Сагата около убийството на българския студент в Париж Мартин Борилски е като събирателен образ на най-лошото в българската съдебна система - криворазбрана солидарност в съдийската гилдия, мудност, манипулиране на доказателствата, апатия, непрофесионализъм, опити за политическа намеса.Въпреки безупречната работа на френската полиция по случая вече девета година двамата българи, заподозрени за убийството, се разминават с правосъдието. Поведението на българските власти по делото предизвика критиката на ЕК, а Франция дори взе решение еднолично да наложи предпазна клауза на България, като стартира паралелен процес в Париж.

На 21 юли 2000 г. в жилището му в парижкия XV квартал е открит мъртъв българският студент Мартин Борилски. Извиканите от двама негови приятели пожарникари влизат през прозореца и заварват смразяваща картина. Борилски лежи на леглото си целия в кръв. Ръцете са му вързани, а дрехите му - с обърнати джобове. Мартин е на 24 години. Току-що е завършил магистърски клас по търговско право. Асистент е в Сорбоната. "Заедно с още 30 души аз и Мартин бяхме избрани като най-добрите студенти по право в Университета "Париж II Ассас", за да попаднем в този клас", спомня си приятелят му Алексис Грамбла. Към момента на убийството Мартин е стажант в една от най-големите адвокатски кантори в Париж. Алексис разказва: "С новата работа Мартин най-накрая щеше да обере плодовете от труда си. Той идваше от скромно семейство. За да плаща обучението си, работеше в "Макдоналдс".

При аутопсията по тялото на Борилски са открити общо 93 прободни рани.Разследванетое поето от митичната Криминална бригада към съдебната полиция в Париж. Проучвайки телефонните обаждания на Борилски преди смъртта му, полицаите разбират, че той е бил търсен от множество телефонни кабини в Париж. Човекът, който се е обаждал, е звънял и на телефонни номера в България, както и на български студенти в Монпелие и Ница. Сред тях е и домашният телефон на варненския адвокат Борислав Желязков, баща на Георги Желязков. При огледа на апартамента разследващите откриват дрехи - два панталона и един пуловер, изцапани с кръвта на жертвата. Дрехите са изпратени за ДНК анализ. Експертите установяват, че непосредствено преди да бъдат изоставени, панталоните са били носени от двама мъже. Кръв от единия е открита и под ноктите на Борилски. Сравнителен анализ, направен впоследствие, ще покаже, че ДНК следите, открити в апартамента на жертвата, са на Георги Желязков и Стоян Стоичков. Вероятността следите да са оставени от други хора надхвърля многократно населението на планетата. Разпитани от френски съдия-следовател, български студенти разказват, че в дните около убийството Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона са пътували между Париж, Монпелие и Ница. Двамата не са имали пари, а в деня на смъртта на Мартин напускат скоростно Париж.Един от свидетелите, разпитвани в Монпелие, разказва, че в дните, когато е научил за смъртта на Мартин, е получил обаждане от бащата на Георги Желязков. Запазваме самоличността на този свидетел в тайна, защото той не крие, че се страхува за семейството си. Ще го наречем Х. Ето какво твърди той в показанията си: "Каза ми (Борислав Желязков), че иска да изпрати пари на сина си. Каза ми, че не иска да изпрати пари на името на Георги, и ми даде да разбера, че е по-добре да ги получа на мое име." Справка показва, че в нощта на убийството Георги Желязков е бил глобен в нощния влак Париж - Монпелие, защото е пътувал без билет. Освен това при огледа на местопроизшествието разследващите не откриват новия GSM на Борилски. Разпечатка показва, че ден след убийството апаратът е активиран в района на Монпелие, а няколко седмици по-късно - и в България. В мобилния телефон е сложена SIM карта, която е на името на Георги Желязков.

Георги Желязков е син на бившия зам.-директор на варненското следствие Борислав Желязков. След промените Желязков-баща напуска системата и заедно с началника си Павел Димитров (лидер на ГЕРБ - Варна, агент на ДС) основават адвокатска кантора. Днес Борислав Желязков е един от най-влиятелните адвокати във Варна. Именно той защитаваше английския запалянко Майкъл Шийлдс, осъден за опит за убийство. Борислав Желязков е адвокат и на известното семейство от варненския общински и ъндърграунд живот Веселин и Христо Данови (съответно - син и внук на покойния вътрешен министър и председател на Конституционния съд Христо Данов). Двамата са общински съветници във Варна и арестанти по обвинения за изнудване, трафик на хора и пране на пари. Според справките на телефонните обаждания на Желязков той е звънял от Париж на Христо Веселинов Банов. Такъв човек обаче не фигурира по делото - френските власти не успяват да го открият. Причината е, че фамилията му е сбъркана - става дума именно за Христо Данов.Георги Желязков е по-малък от Мартин Борилски. Двамата са учили в една и съща гимназия във Варна. Георги заминава за Париж през есента на 1999 г. Няма нужда да работи, тъй като родителите му са му осигурили остатъчно пари. Според приятели на Борилски и Желязков двамата са се виждали сравнително често в Париж.Разпитани по делото български студенти във Франция казват, че Желязков бил с бурен нрав. "Използваше връзките на баща си, за да прави мръсно на всички." Следването на Георги обаче не върви. Той не успява да си вземе изпитите и пролетта на 2000 се прибира в България. Разпечатка от полета на "Балкан" София - Париж от 14 юли показва, че на борда има двама български младежи - Георги Желязков и Веселин Димитров. Според разследващите обаче с Желязков пътува Стоян Стоичков-Барона. За разлика от Желязков Барона няма виза за Франция и за това използва паспорта на Димитров. Според жалба, подадена от майката на Димитров във варненската полиция, паспортът на сина й е изчезнал ден преди заминаването на Стоичков и Желязков за Париж. Френският адвокат на семейство Борилски Ерик Морен допуска, че Димитров е дал паспорта си на Стоичков, за да може да отиде във Франция заедно с приятеля си Желязков.