Всичко изглежда привидно спокойно. Само грохотът от падаща дървесина, отекващ в далечината, навява на мисълта, че нещо не е наред. Хора почти не се виждат в двора. Само тук-там някой работник разбива натрупаните планини от трици, а колегите в двора склоняват глава при срещата на нечий поглед.

Остават само още два месеца, преди заводът да опустее, а грохотът на въртящата се дървесина да заглъхне за неопределено време. Най-големият завод за хартия в България - "Монди Стамболийски", планира временно да спре производство най-късно от 1 юни заради значителното оскъпяване на основните си суровини и икономическата криза. Компанията ще се раздели с около 80% от персонала си, който е 400 души. Двойното оскъпяване на дървесината и природния газ накараха всички компании от сектора да търсят диалог с управляващите, но безуспешно. Част от тях вече спряха работа и изпратиха хората си в неплатен отпуск.

"Политиците и бизнесът в България просто не вървят ръка за ръка... Това е катастрофа", яростно се опитва да обясни ситуацията изпълнителният директор на "Монди Стамболийски" Александър Криклер. "Цените на дървесината и природния газ поскъпнаха два пъти през последните по-малко от две години. Това наложи на няколко пъти да спираме производство за по една-две седмици, но при настоящата икономическа криза положението вече е катастрофално. Не може управляващите в Западна Европа да свалят цените на енергийните ресурси още есента на миналата година, за да облекчат бизнеса, а в България да се прави точно обратното", казва Криклер.

През миналата година в България цените на енергоносителите поскъпнаха драстично и въпреки че в глобален мащаб спаднаха доста, у нас едва през април и юни се очаква свалянето им. Реакцията на държавата изглежда малко закъсняла на фона на европейските, а и не е ясно с колко точно ще е общото понижение. Това пречи на компаниите да планират дейността си, което е допълнителен минус.

"Държавата просто трябва да осигури базови условия за работа", каза Криклер. Производството на хартия ще бъде възстановено едва когато пазарното търсене се повиши достатъчно и се положат основните на дългосрочни и ефективни споразумения за доставката на дървесина и енергия. В края на 2008 г. цената за 1 куб.м дървесина е била около 45 евро спрямо 25 евро преди две години. Приемливи нива за възстановяване на работата са 25-30 евро, каза Криклер.

Енигма обаче остава кога ще са ефективни условията за подновяване на работата. Защото точно когато заводът спре да работи, държавата ще е "избори" и вероятността политиката и бизнесът да се разминат изглежда още по-голяма.

"Просто трябва да се примирим със ситуацията и да потърсим спасение някъде другаде", плахо коментира Гергана Гичева, работничка с 30-годишен стаж в завода и представител на синдикатите. Свела е погледа си и свито седнала на стола, споделя лаконично как никога за времето си в завода не е преживявала нещо такова. Не е започнала да търси друга работа обаче, "защото все още се надява, че нещата ще се оправят". Трудно й е да проумее, че след 30 години ще трябва да смени работата си, но не е песимист. Вярва, че ще намери изход.

"Човек трябва да е оптимист и да вярва, че нещата ще тръгнат", коментира по-младата й колежка Гергана Драганова, представител на колектива в завода с около седем години стаж. Въпреки че знае, че положението и в другите фирми в района не е цветущо, вярва, че ще намери работа. Не изключва колеги да решат да потърсят работа в чужбина. За себе си обаче казва "едва ли с дете на годинка и половина", макар че, преди за започне работа в "Монди", е прекарала няколко месеца в Германия. Около Стамболийски има още няколко малки предприятия освен завода за хартия. В момента обаче не набират персонал, допълни Драганова. Повечето хора в района разчитат да намерят работа по-скоро в близките градове Пловдив и Пазарджик, където също има масови съкращения. Опция са и фабриките на хранително-вкусовата компания "Белла".

Според Никола Михайлов, председател на общинския съвет, ситуацията в града все още не е притеснителна. Последните години на растеж има няколко новооткрити бизнеса - текстилна фабрика, компания за термосвиваемо фолио и друга за студено огънати профили. Повече притеснение за общината от 23 хил. души буди липсата на яснота за основното й приходно перо - таксите, които "Монди" плаща, отколкото безработицата. По думите на Михайлов тя е между 10 - 15% при средна за страната от под 7%. Като се присъединят към тези числа и хората от "Монди", картината ще изглежда още по-фрапираща на фона на думите на социалния министър Емилия Масларова: "Няма скок на безработицата... влизаме в кризата стабилни."

Ако политическият елит смята, че влиза в кризата по-стабилен от всякога, то за хората, избиращи ги, не е така. Освен близо 400-те души, които ще са директните жертви на лошото взаимодействие между политика и икономика в България, още около 45 хил. души по веригата ще бъдат индиректно засегнати по оценка на Криклер. "Монди Стамболийски" е сред най-големите консуматори на дървесина в страната. От 1 юни обаче вече няма да я купува. Съответно добиващите и доставящите я звена ще са индиректно засегнати от спирането на завода. Допълнително ефектът за тях се подсилва и от временно спрелия работа завод "Свилоцел" в Свищов и проблемите и на другите големи компании в бранша.

"Монди" обаче се е запасила с продукция, за да обслужва наличните си поръчки и след спирането на производството. Така карите на "Монди" ще продължат скоростно да препускат в склада и да пълнят наредените камиони с ролките хартия. Около 50-70 души ще продължат да изпускат пара от производствените машини, за да ги поддържат живи. Грохотът на дървесината в живият завод обаче ще липсва, а горите от дърво и трици в двора ще линеят.