Гийп Хагоор*, професор по изкуство и икономика в Utrecht School of the Arts, разказва идеята си за свързване на изкуството с бизнеса - артейнмънт

B: Основното понятие във вашата теория за арт мениджмънта е „креативна индустрия” , какво означава това?

- „Креативна индустрия” е понятие, което формира нова нагласа у арт мениджърите - директори на музеи, галерии. То означава развиване на културна мисия на организацията и търсене на нова инфраструктура, съобразена с нуждите на средата. Преди 10 години говорехме за „културен сектор”, под което се разбираше субсидиран сектор. Днес говорим за креативност, която събира високо и ниско изкуство, организации, личности, не само арт, но и дизайн, архитектура. Креативността в обществото е най-важното нещо за неговото развитие. Креативната индустрия свързва културния и бизнес сектора. Това трябва да е и позицията на културната политика на правителството.

B: Според вас България подготвена ли е за превръщането на изкуството в индустрия?

- В Холандия също критикуват идеята за креативна индустрия. Много хора смятат, че това означава край на високото изкуство и комерсиализация. Разбирам, че ако години наред си бил затворен в своето студио, една нова връзка между арта и икономиката изглежда неприемлива. Но ако видите фестивалите на младото поколение артисти, ще разберете, че те са много активни в тази сфера - искат да запазят творческите си идеи, но и да създават контакти, да се образоват. Те са по-гъвкави и способни да печелят пари от проектите си, а важен аспект на креативната индустрия е идеята, че артистите могат да печелят от изкуство, а не от странична работа.

B: Как се промениха културните институции през последните години?

- Ще ви дам един пример - в операта в Амстердам винаги се е правело високо изкуство. Но сградата е празна през лятото. Директорът, който е много предприемчив, покани шоуто "Холидей он айс" в операта. Също като у вас, в Холандия музеите и театрите имат силна пирамидална структура, но все по-често младите мениджъри излизат извън тези организации и търсят връзки с други форми на изкуство. Не само в посткомунистическите държави, но и в Холандия също има субсидиран сектор, там също има бюрокрация и недобро разпределение на парите. И на Изток, и на Запад текат еднакви процеси, при които младата генерация иска да промени нещата с помощта на културна мрежа, нови идеи, креативна индустрия, а старото поколение иска да си запази привилегиите за себе си.

B: Как най-успешно се продава изкуство днес?

- С директни контакти между бизнес мениджъри и артисти. Така например един голям мениджър в нашия град Утрехт искаше да бъде изрисувана една огромна гола стена в предприятието му. Отворил телефонния указател и избрал произволен художник. Отсреща му отговорили „но аз правя абстрактно изкуство”. Мениджърът отишъл в ателието на този художник и решил, че иска да има негови работи на всички стени Ето един пример, как, ако бизнесът и артът се срещат и комуникират, това може да дава добри резултати и съвременното изкуство да разшири аудиторията си.

B: Как изглежда успешният арт мениджър?

- Той трябва да притежава три важни умения. Първо, да познава мениджмънта - планиране , маркетинг, финансиране - технически умения, в които да е експерт. Да е предприемчив. Да е културен лидер - да мотивира хората, да влияе, да е оратор. Рядко се събират всички неща в една личност.

B: Кое изкуство се продава най-добре?

- Забавното изкуство, от типа "Биг брадър". Но Шекспир също е много модерен - той ни казва какво става в момента в света. Приложните изкуства - дизайн, графичен дизайн, реклама, мода също са актуални. В момента има едно движение за мултифункционално изкуство. Така се създаван хибридни форми на арт - наричам го артейнмънт - от арт и ентъртейнмънт.

B: Какво дава като креативност Източна Европа на западния свят?

- Бях в Прага преди една седмица - видях брилянтни нови фестивали, организирани от млади хора. При нас всичко е подредено, регулирано, всичко си е на мястото, тук има много динамични форми.

-----------------------

*Гостуването му е организирана от Център за медийни изкуства "Интерспейс" и подкрепено от Cult .bg, катедра "Културология" на СУ, Cultural Policy Education Group и холандското посолство, Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград.