------------------

Д-р Георги Геров е управител на МЦ “Св. Екатерина" - Пазарджик, и заема този пост от 25 октомври 2002 г. В началото на февруари лечебното заведение получи от Министерството на здравеопазването разрешение за дейност като МБАЛ. Преди да поеме управлението на МЦ “Св. Екатерина”, д-р Геров е бил директор на РЦЗ-Пазарджик, съучредител е на ЧБ “Ескулап” ООД. По специалност е анестезиолог.

------------------

В: Какви са особеностите на бизнеса в здравеопазването?

- По принцип общественото разбиране е, че в здравеопазването не е редно да квалифицираме подобен вид отношения като бизнес. По-скоро трябва да говорим за потребности, които не могат да се разглеждат като чисто парично-стокови отношения. Продуктът здраве също има своите особености - той не може да бъде складиран. НЗОК е един основен инструмент за финансиране на здравните услуги - здравната каса, която оперира със средствата, набрани от вноските на здравноосигурените лица. Много важно е лечебните заведения да се приемат като обществен продукт и ресурс, без значение дали са частни или държавни.

В: Инвестициите в здравеопазването в Пазарджик обаче свидетелстват за интерес към този бизнес. Какви са направените в “Св. Екатерина”инвестиции?

- Началото беше поставено с едно писмо за намерения до община Пазарджик и ангажимент от наша страна за инвестиции в размер на 400 хил. лв. Близо две години продължиха кореспонденциите между общината и лечебното заведение, което беше създадено като търговско дружество. През юни 2002 г. ни беше продадена сградата, с което започна изпълнението на поетите от нас ангажименти. В параметрите на условията община Пазарджик беше включила и изискване да бъдат разкрити 38 работни места. Впоследствие се оказа, че предвидените средства са недостатъчни.

Наложи се инвестицията да бъде увеличена четирикратно в сравнение с тази, която беше предварително заявена в предложението до община Пазарджик. След това направихме маркетинг на предвидените от нас здравни услуги и пазарната среда, така също съгласувахме намерението си в чисто конструктивен и архитектурен план с МЗ. Имахме съответната проектна готовност, тя беше одобрена с позитивна оценка от страна на Министерство на здравеопазването. И след един генерален ремонт една сграда, която в продължение на 6 години пустееше и беше в доста амортизиран и занемарен вид, беше превърната в модерно лечебно заведение, ситуирано на площ от 1600 кв.м.

В: С направената инвестиция за около 1.5 млн. лв. реализирана ли е докрай инвестиционната ви програма?

- Предвиждаме дооборудване на болничния стационар, доставка на съоръжения, които ще бъдат в помощ и подкрепа на лекарите, работещи в него. В най-скоро време ще бъде доставен и апарат за рентгенова диагностика и някои допълнителни апарати, които в неврологичната практика на този етап не са достатъчно добре застъпени в другите лечебни заведения в региона и които ние трябва задължително да притежаваме. Трябва да отговорим и на стандартите, които здравната каса и министерството поставят. Планираната последваща инвестиция ще е за около 300 хил. лв., с което ще приключим първия етап на инвестиционната програма на търговското дружество.

В: Каква е очакваната възвращаемост?

- Възвращаемостта на инвестициите в здравния сектор по принцип е дългосрочна. Това е бавноликвиден бизнес. Разбира се, има оптимистични и песимистични варианти. Но трябва да се имат предвид трудностите при реализирането на оптимистичната проекция. Реалистичната е 10 години.

В: Банковата система отворена ли е към кредитиране на здравния сектор?

- За жалост банките гледат на инвестициите в здравния сектор като рискови или по-скоро може би проблемът е в дългия период за възвращаемост. Факт е обаче, че банките не отговарят адекватно на инициативите в тази област. Мисля, че е дошло времето банките да се обърнат към здравния сектор.

В: Пазарджик е популярен с многото здравни заведения. Каква е точката на насищане на този пазар?

- Ако има възможност лечебните заведения да бъдат финансирани на основата на потребителското търсене, това ще гарантира тяхната устойчивост, съответстваща на динамично променящата се точка на насищане. Но по-важното е друго - добрата ориентираност на заведенията в различните техни профили. В проекция на една променяща се заболеваемост и болестност ще стоят ясно дефинирани потребности. Всъщност от няколко години наблюдаваме възходящ тренд на заболеваемостта. За жалост Пазарджик е на едно от първите места в страната по мозъчно-съдови, сърдечно-съдови и онкологични заболявания.

