През последните седмици сред подсъдимите по знакови дела се разрази епидемия. Заболявания отложиха процесите за източване на "Топлофикация - София" от бившия й директор Валентин Димитров, за братските договори в пътния фонд срещу бившия му шеф Веселин Георгиев и за измамата със 7.5 млн. евро от САПАРД срещу Марио Николов. Диагнозите на подсъдими и адвокати са алергичен шок, бронхит и неврологично заболяване.

Списъкът от заболявания, с които подсъдимите отлагат делата, е безкраен, а диагнозите - най-различни. След години настояване от Съюза на съдиите през 2007 г. за първи път беше приет частичен регламент за болничните, които се представят пред съдебните органи. В Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността беше записано, че ако болният е на свободен режим или му е определено домашно лечение, трябва да се яви пред магистратите. Изключения са напълно възможни, тъй като в графата "бележки" на болничния лист лекарят може да запише, че заболяването не позволява явяване пред съдия, прокурор, следовател или разследващ полицай. От лаконичната разпоредба следва, че най-сигурният начин да се избегне срещата с магистратите е настаняване в болнично заведение. Всяко заболяване, за което не се налага хоспитализиране, обаче също може да се превърне в пречка за явяването на подсъдимите по делата, стига лекарят да е вписал нужната забележка. Подсъдимите най-често прибягват до "медицинска бележка" за хипертонична криза. Високото кръвно се сваля и след това никой медик не може да установи какво е било всъщност, когато е писан болничният.

Злати Златев-Златистия има запазено място в съдебно-медицинските архиви. Той беше обвиняем за убийство, грабежи, незаконно притежание на оръжие, кражби на коли и хулиганство. По време на делата Златистия представи пред магистратите дълъг списък от страдания - от депресия, през дископатия и синдром на Браун-Секар до частична парализа на гръбначния стълб и циклофрения. Заради тежкото си състояние той излезе от ареста и замина на курорт в Павел баня, където парализата не му попречи да потроши санаториум с джипа си, а след инцидента избяга да се лекува в Черна гора.

Завинаги в съдебната история ще остане и Боян Петракиев-Барона. След издирване за магистрален грабеж през 1994 г. той беше заловен от барети при шумна акция. Месеци по-късно с разрешение от тогавашния главен прокурор Иван Татарчев Барона беше освободен за лечение на болни зъби. Петракиев използва възможността и избяга в Чехия, откъдето беше върнат след двегодишно издирване от Интерпол.

В сага, наситена с драматизъм и театрално майсторство, се превърна делото срещу Христо Илиев - Големия Зевс. Той се изкачи до четвъртия етаж на кооперация по водосточната тръба с две щанги за разбиване на врати и след сигнал на граждани беше заловен от полицията на тавана на блока. При ареста си Големия Зевс падна в краката на полицаите, покосен от парализа. По време на съдебния процес Илиев пристигаше в инвалидна количка или на носилка, тъй като защитата му твърдеше, че страда от множествена склероза. След като специална експертиза установи, че Големия Зевс симулира, той веднага "оздравя".

Процесът срещу Красимир и Николай Маринови - Маргините за подготовката на три убийства е блокиран от края на 2007 г. заради тежкото здравословно състояние на подсъдимите. Докато делото все още се гледаше, Красимир Маринов - Големия Маргин идваше в съда пребледнял и полягаше на пейките в залата заради силни болки. Оказа се, че страда от тежка дискова херния и беше опериран, а лекари подписаха заключение, че има и стомашно-чревни заболявания, хемороиди, камъни в бъбреците и нощно напикаване. Медици удостовериха, че брат му - Малкия Маргин, страда от епилепсия и престоят в ареста е пагубен за здравето му. Оказа се, че няма пречка неспособният да стои зад решетките Маринов да бъде картотекиран като футболист на отбора "Чико" на брациговското с. Бяла и дори участва в мача им срещу "Спартак" - Пещера. Заради операция на сърцето на друг от подсъдимите - Иво Карагеоргиев, делото със сигурност няма да се гледа още шест месеца. Според медицинската експертиза, представена в съда, той страда от исхемична болест на сърцето, коронарни заболявания, язви на дванайсетопръстника и кървене в стомашно-чревния тракт. Брат му - Светлин Карагеоргиев, който също беше подсъдим, почина.Шампион по болнични листове е и бившият президент на футболния клуб "Черноморец" Ивайло Дражев. Той е подсъдим за катастрофа, при която убива двама души и осакатява трети. Проверка на Висшия съдебен съвет установи, че процесът срещу него се отлага от 11 години, защото той и адвокатите му представят удостоверения за заболявания - от болни бъбреци и сърдечни и белодробни кризи до кръвохрак. Съдията по делото е назначавал експертиза за всяко от заболяванията на Дражев, но нито едно от вещите лица не пожелава да се произнесе категорично дали той може да се явява на заседанията.

