Двадесет години след края на студената война НАТО ще отбележи и 60 години от създаването си, но главният въпрос пред алианса е как да разработи новата си стратегическа концепция, за да осмисли съществуването си, пише Ройтерс. В края на седмицата във френския град Страсбург и съседния му германски Кел ще се състоят юбилейните тържества по случай създаването на алианса. Там официално ще бъде обявено връщането на Франция във военните структури, а Албания и Хърватия ще бъдат приети за поредните членки на НАТО. Въпросите обаче остават.

В опит да докажат важността на алианса членките му се надпреварваха да пускат на вниманието на обществото десетки нови задачи, с които той трябва да се справи - от промените в климата до масовата миграция и от ислямистките заплахи до енергийната сигурност. Тази свръхамбициозност обаче може да се окаже дори вредна, коментира Ройтерс. Като се има предвид, че амбициите на НАТО вече далеч надхвърлят възможностите му, както показва войната в Афганистан, добавянето на цял нов списък със задачи само е в състояние да отслаби допълнително образа на алианса. Нещо повече, разширяването на обсега на пакта от чисто защитен до нови зони на действие може да постави под риск глобалната сигурност, ако третира политически и икономически проблеми като военни заплахи.

По време на студената война беше лесно. По силата на член 5 от Северноатлантическия договор всяка заплаха срещу член на алианса беше възприемана като заплаха за целия съюз. Сега, когато пактът навършва 60 години, той е много по-голям, враговете му са по-трудни за определяне, а всяка страна членка има своя идея върху какво трябва да се фокусира НАТО. Проектът "Многообразно бъдеще", който събира предложенията на 26-те страни членки, за да може въз основа на тях да формулира новите стратегически концепции, вече е набрал внушителен обем, но реалната работа ще започне след срещата в Страсбург и Кел и ще продължи около година и половина. "Отбранителното планиране започва с политическо планиране", казва директорът на проекта Хосе Фернандес де Мария. По думите му някои членки поставят акцент върху борбата с ислямистите, други се страхуват от нелегалните имигранти, трети - от кибератаки.

Привържениците на по-широката стратегия твърдят, че членките на алианса трябва да могат да разчитат една на друга при справяне с подобни заплахи. НАТО е най-добре подготвен за конвенционални военни заплахи и далеч по-слабо за тези, които ни съпътстват днес - терористични атаки, кибератаки, енергийни проблеми, разпространение на оръжие за масово поразяване и др., казва високопоставен американски представител. Според някои анализатори НАТО няма място в енергийната сигурност, която е проблем на търсене и предлагане, гарнирана с дипломатически сблъсъци.