Представете си - получавате мейл: “Ела ни на гости! Приготвили сме хубаво вино, чакаме те!”, и към писмото прикрепен файл с електронен самолетен билет до Сан Франциско. Зарязвате всичко и тръгвате. Два часа по-късно вече сте на летището, а три часа след драмата с проверките за сигурност на полетите вече сте се приземили на брега на Тихия океан И в един от най-красивите американски градове - Сан Франциско, където ви чакат същите тези толкова прекрасни приятели. Така поне стана с мен.

- - -

Пристигайки в Сан Франциско, докато се огледам наоколо, вече пътувах с кола към Напа Каунти, северната част на Калифорния. Час и половина по-късно пристигаме в сърцето на “винената долина” - градчето Сент Хелина. Това е идеалната отправна точка за обиколка из винарните в района. Напа Вали и Сонома Вали са известни с най-доброто вино и кухня в Америка. Горещото слънце, студените нощи и сутрини и плодородната почва на района го правят идеално място за отглеждане на винени сортове грозде. Долината Напа е дълга 56 км и широка само осем километра и върху тая площ се намират над 250 винарни. В Сонома винарните са също толкова, а целият винен район заедно с Напа обхваща 77 000 акра.

Калифорния става известна с вината си още в края на XIX век. Тогава с този занаят се занимавали предимно емигранти от Европа. Един от тях Густав Нюбаум успява да върне славата на калифорнийското вино не само в Америка, но и в Европа. Винарският бизнес започнал да процъфтява, а районът - да привлича все повече предприемачи с вкус към добрия алкохол. Всичко вървяло добре до 1920 г., когато в страната се въвежда сух режим. Забраната за производство и продажба на алкохол убива едва проходилата индустрия. Повечето винарни в района спират работа. Тринадесет години по-късно, веднага след отмяната на режима, в долината има само 20-ина винарни, които са пръснати сред ферми и плодови градини. Възраждането на бизнеса станало бавно. Дори и през 80-те години Калифорния все още е смятана от професионалистите в бранша за обещаващ, но не добре развит район за винопроизводство. Днес обаче винарите от Златния щат правят толкова добро вино, колкото и традиционните европейски производители.

Обиколката из винарните трябва да се планира, защото повечето работят до 4 следобед и е добре да не се налага да шофирате с часове от една до друга и да изгубите ценно време по магистралата. Ние решихме да започнем със Сонома Вали и оттам - да пътуваме обратно към Сент Хелина и Напа. Така за един ден може да обиколите около пет винарии, които са едни от най-известните в района.

Първата спирка е Ледсън Винярдс. Колата отбива от магистралата по алея, която открива невероятна гледка към огромна готическа сграда - замъка на Ледсън. Историята на фамилията, която притежава една от известните за Северна Калифорния винарни в района на Сонома вали, започва някъде през 1896 г., когато прадядото на Стив Ледсън, Баркър Ледсън, решава да зареже фамилното богатство и задълженията на благородническата кръв и да търси приключения. Така Баркър напуска Англия и тръгва за Новия свят. След като работи първо във фермата на чичо си в Айова, след това става землемер и пет години по-късно купува първата си собствена земя. По-късно тръгва да търси нови преживявания в Сан Франциско и стига до изпълнителен директор на компания, Баркър купува ранчо в Кенвоод. След три поколения фермери в рода Ледсън, Стив - правнук на Баркър, решава да послуша баща си и да се насочи към друга професия. Така само 30-годишен Стив вече е известен и заможен строителен предприемач в района. По това време се ражда и третото му дете и със съпругата си Мишел вече твърдо са решили, че е време да намерят място, за да построят “къщата на мечтите". Така Стив купува около 20 акра в Сонома вали близо до някогашното фамилно ранчо, в същата част на долината и започва строежа. Воден от фермерската традиция в семейството, Стив засажда и лозя. Точно когато първата реколта мерло е готова за пазара, през 1993 г. сградата в готически стил е почти привършена. Междувременно Стив и Мишел променят намеренията си да живеят в огромната къща и решават да я превърнат във винарна. Така 2 години по-късно “замъкът на Ледсън” приема първите посетители. Просторни стаи за дегустация на вино, които те карат да се чувстваш у дома си с топлината от запалената камина, прекрасна гледка към лозята и зеления двор с ромолящ фонтан са идеалното място да се наслаждаваш на хубаво вино. Произвежданото от Ледсън вино се продава само на място, няма да го намерите по обикновените супермаркети. Така че влезете ли в замъка, е задължително да спрете и в магазина за вино.

