лангсдорф успява да извади "Екзетър" от строя и нанася щети и на другите два. "Граф Шпее" обаче е улучен зле, макар и само веднъж. Лангсдорф се отправя към неутралното пристанище на Монтевидео, където да поправи щетите. Под британски натиск Уругвай му дава ултиматум от 72 часа, който е крайно недостатъчен. Лангсдорф, объркан и от съобщенията за други британски кораби, които пътуват към него, според Би Би Си пренебрегва заповедта на Хитлер да се бие до последно и решава да освободи моряците и да взриви "Граф Шпее". Според историците заради тежката си артилерия (шест 280 мм оръдия) броненосецът е имал муниции само за 80-минутна битка. На 17 декември капитанът бавно вкарва кораба в делтата на Рио де ла Плата и след като екипажът напуска, потъва на дълбочина от 8 метра. Три дни по-късно Лангсдорф се самоубива в Буенос Айрес.

Днес екипът на Бадо, финансиран от предприемача Алфредо Етхегарай, търси начини да извади потъналата легенда и да я изложи в морския музей в Монтевидео. Разходите обаче постоянно нарастват, като по преценки на Бадо са нужни десетки милиони долари. Проектът е разчетен за две години, но със сигурност ще отнеме поне още толкова, обяснява пред ДПА координаторът Томас Шмид. Все още няма пари и за реставрирането на кораба. Докато не извадим "Граф Шпее" и не видим в какво състояние е, всяко твърдение би било несериозно, пояснява Шмид.

С помощта на специален апарат хората на Бадо са направили компютърни снимки на потъналия съд. Затрудненията обаче идват както от голямата тежест на кораба, така и от тинестото дъно в делтата. При 30 градуса жега в понеделник екипът 14 часа се опитваше с плаващ кран да извади командния мостик, който тежи 385 тона, но силният вятър скъса стоманените въжета.

Мечтата на Бадо още стои в плитката делта на Рио де ла Плата, но той не губи надежда, че "Граф Шпее" ще види отново слънцето, а предполагаемите запазени офицерски кабини ще разкрият нови моменти от морските битки на Втората световна война.