През последните няколко месеца "Беднякът милионер" заплени света, показвайки част от невероятната и шокираща паралелна вселена на държавата цивилизация Индия. Младите милионери от гетата на Мумбай обаче далеч не са единствените представители на субконтинента, които за добро или лошо играят все по-голяма роля при определянето на съдбата на глобалното село. Индия днес е мултифасетен кръстопът на технология, религия, наука и култура. Макар и на хартия страната да е най-голямата демократична общност в света, на практика тя функционира като една огромна капиталистическа машина, подхранвана от износ на стоки и евтина, но квалифицирана работна ръка. Глобалната финансова криза едва ли ще промени из основи тази реалност. Нито пък сериозно ще заплаши благоденствието на няколкото богаташи милиардери, които реално се разпореждат с безпрецедентна по мащабите си икономическа и политическа мощ. Имената и поприщата на някои от тях са ни добре познати: Лакшми Митал, краля на стоманата, както и Ратан Тата, собственик на "Тата мотърс" и на добилия горчива слава хотел "Тадж". Сред тях обаче има и един по-малко известен предприемач, чийто бизнес модел и визия за бъдещето го открояват от останалите - дори само защото залогът за успеха на проектите му надхвърля личните му амбиции за печалба и престиж. Това е Тулси Танти, основателят на петата по големина в света компания за производство на вятърни генератори "Сузлон енерджи".

Решенията на господин Танти сами по себе си не са ключ към радикална енергийна утопия. Компанията, стартирала едва преди 13 години обаче работи в региони и мащаби, достижими за малка част от конкуренцията в бранша. Само един от проектите в щата на Югозападна Индия Махараща включва стотици вятърни турбини, които съвкупно генерират до 1 терават - повече от общата мощност на 3-и и 4-и блок на АЕЦ "Козлодуй". Всичко това в провинциален район, в който семействата се препитават с няколко долара на ден, а местната икономика все още се задвижва с животинска тяга.

Както повечето истории за индустриални принцове, раждането на вятърната империя на Тулси Танти не съдържа нито приказно вълшебство, нито безкористен филантропичен идеал. Първоначалната закваска за богатството си от повече от 3 милиарда долара индиецът натрупва по най-конвенционалния възможен начин - чрез труда на сънародниците си. "Сузлон енерджи" е наследник на семейната текстилна компания, която Танти управлява през 80-те години на миналия век в провинция Гуджарат. Бизнесменът скоро установява, че доходността на текстилния му бизнес зависи от най-скъпия и несигурен фактор на производството в една развиваща се икономика - електрическата енергия. Индустриализацията в Индия превключва на висока предавка в началото на 90-те години и никнещите като гъби предприятия водят до чести сривове в електрическата мрежа. През 1990 г. Танти инвестира в 2 вятърни турбини, внос от Германия, за да подсигури производството си. Много скоро той осъзнава техния потенциал и пренасочва усилията си към създаването на първата успешна високотехнологична компания за производство на вятърни генератори и добив на възобновяема енергия в Индия.

"Сузлон" е създадена през 1995 г. и започва с проект в Гуджарат с мощност 3.3 мегавата - около 10% от мощността на първия български вятърен парк на нос Калиакра. За целта Тулси Танти осигурява 600 хиляди долара от свои роднини и решава да се откаже от текстилния бизнес. Когато през 1997 г. доставчикът на турбините - немската компания "Суедуинд", фалира, "Сузлон" изкупува активите й. Следва десетгодишен период на главоломен растеж, по време на който броят на служителите на компанията нараства до 9500, а пазарният дял при ветрогенераторите в Индия - до 45%. Танти завършва цикъла на вертикална интеграция през 2005 г., когато купува белгийската компания за трансмисии "Хансен" за 565 млн. долара. Това се случва в момент, в който "Сузлон" реализира годишни продажби от почти 900 млн. долара, управлява производства в САЩ, Европа и Китай и отчита стабилен годишен растеж от над 100%.

Устремът, позволил на индийския бизнесмен да сътвори световен технологичен лидер от провинциална тъкачница, не спира дотук. Танти налага фирмена култура и начин на работа и живот, които изглеждат особено актуални във времена на икономическа криза. Най-голямата фабрика на "Сузлон" в Пондичери се захранва изключително от вятърна енергия, оползотворява дъждовната вода, а при строежа й не е засегнато нито едно дърво.

Тулси Танти казва за своя път към върха: "Зеленият бизнес е добър бизнес. Правенето на пари само по себе си няма смисъл, ако човек не поема отговорност."