Bossnapping* - бъдещето на индустриалните отношения
![На 8 април работници от завода на Scapa в Белгард-сюр-Валсрин (Франция) затвориха четирима от шефовете на предприятието след съобщението за предстоящи съкращения и ги държаха "в плен" докато не постигнаха уговорка за удвояване на предвиденото обезщетение за съкращаването им<br />](https://img.dnevnik.bg/shimg/zx1200y675_705885.jpg?v=1239804619 "На 8 април работници от завода на Scapa в Белгард-сюр-Валсрин (Франция) затвориха четирима от шефовете на предприятието след съобщението за предстоящи съкращения и ги държаха "в плен" докато не постигнаха уговорка за удвояване на предвиденото обезщетение за съкращаването им<br />")
Кризата удря поредното предприятие. От централата в Париж е изпратен генералният директор или неговата дясна ръка, който да обяви масово съкращение на работници. Гневът на служителите избухва, ескалира и в един момент преминава отвъд критичната точка. Те решават да отвлекат шефовете си, да ги заключат в офиса им, да им вземат мобилните телефони и да ги държат там, докато не ги пречупят психически и те не се съгласят на някои отстъпки.
Звучи като достоен сценарий за поредната холивудска продукция. Екшънът обаче не се случва в някое филмово студио, а се разиграва във Франция, в предприятия на
международни компании като "Катерпилар", "Сони", "3М", "Гучи" и е съвсем реален. Реален и мултиплициращ се.
Един от последните случаи се разигра в завода на Scapa в Белгард-сюр-Валсрин. След като четирима от шефовете на предприятието съобщават за предстоящите съкращения, разгневените работници ги затварят в един кабинет и ги държат там, докато те не се съгласяват да удвоят размера на предвиденото обезщетение за съкращаването им. Впоследствие във френската преса се появиха иронични коментари, че ако работниците бяха държали началниците си двойно по-дълго, може би щяха да си издействат и четворно по-голяма сума. А някои адвокати по трудово право започнаха да съветват клиентите си, къде на шега, къде на сериозно, в тези времена на криза да не се разделят с комплекта си от първа необходимост, съдържащ най-основните неща
за оцеляването им в офисното пленничество
като паста за зъби, козметични принадлежности, бельо за смяна.
Като се остави хуморът настрана обаче, изниква въпросът, който все повече коментатори си задават - доколко кризата оправдава насилието. И доколко фактът, че си съкратен от работа, ти позволява не само да нарушаваш законите, но и да упражняваш открит тормоз към други хора.
Най-показателен за ескалиралото психическо насилие е случаят със завода на американската компания "Катерпилар" в Гренобъл. Четиримата членове на ръководството, които бяха взети за заложници от разгневените си служители, на които съобщиха новината за съкращаването на 600 души, бяха подложени на истински тормоз. Четиримата се оттеглили от избухналия скандал по време на заседание, страхуващи се от физическа саморазправа, и се заключили в един от офисите. Работниците обаче нахлули в него, взели им мобилните телефони и ги държали заключени цяло денонощие. През нощта използвали всякакви техники за тормоз, за да ги пречупят - звънели по телефона на членовете на семействата им и ги заплашвали, пускали силна музика и ритали по вратата, за да не могат да спят, и инсценирали смъртни заплахи, като им пускали списъци с техните и имената на познатите им с кръст отстрани.
Интересното в случая е, че на следващата сутрин те били изведени от офиса, охранявани от представители на синдикатите и от полицията, но не за да бъдат пуснати да си отидат по домовете, а за да бъдат откарани в заседателната зала за нов кръг от преговори. Директорът на фабриката на "Фулмън" в Бургунди пък беше принуден да се включи в протестно шествие по улиците на града, като работниците го накарали да бъде през цялото време с тениска, на която е бил отпечатан броят на съкратените от завода хора.
Случката накара мнозина да се запитат за ролята на полицията и защо тя до този момент не е предприемала по-категорични мерки в нито един от случаите на отвличания. Освен това е интересно и как
до този момент няма нито едно повдигнато обвинение и нито един арестуван
(или поне няма информация за това).
Колкото до общественото мнение - с характерната си солидарност по-голямата част от французите заявяват, че не са притеснени от разрастващия се фeнoмен, а 45% дори заявяват, че напълно разбират мотивите на работниците и ги оправдават. В някои от публикациите в медиите също може да се намери намек за подобно отношение, а никой политик все още не е осъдил категорично и твърдо мерките и не е призовал към конкретни действия. Дори френският президент Никола Саркози, който реално е поставен в най-деликатна позиция, не е наредил до този момент нито веднъж по-твърди полицейски или други действия. А неговата претендентка на предишните избори - кандидатът на социалистите Сеголен Роаял, дори заяви, че макар да е погрешно законът да се нарушава, все пак имало моменти, когато "работниците трябва да смачкат ограниченията на абсолютната несправедливост".
Французите винаги са владеели до съвършенство изкуството да защитават интересите си, а
идеята за отвличане на шефове съвсем не е изобретена сега
Тя датира от 1968 г., когато директори са били взимани за заложници в борбата за повече права. Притеснителното в случая е, че последиците от кризата ескалираха дотам, че доведоха до възраждането на подобни практики, които вече не целят неща като права и справедливост, а издигат искания за заплати, работни места и по-високи компенсации. Също така притеснителна е и честотата, с която започна да се прибягва до подобни крайни прояви.
И макар членове на правителството и съветници от президентството да призовават сравнително меко да не се стига до подобни случаи, а икономисти и представители на международни компании да предупреждават, че отвличането на шефове, някои от които чужденци, вреди на имиджа на страната и застрашава чуждестранните инвестиции, истината е, че никой не знае за момента как може да бъде предотвратена подобна практика. Особено когато тя се оказва ефективна и работниците похитители получават своето.
Ежедневно във Франция 4000 души губят работните си места заради кризата. Същевременно постоянно изтича информация за огромните премии на директори на големи компании, като например циничното увеличение на възнаграждението на бившия генерален директор на "Газ дьо Франс", което нарасна със... 180%, за да достигне до "скромните" 1.29 млн. евро. Така че не е много трудно да се прогнозира, че болезнено чувствителните на тема социална справедливост французи няма лесно да преглътнат подобни драстични контрасти.
*Термин, който през последните седмици беше измислен за практиката на отвличане на шефове на компании във Франция и заиграва с английската дума за отвличам (от kidnapping и boss)