И едностранно приемане, и по-меки критерии за членство изискват доста усилия и лобиране от страна на източноевропейските държави към ЕС. Затова е по-добре този политически ресурс да се насочи към издействане на по-бързо влизане в ЕRМ 2 и еврозоната, вместо да се заобикалят изискванията на ЕЦБ и това да стане без нейната подкрепа. Проблем не са изискванията, а влизането в чакалнята на еврозоната ЕRM 2, защото за нея няма поставени ясни критерии.

Призивът на Международния валутен фонд е много добро нещо за България, остава да видим как ще се реагира на него. В НДСВ сме съгласни с идеята за квазичленство в еврозоната или за паралелно въвеждане на еврото. Вече има заеми и депозити в евро. Добре ще е еврото да се приеме и за вътрешни разплащания. В същото време обаче сме против едностранната евроизация, защото на практика това е нарушение на правилата на ЕС в лицето на маастрихтските критерии.

От политическа гледна точка не е удачно приемането, защото е ясна позицията на ЕЦБ и ЕК за следване на процедурите. Това, което може да се направи, е паралелна циркулация и да се действа за промяна на маастрихтските критерии. Това е по-интересно, защото се видя, че те не се следват толкова строго и пример затова беше Словакия миналата година. Освен това е ясно, че решението за приемане е до голяма степен политическо и може да се мисли за преразглеждане, но това би отнело много време и няма да е толкова полезно за България. По-скоро паралелното циркулиране все пак ще даде възможност за избор коя валута да се използва. На практика виждаме, че все повече българи избират да ползват еврото, голяма част от кредитите и депозитите са в евро. От гледна точка за свободния избор паралелно въвеждане би било адекватно. Въпросът е дали това няма да се приеме като негативен сигнал. Трябва да се обмисли много внимателно, преди да се обсъжда в публичното пространство, защото е много важно как ще се възприеме от пазарите.

Доста иновативно е предложението на МВФ, на който доста наскоро му бяха разширени възможностите и затова обръщението е обещаващо. То е в полза на амбициите на България за присъединяване към чакалнята на валутния механизъм ЕRМ 2. За нас е по важно да се присъединим именно към ЕRМ 2, отколкото да лобираме за съкратени процедури за влизане в еврозоната. Най-подготвени за приемане на еврото са страните с валутен борд като България и Естония. Едностранното въвеждане е крайна мярка и трябва да се възприема само при криза. Ако до края на годината България не влезе в ERM 2, втората стъпка е приемането на еврото като паралелно платежно. Едностранна евроизация на този етап не се препоръчва за дискутиране.

"Едностранната евроизация няма да реши проблемите на Източна Европа. Не смятаме, че идеята ще бъде доразвита. Тя би подкопала институционалната рамка на Европейския съюз и маастрихтските критерии, които са портата, през която една страна трябва да мине, за да влезе в еврозоната. Това би могло да срине доверието в еврото."

"Отказването от собствените си валути би лишило страните от Източна Европа от възможността да провеждат автономна парична политика. Това ще неутрализира ефекта от слабите им валути, който служи като буфер срещу рецесията."