Бившата служителка на Висшия съдебен съвет Илияна Накова, която блъсна туристка, докато шофираше пияна из Слънчев бряг, също отлага делото си с болнични листове. Според документите тя не може да се яви в съда, защото страда от нарушение на вестибуларните функции. Съдията се ядоса и възложи на Националния осигурителен институт и прокуратурата да проверят болничните на Накова.

Първото дело с присъда срещу бившия шеф на "Топлофикация" Валентин Димитров - за валутно престъпление, също започна с медицински проблеми. Адвокатът настоя процесът да се отложи, тъй като клиентът му е претърпял стоматологична операция и не може да дава обяснения. Прокурорът Божидар Джамбазов обаче показа изрезка от вестник, пред който преди ден Димитров е дал дълго интервю. Въпреки това делото се отложи. Има ли лечение

Лекарите носят отговорност за издаването на фалшиви болнични, защото те са документи с невярно съдържание. От формална гледна точка са перфектни, но съдържанието им не отговаря на действителността. При съмнение за валидността на болничния лист правим проверка дали е закономерно издаден и дали е вписан в журналите, каза градският прокурор Николай Кокинов. Според него в повечето случаи е много трудно и дори невъзможно да се установи дали вписаната диагноза е правилна. Типичен пример са бъбречните кризи, няма как да разберем дали наистина в деня на делото подсъдимият е получил такава, твърди прокурорът. Кокинов заяви, че по дела като това срещу Маргините на практика се прави експертиза на всяко медицинско заключение, но досега не е установена нередност. Шефът на районните обвинители Александър Налбантов обясни, че повечето разследвания за неверни медицински заключения са за решения на ТЕЛК, в които на здрави хора е дадена инвалидност или процентът на съществуващата е завишен. Налбантов съобщи, че има няколко условни присъди срещу лекари, като съдът в почти всички случаи е лишавал медиците от правото да практикуват за 1 или 2 години. По закон най-голямото наказание за съставянето на фалшив болничен е 5 години затвор.

Отделно от това Законът за здравето предвижда, че директорите на Регионалните центрове по здравеопазване могат да глобят медиците с от 1000 до 3 хил. лв., ако установят, че са издали болничен лист "в нарушение на нормативно установените изисквания". За повторно прегрешение санкцията е от 4 хил. до 10 хил. лв. От столичния център уточниха, че нарушението, за което най-често са налагали наказания, е издаване на болничен за пред съда на хора без осигуровки, но отказаха повече информация с мотива, че съдържа лични данни.

Ако не приемат на доверие болничните листове, в повечето случаи съдиите назначават експертиза, която да провери действителното здравословно състояние на подсъдимите и дали то им пречи да участват в делата. Мими Петрова от Софийския градски съд стигна по-далече, след като се усъмни в диагнозата оток на мозъка на обвиняемия за грабеж и побой Димитър Димитров. Тя отиде в дома му с целия съдебен състав, невролог и охрана. Доведеният от Петрова невролог не откри оток и подсъдимият беше откаран в съдебната зала. Петрова прибягна до нестандартния метод за проверка, защото й се видя нелогично, че болничният за отока е издаден от Инфекциозна болница. Основният проблем пред магистратите, когато им бъде представен болничен, е, че имат работа с документ, удостоверяващ, че прегледаният не може да ходи на работа, без това да означава, че той не може да се яви пред съда или прокуратурата. Съдиите обаче не могат сами да преценят - не са лекари, а пък и диагнозите са на латински.