Една от атракциите на винената обиколка е възможността да пробваш произведеното в съответната винарна. Дегустацията е включена в цената на тура и е около $10, но ако решите да пробвате вина от резерва, тогава ще трябва да платите допълнително. Обикновено се опитват около четири вина от различни реколти. В повечето винарии има и магазинчета за деликатеси, което е идеална възможност за семеен пикник с чаша вино в градината. Да се запишете на тур из винарната е добро като идея, защото не само че научаваш фамилната история на собствениците, но и начинът, по който правят виното, а също и как се съхранява, сервира и дегустира.

Мястото, което със сигурност трябва да се види е Беринджур Уайнъри. Тя е най-старата работеща в района, създадена през 1877 г. от двама немски емигранти - братята Джейкъб и Фредерик Беринджур. Днес винарната е включена в списъка на националните исторически места на САЩ. Това е и единственото място в района, където може да влезете в тунелите, прокопани в скалата, където се съхранява и отлежава виното.

Джейкъб Беринджур напуска дома си в Майнц, Германия, през 1868 г., за да започне нов живот в САЩ. Брат му Фредерик вече от 5 години живеел в Ню Йорк и непрестанно пишел за огромните възможности, които има в страната. На Джейкъб идеята да се установи в Ню Йорк не му харесала. Още докато бил в Германия, чул, че топлият климат на Калифорния бил добър за отглеждане на винени сортове грозде. Така през 1870 г. решил да отиде до Напа, за да провери. Седем години по-късно братята Беринджур купили земя и на следващата година заработила Беринджур Уайнъри. Фредерик, по-големият брат, се заел с бизнес делата, а Джейкъб - с производството. Първото нещо, което правят, е да наемът работници за прокопаването на скалните тунели. Изграждането им отнело години, но резултатът си заслужавал, тъй като в тунелите се поддържа постоянна необходимата температура за съхранение на виното.

През 1884 г. Фредерик решава, че е време да построи фамилна къща, която да е точно копие на родната им, на брега на р.Рейн, в Германия и тя да е в рамките на винарната. За изграждането й плаща космическата тогава сума от $28 000. Наема архитект от Сан Франциско, който да проектира сграда във викториански стил със 17 стаи. Днес Рейн Хаус се смята за един от образците на американската архитектура от края на XIX век. Къщата е построена от червено дърво и тухли. Покривът все още е покрит с керемидите, използвани при строежа, а стените продължават да са в цветовете на Тюдорите, така както са били подбрани преди толкова години. Завършването на къщата е събитие, което може да се открие в местния вестник от онова време, където дълъг материал разказва за изящните и скъпи мебели в трапезарията, библиотеката и фоайетата. За стъклописите в стил арт ново Беринджур наема художник от Ню Йорк. Той е изписал прозорците на всяка стая с теми от това, за което е предназначена. Така дамските стаи се разпознават още отвън по пеперудите и дивите цветя, а на входната врата на Рейн Хаус те посрещат двамата братя изписани в рицарски дрехи от Шекспирови времена.

И след като дълго обикаляме стари винарни с още по-стари семейни истории на емигранти, тръгнали да търсят приключения и нов живот в Новия свят, спираме във винарната, собственост на човека, който се смята за лидер на новата вълна винопроизводители. Роберт Мондави Винъри се появява по една много тривиална семейно-битова причина - скандал. Младият Роберт, разочарован от това, че баща му не приема идеите за това как да промени семейната винарна, напуска и прави своя. Мондави се смята за пионер в Напа и Сонома, затова годината на основаването на винарната му 1966 г. се определя като началото на съвременната винарска история на Калифорния. След връщането си от Франция младият наследник на италиански емигранти решава да засади предимно френски сортове и да използва методите за производство на вино от стария континент. Той започва първи в района да използва студената ферментация и да слага виното в малки дъбови бъчви. През последните години Мондави работи с НАСА за подобряване на сортовете грозде, които използват. Във винарната може не само да пробвате вино или да си направите пикник на моравата, но и в летните вечери да послушате концерт например.

Новите винарни, които се появяват в района, са все по-често собственост на хора, за които доброто вино е хоби и производството му е добре прекарано свободно време. Все по-често лекари, адвокати, режисьори и продуценти, хора от бизнеса обръщат поглед към “винарската” долина, като добър начин да съчетаеш полезното с приятното - доходен бизнес от удоволствието да правиш вино.