В началото бе хининът

През 1790 г., докато превежда от английски език ръководство по медицина, немският лекар и химик д-р Самуел Ханеман прочита, че лечебните свойства на хининовата кора при лечение на малария се дължат на горчивия й вкус. Неудовлетворен от това обяснение, д-р Ханеман прави експеримент със себе си - приема няколко пъти извлек от хининова кора и започва да наблюдава въздействието й върху себе си. В резултат на това той изпитва всички симптоми на маларията, без да е болен от нея. Така д-р Ханеман стига до извода, че хининът, използван за лечение на малария, може да предизвика същата клинична картина, когато се приема от здрав човек. Това е първото доказване на хомеопатично лекарство и рожденият ден на хомеопатията.

Хомеопатията е...

По своята същност хомеопатията е лекуване на болести с малки дози от вещества, които при приемане на големи дози в здрав човек предизвикват същите заболявания. Хомеопатията не е лечение с билки или някаква форма на народна медицина. Хомеопатията се базира на здрава научна основа и използва методи, при които с индивидуално подбрани лекарства се стимулират естествените оздравителни реакции на самия организъм. Наричат я нежната медицина, защото има меко действие и не предизвиква сътресения в организма. Хомеопатията работи по посока на реакцията на самия организъм, без да му нанася вреда по токсичен път и без да го променя. Силата на хомеопатията е в това, че тя лекува причините за дадено заболяване, не само симптомите.

В медицината са известни два основни вида лечебни методи - алопатичните и хомеопатичните. Алопатичните действат противоположно на реакцията на организма срещу болестния фактор, а хомеопатичните засилват естествените защитни реакции на организма и му помагат да се справи с болестта.

Името на хомеопатията идва от гръцки произход и произлиза от две думи, които означават “подобие” и “страдание”.

Лекуване на подобното с подобно

В самото наименование на хомеопатията е заложена и нейната същност, и основният принцип, по който тя работи. Първият и най-важен принцип, който лежи в основата на хомеопатичната наука, е принципът на подобието. Подобното се лекува с подобно. Какво означава това всъщност? Веществата, използвани за направата на дадено хомеопатично лекарство, в здрав човек ще предизвикват симптоми, сходни или същите със симптомите на дадено заболяване. Идеята е, че това, което причинява дадена болест, трябва да може и да я лекува. Оплакванията, предизвикани от голяма доза от дадено вещество (субстанция), могат да бъдат излекувани с малка доза от същото вещество.

Принципът на подобието е бил част от медицинската практика и на Древна Гърция. Пръв Хипократ през IV век пр.н.е. установява този принцип - че токсичните ефекти на веществата могат да се превърнат в терапевтични.

Безкрайно малката доза

Вторият основен принцип в хомеопатията е принципът за безкрайно малката или т.нар. хомеопатична доза. Това означава, че хомеопатичното лекарство се дава във възможно най-малкото количество за определено заболяване. От принципа за безкрайно малката доза произлиза и най-голямото, основно предимство на хомеопатията пред алопатията - за разлика от алопатичните лекарства, хомеопатичните нямат този биохимичен път на разграждане на веществата в организма. Затова те са напълно безвредни и приемането им не води до увреждането на органи (това се отнася най-вече за бъбреците и черния дроб, където се натрупват остатъците от алопатичните лекарства), както и до зависимост и привикване. Именно това е причината, поради която хомеопатични лекарства могат да се пият много дълго време, без в организма на болния да настъпват някакви странични изменения или смущения.

Заради принципа на хомеопатичната доза и поради своя естествен произход хомеопатичните лекарства са подходящи за рискови категории пациенти. Такива категории са кърмачетата, бременните жени, хората с тежки увреждания или хронични заболявания, с алергии и непоносимост към някои видове алопатични медикаменти. Големият плюс на хомеопатията е, че всички категории пациенти могат да бъдат лекувани с нея. На практика хомеопатичните лекарства са подходящи за всички хора и няма организъм, с който те да са несъвместими.

Индивидуалният подход

Третият основен принцип в хомеопатията е този на индивидуалния подход. Този принцип е много важен за успешното лечение на всеки пациент. Предписването на лекарства при хомеопатията е напълно индивидуално за всеки пациент и е нормално на трима пациенти с еднакви заболявания да бъдат изписани три различни лекарства.

Хомеопатията - магическото изцерение?

Хомеопатията не е панацея и не може да лекува всичко. Болестите, с които традиционната (класическата, алопатичната) медицина не е в състояние да се пребори (все още), не могат да бъдат излекувани и от хомеопатията. Хомеопатията не е намерила разковничето за лечението на рака, на вируса на СПИН, на склерозата. Също така тя не може да лекува и психически заболявания - различните видове разстройства на психиката.

