Икономическата криза, която през последните месеци се усеща особено силно в Източна Европа, изтиква постепенно на преден план в управлението експерти за сметка на политиците. От февруари до април това се случи в три държави от региона - Латвия, Унгария и Чехия. Първите две са изключително болезнено ударени от кризата, третата от години се крепи на ръба на политическия баланс и рухването на кабинета насред председателството й на ЕС не беше прието като изненада.

И в трите страни непопулярните премиери и техните също толкова непопулярни кабинети трябваше да отстъпят местата си на по-малко познати имена, определяни от местни медии и анализатори като експерти, способни да осъществят правилните стъпки за борба с кризата. В трудни моменти политиците нерядко предпочитат да отстъпят на заден план и да предоставят поне на теория диригентската палка на експертни, технократски правителства, които да "извадят кестените от огъня", а когато станат ненужни, лесно могат да бъдат подменени. Чехия, Унгария и Латвия донякъде дават илюстрация на този подход, който може да бъде окачествен и като "експертна завеса" за политическата класа.

Най-тънка е завесата в Латвия, която, изпаднала във фактически банкрут в началото на годината, видя спасение в подмяната на премиера Иварс Годманис с бившия финансов министър Валдис Домбровскис и във формиране на кабинет около партия "Нова ера", отскоро опозиционна. Внушенията за експертност идваха от повтарянето на факта, че новият министър-председател е бил топфинансист на страната във време, когато икономиката й се е развивала прекрасно и е отчитала висок растеж - 2002-2004 г. С това експертността приключва. Роден през 1971 г., премиерът е учил физика в университета в Рига. След дипломирането си през 1996 г. е работил за кратко в същия университет и в научни институти в Майнц и Мериленд, преди да влезе в политиката през 1999 г. От 2004 г. е евродепутат.

Домбровскис все пак е призван да свърши "мръсната" работа, полагаща се по право на експертите, като предприеме необходимите мерки, за да не премине Латвия отвъд ръба на фалита, както той самият описа ситуацията в страната при поемането на властта. А панацеята, както изглежда, е свиването на бюджетните и най-вече на социалните разходи през тази и следващата година. Преди броени дни финансовият министър на страната Ейнарс Репсе, който е съпартиец на премиера от "Нова ера", призна, че най-сериозно засегната ще бъде именно социалната сфера. Кабинетът е направил разчети за свиване на бюджетните разходи с 20%, 30% и дори 40%, като и в трите случая бюджетният дефицит остава над желаните 7%.

Засега в Латвия цари умерен оптимизъм, че правителството ще се справи и фалитът ще бъде избегнат. В противен случай, както се пошегува преди ден в коментар влиятелният в. "Хелзинкин саномат", през лятото на тезгяха могат да бъдат поставени президентският дворец и парламентът в Рига заедно с националните паркове и дори някои магистрали. Как пък ще реагира обществото на неминуемото затягане на коланите ще стане ясно след малко повече от месец на евроизборите.

Унгарският сценарий за преминаване от изцяло политическо към експертно политическо правителство беше различен. Притиснат от кризата, премиерът Ференц Дюрчани сам слезе от поста през март и дискретно изтика на преден план близкия си приятел Гордон Байнай, напълно отговарящ на образа на експерта спасител. Бизнесмен и безпартиен, той изглежда изключително подходящ да довърши мандата на сегашното правителство, да преведе страната през най-трудния период от кризата, да извърши отдавна отлаганите реформи в социалната сфера и да обере негативите, които иначе биха се струпали изцяло на главата на управляващите социалисти и биха ги обрекли на дълги години в опозиция.

Байнай, който встъпи в длъжност миналата седмица, а в петък представи и програмата си за борба с ефектите на кризата, тръгва от по-добра изходна позиция от досегашния премиер, но и носи немалко негативи. Личният му рейтинг като досегашен министър на икономиката е едва 29%, опозицията го определя като "клонинг на Дюрчани", а медиите в Унгария припомниха един епизод от бизнес миналото му, което той би предпочел да забрави. През 2003 г. Байнай оглавяваше най-големия производител в страната на птиче месо "Хайду-бет" точно когато компанията изпадна в трудности и практически фалира. Може ли човек, който не съумя да спаси птицекланица, да изведе страната от кризата, гърми опозицията от седмици.

Иначе Байнай поне разполага с експертен икономически образ. Завършил икономическия университет "Карл Маркс" в Будапеща в самия край на 80-те години, натрупал състояние в консултантския бизнес в началото на 90-те, когато е работил заедно с Дюрчани, прехвърлил се в брокерската компания CA IB, ръководена тогава от сегашния гуверньор на централната банка на Унгария Андраш Шимор, назначен по-късно за главен изпълнителен директор на инвестиционната компания Wallis Rt., влязъл в политиката едва преди три години.

Екипът му е сглобен от подобни на него бизнесмени политици и активисти на соцпартията, която с удоволствие се скрива зад "експертната завеса" и дава възможност на новия кабинет да проведе реформите, които тя така и не пожела да изпълни, за да не изпусне властта. В същото време "здравото ляво ядро" през следващите месеци ще играе ролята на опозиция на кабинета и ще контрира, поне на думи, най-непопулярните мерки. Все пак, ако евроизборите вече са отписани, до следващите парламентарни има цяла година.

Чехия, в която иначе кризата се усеща умерено, прибягна до технократски кабинет в опит да изясни накъде ще поеме - наляво или надясно. От години двете основни сили в страната - Гражданската демократическа партия и Социалдемократическата партия, са в състояние на паритет, което поставя страната в постоянен политически цугцванг, тъй като е управлявана от поредица слаби малцинствени кабинети.

Така вотът на недоверие през март, свалил правителството на Мирек Тополанек, отвори пътя както към предсрочни избори, така и към сравнително дълъг преходен период, в който страната ще бъде водена от напълно непознатия досега на политическата сцена Ян Фишер, безпартиен икономист, оглавяващ Чешката статистическа служба. Той официално ще встъпи в длъжност на 9 май, а кабинетът му, който в момент се сглобява, е тотално компромисен - в него трябва да влязат както експерти, хора, не заемали досега политически постове, така и свързани с двете основни и някои по-малки партии, но с експертна аура.

Медиите спрягат имената на Мартин Печина, оглавяващ антимонополната служба, Иво Пегримек, председател на чешките мини, Ростислав Вондрушка, оглавяващ държавната агенция по туризъм, Марта Смоликова, директор на гражданската асоциация Open Society/Pro Culture, досегашния зам.-министър на отбраната Мартин Бартак, посланика в НАТО Стефан Фуеле. Налице са спекулации, че поста си може да запази досегашният финансов министър Мирослав Калоушек, хвален за мерките си срещу кризата от чешки и чуждестранни експерти.

Задачата и на този кабинет обаче ще е подобна на другите "експертни" в региона - да свърши мръсната работа на политиците. Дни преди Фишер да бъде одобрен за премиер, управляващата коалиция и опозицията се договориха за антикризисен пакет, включващ данъчни облекчения за компаниите, поправки в закона за несъстоятелност, съкращаване на социалните разходи и други непопулярни мерки, които новият кабинет трябва да прокара.

Или както сам статистикът каза, след като прие да стане министър-председател, "това ще бъде правителство не на визията, а на тежката работа". А тя трябва да продължи не повече от половин година, тъй като през октомври в страната ще се проведат предсрочни избори, след които властта вероятно отново ще придобие по-политически оттенък.

Малко вероятно е обаче България да преживее подобни политико-експертни метаморфози в близките месеци. Изборите са твърде скоро, а след тях по принцип експерти не се търсят.