В: С оглед на ориентираността, за която говорите, какъв е профилът на “Св. Екатерина”?

- Лечебното заведението е ориентирано в посока на терапевтични специалности, вътрешни болести - с отделение с 12 легла, неврологично отделение с 10 легла, физикална терапия и рехабилитация със сектори за водо-, електро- и кинезитерапия, лечебна физкултура, лечебен фитнес и едно оперативно отделение, което ще бъде с модерно оборудван оперативен блок и стационар с 10 легла. Успешно работи медицинският център, който е представен като лечебно заведение за извънболнична специализирана помощ. Практически всяка стая в нашето лечебно заведение е ВИП.

Можем да кажем, че сме от първите заведения в страната, проектирани, изграждани и оборудвани съобразно новата нормативна уредба и действащите в момента стандарти.

Що се отнася до бизнес ориентацията на здравното заведение, не без основание сме се ориентирали към терапевтичните специалности. От направения анализ стана ясно, че останалите лечебни заведения с изключение на областната болница са предимно хирургично ориентирани като заведения, докато при нас присъстват основно терапевтичните дейности, а самото хирургично отделение е функция от поток пациенти, които са със смесена патология.

Терапевтичната ориентация на лечебното заведение е резултат от собствено маркетингово проучване, както и на анализ на конкурентните отношения. В този смисъл ние сме склонни да участваме в една авторегулация, да разберем кой с каква готовност инвестира в определени направления и не да пречим, а да установим приемственост на потоците от патенти. Ако съседното здравно заведение е прохирургично ориентирано, ние не бихме имали против да бъдем тези, които да диагностицират съответната пациентна група и тя да бъде диагностично представена за оперативно лечение.

В момента по всяко едно от направленията имаме договорни отношения с водещи републикански консултанти, с което сме убедени, че ще спечелим доверието на гражданите от позициите на коректно и компетентно лечебно заведение.

В: Как сте решили проблема с вътреболничните инфекции, какъвто случай за съжаление наскоро имаше в Пазарджик?

- С приоритет се ползваше оборудването ни с техника и апаратура за гарантиране здравето и живота на пациентите, лекувани с инвазивни методи, така че в операционната и хирургично отделение да не бъдат допуснати вътреболнични инфекции. Това постигнахме с изграждането на модерна климатична и климатизираща система, която гарантира подвоз на стерилен въздух в операционната зала. Обособен е и реанимационен сектор, в който в ранните 24 часа след провеждане на оперативно лечение да имаме 100% мониторен контрол, за да сме спокойни и сигурни за състоянието на пациента, излизащ от операционната.

В: Като представител на изцяло частно здравно заведение как гледате на стопиралия процес на приватизацията в здравеопазването и мястото на общинските и държавни здравни заведения?

- Много пъти не става ясно на аудиторията, която възприема продажбата на лечебно заведение като драма, и че ще ги лиши от лечебно заведение, от здравни услуги. Само фактът, че не може да има промяна на дейността, гарантира, че лечебното заведение няма да бъде съборено или конвертирано в нещо друго. По принцип и в здравеопазването инициативата изпреварва нормативната уредба. От 1992 г. практически ние се стремим да покажем, че има и друг модел на взаимоотношения. Инициативата винаги води до съответната ефективност и резултати.

В европейските страни е практика лечебните заведения да се конкурират за глобалния бюджет и когато покажат, че са достатъчно пластични и ефективни, да получат и заслуженото. Така, както в момента действа наредба за акредитацията, но на нея трябва да съответства определено финансиране на лечебното заведение. За да бъда по-ясен - така, както един хотел получава две звезди и има определена цена, така и лечебното заведение със съответната акредитация трябва да получава съответното финансово възнаграждение.

В: Това ли е в момента същественият недостатък на нормативната рамка?

- Лечебните заведения на този етап получават своята оценка, но независимо дали заведението ще получи отлична или условна оценка то ще бъде финансирано като всички останали. Няма диференцираност, което донякъде демотивира, защото ние инвестираме, създаваме условия за нови вложения, с които обслужването да се подобрява, да се повишава качеството на услугата, но получаваме възнаграждение като за една порутена и със съмнително качество медицинска дейност болнична структура.