При тежко и нелечимо болни хора хомеопатията не може да възвърне състоянието на здраве, но може да облекчи страданията им. Хомеопатията може да бъде използвана за сателитно лечение при тежки заболявания. При усложнения и съпътстващи заболявания на нелечими болести или такива в напреднал стадий хомеопатията може да помогне срещу слабостта, отпадналостта, виенето на свят, може да засили имунната система на болния.

Хомеопатията успешно се прилага при лечението на дихателни заболявания, алергии, кожни болести, както и при лечението на всякакви видове остри и хронични заболявания. След хомеопатично лечение е възможно хроничните заболявания да се обострят по-рядко или дори да бъдат излекувани напълно.

Друго успешно приложение на хомеопатията е възможността за установяване на приближаващо заболяване и лечението на предразположеността към дадена болест.

Много добре се подават на хомеопатично лечение болестите на модерното време, казва доктор Грудева, невролог, хомеопат, преподавател към Центъра за обучение и развитие на хомеопатията София - Париж. За депресиите, стреса, преумората, мигрените, главоболията, безсънието, неврозите - естествен и неизбежен резултат от вечното бързане и напрежението, на които е подложен човекът на XXI век, хомеопатията може да помогне. Хомеопатичните лекарства могат да повишат тонуса на човека, да засилят имунната му система и да подобрят общото му психично състояние.

Хомеопатичните лекарства

Целият свят на природата може да бъде използван за приготвянето на хомеопатични лекарства. Тези лекарства се правят от най-различни субстанции, като предимно се използват субстанции от животински, минерален и растителен произход. За направата на хомеопатични лекарства е възможно да се използват дори патологични секреции, както и метали и техните съединения. Хомеопатичните лекарства са истински лекарства - те се произвеждат от фармацевтични компании, а не се забъркват от самозвани билкари и лечители.

Хомеопатичните лекарства се произвеждат в различни форми - таблетки, прахове, глобули. Съществуват два вида хомеопатични лекарства - монопрепарати и специалитети. Монопрепаратите се приготвят само от едно изходно вещество, а специалитетите са лекарствени форми, в които присъстват няколко хомеопатични лекарства. Специалитетите са много практични и успешно се прилагат в хомеопатията.

Хомеопатичните лекарства са напълно съвместими с алопатичните и приемането на единия вид в никакъв случай не изключва едновременното приемане и на другия. Например за човек, болен от диабет, инсулинът е задължителен. Което обаче не изключва или забранява и едновременното провеждане на лечение с хомеопатични лекарства за друго заболяване.

Хомеопатията в никакъв случай не изключва приемането на повече от едно хомеопатични лекарства едновременно, категорична е д-р Грудева. Напротив - в много от случаите това е наложително.

Добре е хомеопатичното лекарство да се приема 15-20 минути преди или след хранене (пушене, пиене). Целта е лигавицита на устната кухина да бъде чиста. Хомеопатичните лекарства се поставят под езика, зона, много богато кръвоснабдена, и поради това работеща като венозна инжекция - така лекарствата са най-ефикасни. Мит е съществуването на непоносимост или несъвместимост между хомеопатичните лекарства и някакви видове субстанции - например чай, кафе, алкохол или дадени храни. Страстните пушачи, хората, за които чашата (или чашите) горещо кафе е ежедневен ритуал или верните последователи на Бакхус - всички те спокойно могат да приемат хомеопатични лекарства, без да се отказват от любимите си удоволствия.

Хомеопатичният преглед

Как протича един хомеопатичен преглед? Първо пациентът разказва за конкретния проблем, който има, обяснява д-р Грудева. След това лекарят хомеопат започва да го разпитва за болестносттта му през целия му живот до момента - алергии, хронични заболявания, прекарани пневмонии. Но това далеч не е всичко - освен личната лекарят проследява и фамилната болестност - наследствени заболявания, генетична обремененост. Това е особено важно за лечението на хронични заболявания. Целта на лекаря хомеопат е да установи цялата заболеваемост на пациента, не само моментното му състояние. Освен провеждането на подробен разговор с пациента е възможно лекарят хомеопат да поиска и извършването на някакви допълнителни изследвания или да се консултира с друг специалист за прецизиране и изясняване на диагнозата.

Хомеопат = лекар

От 1996 г. Центърът за обучение и развитие на хомеопатията със седалище в Париж, Франция, има филиал и в България. Това е медицински център за обучение на лекари хомеопати. Курсът на обучение е двегодишен и е предназначен за хора с висше медицинско образование, тъй като медицинската хомеопатия се практикува единствено и само от лекари. Обучението се провежда в медицинските университети в София, Пловдив и Варна, а дипломите се подписват и от деканите на самите университети. От четири години насам в Центъра за обучение и развитие на хомеопатията в София четат лекции и седем български преподаватели.