Унгарският премиер Ференц Дюрчани подава оставка само и само да съхрани властта на непопулярното социалистическо правителство. Икономиката на страната не може да се отдръпне от ръба на пропастта и единствено обезопасителните мрежи на МВФ и ЕС я задържат, докато се замразяват заплати, режат се бюджетни разходи и се вдигат данъци.

Българският му колега Сергей Станишев твърди, че партията му е най-добрият избор за България в кризата, защото опозицията имала "опасни икономически планове". "Във времена на криза е нужна огромна предпазливост и въздържаност. Първото условие е да не се действа глупаво", каза Станишев пред Ройтерс.

Три четвърти от българите обаче не одобряват управлението му. В края на миналата година кабинетът пръсна

милиарди левове от бюджетния излишък, от които сега болезнено се нуждае

за да предпази икономиката от потъване, за каквото говорят все повече анализатори и международни институции.

Много е вероятно във вторник чешките социалисти в комбинация с комунистите да свалят дясното правителство на Мирек Тополанек, "защото работи срещу народа си". Ако успеят, те все пак обещават оставят кабинетът да изкара до края на юни председателството на Европейския съюз. Цената ще са дълбоки персонални промени, които може да са толкова неприемливи, че страната така и или иначе да отиде на предсрочни избори посред разгара на кризата. За протаканото ратифициране на Лисабонския договор от Прага по-добре да стискаме палци чешките депутати евроскептици да не го отхвърлят и да потопят ЕС в поредната институционална криза.

Орязване на бюджетните заплати с 15% и вдигане на данъците предизвика в Латвия най-големите антиправителствени протести от 1991 г. насам, които "взеха главата" на управлението. Литва, където през февруари се наложи полицията да разгонва със сълзотворен газ протестиращите пред парламента, ще обяви на 4 април прогноза за срив на икономиката си през 2009 г. от 10.4%, вещаещ повторение на шока след разпадането на СССР. Вчера лондонският институт "Кепитъл икономикс" прогнозира и за двете държави икономически спад от 15%, а за Естония - "само" от 10 на сто.

Румъния с нейното странно ляво-дясно правителство ще приключи тази седмица преговорите за 20 млрд. евро помощ от МВФ и ЕС.

Накратко - задава се

лято на огромен политически натиск и обществено недоволство

с потенциал да мачка правителства като валяк. Управляващите маневрират всякак, за да оцелеят: рокади в кабинетите, яко рязане на бюджетните разходи, изливане на държавни милиарди (там, където такива са останали) и накрая - тичане за помощ при МВФ и Брюксел.

В региона дойде време да се плаща сметката за десетилетие, през което на много места политиците се държаха като мажоретки на икономически възход, помпан от кредитен бум, не желаейки да мислят как този растеж да се превърне в основа за устойчиво развитие. Сега политическите и бизнес елити в Източна Европа са изправени пред безпрецедентно предизвикателство от падането на Берлинската стена насам.

С генезис на много места предимно от бившата комунистическа партийна и стопанска номенклатура и след  20 години на полуреформи, корупция и симулиране на пазарна икономика днешната ситуация ги сварва без капацитет да се изправят срещу първата истинска капиталистическа криза. Апатичните и обезверени избиратели също няма с какво да помогнат - гражданското общество така и не успя за постигне по-съществени форми и роля от декоративните.

Как търси решение на колосалната задача Унгария, която е микрокосмосът на случващото се в Източна Европа и сега плаща скъпо и прескъпо цената за годините на бюджетна и кредитна екстравагантност. В Будапеща търсят министър-председател експерт, задължително икономист, по възможност банкер с умение за управление на кризи. Като възможен водещ кандидат вече изплува Дьорд Шурани, който два пъти (общо 9 години) оглавяваше централната банка и сега ръководи местния клон на "Интеза Санпаоло", най-голямата италианска банка. Завъртяха се и имената на действащи и бивши министри на финансите и икономиката и дори на бившия председател на Унгарската академия на науките Ференц Глац.

Представяте ли си такава ситуация в България? Кой ли ще бъде предложен за премиер, ако лодката на икономиката се продъни?

Новото положение

отваря вратите преди всичко за всевъзможни гръмогласни популисти

- медийни герои, чиято популярност ще се измери още на изборите за европарламент това лято. Те дори не са "извънсистемни" играчи, за каквито задължително се представят, а продукт на статуквото, чиито господари десетилетия наред са се рафинирали в изкуството да създават вентили за изпускане на социалното напрежение.

Впрочем, изглежда, именно "масите" са шансът на Източна Европа да избегне експлозия. След преживяната политическа нестабилност и икономическа шокова терапия през 90-те вероятно още действа своеобразна "имунна защита" срещу тежки времена и бурни промени.

Проблемът е, че този път са изгубени всички илюзии за качествата на елитите. Днешните очевидно не са в състояние да използват възможностите на кризата. Вместо да ускорят реформите и да ударят корупцията, източваща безценен ресурс, те на практика се занимават единствено с оцеляването си. А това означава за още по-дълго да забравим за по-добро правосъдие, образование, здравеопазване, инфраструктура...

Този път Европа и Западът подготвиха спасителен финансов парашут за Източна Европа, но едва ли всички трябва да му възлагат особени надежди. В случая с България например - ако се наложи да го отваряме заради макроикономически трудности, ще трябва да сме готови и да платим солената му цена, защото на парашута не пише "безплатен обяд". Извънредните пари по линия на еврофондовете, за които имаме прочуто умение да "усвояваме", също няма да се хвърлят от камиони като хуманитарната помощ по време на Лукановата зима.

Не трябва да се възлагат особени надежди и на сивата икономика - вечният вариант Б за българските правителства. Те винаги я оставяха да се върти, за да смекчава болката от посредственото или откровено некадърно управление. Само че, за да я има, първо трябва да има и нормална икономика. Този път ще е съвсем, съвсем различно за всички.