Обичам да си спомням един случай от средата на осемдесетте, най-заблатения соц, току-що бях завършила университета, знаех три езика и бе излязла първата ми книга "Каменни криле", чудех се къде да дяна невероятната си млада енергия, защото бях безобразно безработна. Тогава работата се даваше. Е, явих се и на един конкурс, но не бях правилно подготвена да подредя по степен на важност членовете на ЦК и Политбюро. Разтерзана от отчаяние, отидох при Радой Ралин, вечно отвореният му дом посрещаше и подкрепяше мнозина. Та Радой тогава, изслушвайки терзанията ми, завършили с вопъла "Поне да можех да пътувам свободно!", ме окуражи с думите: "Не плачи, пиши. Един ден ще обиколиш света като поет." В средата на 80-те това бе безутешна ненаучна фантастика, в началото на 90-е вече стягах първия си куфар за първото си литературно пътуване в Западен Берлин, стената бе се сгромолясала и само отломъците й стърчаха насред разполовения град.

Днес, накъдето и да тръгна, тръгвам оттам, от пророчеството на Радой и от спомена за рухналата стена. Пътувам много и с възторг, защото помня много. Не съм обиколила света, но мога да назова стотиците градове, моите поетични гари, летища и перони в Европа,

и последното и най-дълго и обичано сред тях е Бамберг.

Бамберг е град с много названия: "малкият Рим" заради седемте си хълма с огромни катедрали, "малката Венеция", река Регниц с двата си ръкава, Майнско-Дунавските канали, гърбиците на мостовете, под които плуват лодки и корабчета с туристи, и островите в центъра, опазените и реставрирани средновековни улици с къщички, изрязани сякаш от детска книжка, но градът е още и "сърце на барока", и необозрима бирария, опазила традициите на манастирските пивоварни и пушената бира, и студентско средище - университетът тук е основан в началото на шестнайсти век и днес има 30 хиляди студенти. Но веднага съм длъжна да добавя и символа на класическата музика, защото Бамбергските симфоници, държавният симфоничен оркестър на Бавария, е също запазен знак на града и, разбира се, Международният творчески дом Вила "Конкордия", където живеят и работят съвместно по дузина творци от Германия и от другаде, поканени от баварския министър на културата в Бавария за цяла година… Не може да се отмине и Къщата с рака на Слънчевото площадче, Хегел пише тук едно от знаменитите си съчинения, или пък театъра, носещ името на Е.Т.А. Хофман, който също е сред емблематичните имена на Бамберг. Ах, да, пътят на модерната скулптура, който винаги те отвежда до Ботеровата жена, какво пропускам още - разбира се, знаменития Бамбергски дом с конника, архиепископските резиденции с розовите градини, кварталите с великолепните сгради в югендщил, строени между 1900 и 1907 г.

Свикнали сме да обвързваме представите си за Германия, за Бавария с реда и благосъстоянието, да, редът и благосъстоянието тук не са клише, а действителност, начин на съществуване, който ни подкрепя във възприемането на красотата. Улеснява ни. Зарежда ни с ведро спокойствие.

Тъкмо с ведро спокойствие искам да разкажа

за една година тук, във вила "Конкордия", построена през XVII в. на брега на река Регниц като летен дворец на богатия търговец Бьотингер с градина - паметник на бароковото паркостроене. В някогашните оранжерии днес се помещават жилищата на стипендиантите, преобразени като модерни мезонети с най-изумителната гледка, която един писател, художник или композитор може да си пожелае като вдъхновение: статуи, шадравани, пиршество от цветя и подържана зеленина и водите на реката, по които плуват диви патици, водни кокошки и лебеди.

Залата за четения, концерти и изложби всеки вторник отваря врати за поредното културно събитие. Петимата българи, сред които и моя милост, "произвеждат" част от събитията: композиторът Любомир Денев, писателят Владимир Зарев, скулпторът Огнян Петков и художникът Орлин Неделчев. Вила "Конкордия" ни предоставя възможности и на други сцени - в Бамберг, в Бавария, в цяла Германия дори.

Наблюдавайки работата на администрацията, усвояваш "уроци по мениджмънт на културата". Всъщност проф. д-р Голдман, който ръководи творческия дом, изнася и лекции в университета по тази специалност. Екипът му неуморно търси контакти и проекти, в които да впише стипендиантите - от години писателите присъстват на традиционните градски "Есенни четения в Бамберг", художниците се "наместват в "Дните на отворените ателиета", когато посетителите могат да побеседват за творческия процес, но и да се спазарят за приемливи цени с автора. Стипендиантите винаги могат да се включат и в големите регионални културни проекти, във Вагнеровите дни в Байройт или Дюреровите в Нюрнберг, или в оберфранкските "Словесни игри". Точно те стават и подходящата рамка на 3 март, нашия национален празник, да се състои "Дългата нощ на българската поезия".

Проумявам колко важно е за културния мениджмънт освен средства да има и визия, дори хоризонт и

подобно на калдъръма и асфалта, и градската среда. Точно тези думи ме отвеждат и към другия важен урок - по менджмънт на туризма, защото толкова много туристи на квадратен сантиметър могат да се срещнат само на площад "Сан Марко" във Венеция или на хълма Монмартър в Париж. Всяка заран през всеки сезон, додето изпращах дъщеря си до девическата католическа гимназия "Мари Вард", виждах как се чисти, как се зареждат магазините, как се изнасят масите и столовете пред кафенета и ресторанти, как градът се подготвя за кипежа от групи, които ще го напъплят след девет. Десетки варианти от предлагани туристически услуги и маршрути, екскурзоводи в средновековни облекла, нощни обиколки с фенери, гид, който разказва хилядагодишната история на Бамберг като приказка, безплатните органови концерти всяка събота.

В този урок по мениджмънт на туризма задължително се включва и усмихнатата култура на всекидневието, отворените още в шест фурни с асортимент от поне сто дъхави топли печива, коледните сладки, десетките видове понички преди карнавала през февруари. Впечатляваща е организацията на коледните и великденските базари, на уличните празници, Панаира на средновековните занаяти, на рибния фест или на големия летен празник Зандкерва, когато целият център и крайбрежието на Регниц са пренагъчкани с маси, пейки, сергии и веселие до среднощ, а след това сякаш с магическа пръчка всичко е демонтирано, изчистено и измито, сякаш не е било…

Пътуването винаги има своя патетика, своя неповторима трескавост: може да е висока или ниска, с порив към дивата природа или градежите на цивилизацията, само и просто туризъм, дори шопинг туризъм. Според нагласите и вътрешното озарение. А иначе целият багаж е вътре в нас, готов да отпътува...