Неделя, 10 ч., скайп. Денят, часът и мястото на срещата предполагат разговор не като другите. Знам, че освен дълго име Йолина Стоянова-Брунер има и впечатляваща история на успеха. Макар че е само на 33.

Сбитият преразказ се оказва невъзможен. Първо, защото всичко в историята е важно. И второ, "защото аз обичам да говоря", признава Йолина.

Завършила варненската Хуманитарна гимназия. След това "Икономика и управление на търговията" в Икономическия университет в града. "Още в университета започнах да работя за AIESEC - Международната асоциация на студентите икономисти, разказва тя. С помощта на асоциацията заминах на първата си работа в чужбина. Това беше доброволческа мисия по социален проект в Югоизточна Турция, близо до границата със Сирия. По много причини районът е икономически най-изостаналата част на страната - ужасен климат, кюрдско малцинство, което се бори против асимилацията си с доста противоречиви методи... В същото време там има много млади хора, които особено през лятото в буквалния смисъл на думата нямат с какво да се занимават." Целта на проекта е създаване на образователен младежки център в Анадола. Йолина прекарва там около 3 месеца, за които твърди, че са сред най-вълнуващите в живота й.

"След като се върнах, завърших магистратура и кандидатствах за стаж в чужбина отново чрез програма за обмен на AIESEC. Фирмата, която тогава прояви интерес към кандидатурата ми, беше "Инфоком" (Info com). Това е малка консултантска компания в Германия", разказва Йолина. "Инфоком" се занимаваше с услуги в областта на комуникациите. Имаха голяма база данни за най-големите телекомуникационни фирми в света. Част от информацията идваше директно от тях, останалата беше резултат на анализи и статистически модели, разработени от нас.

На пръв поглед работата беше доста абстрактна. Тогава за пръв път видях как икономически теории, които знаех от университета, се адаптират към реалната среда. Отговорността беше много мотивиращ фактор. За десет години история фирмата не беше загубила нито един клиент."

След края на стажа Йолина получава предложение да остане на работа там и приема. "Беше интересно, имах приятел - с две думи нямаше причина да откажа", признава тя. Три години по-късно обаче установила, че вече не научава нищо ново. "Фирмата беше малка, а аз нямах амбицията да ставам партньор", казва тя. Така реших, че е време за промяна. "И понеже приятелят ми, който днес вече е мой съпруг, е швейцарец, реших да потърся работа в Швейцария. Явих се на шест интервюта и започнах работа в европейската централа на "Ибей" (eBay)" в Берн."

Успехите на Йолина са сякаш подредени в ясна схема. Разочарованията остават в графата "други": "Първо работих за eBay Швейцария и Австрия като финансов анализатор. И така до 2006 г. Тогава беше одобрена кандидатурата ми за интернет маркетинг мениджър за "Ибей - Швейцария". Почти веднага Йолина заминава за обменна програма в германския клон на компанията." Така влиза и в следващия, вече не толкова рязък, но важен завой в кариерата си.

"Интернет маркетингът ми отвори очите за много неща, но това е работа за по-креативен и оперативен човек от мен", признава през смях Йолина. Липсваше ми възможността ежедневно да виждам голямата картина, мащаба на нещата, които се случват в целия бизнес." Точно в този момент eBay започва сформирането на екип за нов отдел - "Международни измервания и анализи". И съвсем естествено за Йолина тя веднага става част от него.

"В интернет бизнеса всичко се променя бързо, в рамките на година." Нещата се развиваха много добре до миналия декември, когато във фирмата започнахме реорганизация. Тогава ми предложиха да се преместя в отдел "Инвестиционни финанси". Там имаше нужда от човек със старши анализаторски профил и опит в интернет маркетинга. Работата ни е да оценяваме възвращаемостта на инвестициите в различни части на бизнеса и да ги пренасочваме там, където според нас има повече смисъл, обяснява Йолина. Елементарен пример - имаш определено количество пари, въпросът е къде да бъдат инвестирани, а дори всички идеи на маркетинг отдела да са гениални, те не могат да се реализират едновременно. Нашата работа е да изслушаме обосновката на всеки и да дадем мнение за очаквания резултат от финансова гледна точка. Трябва да погледнем на всичко това отстрани, без емоции и да кажем: "Дайте да си говорим сега в числа! Какво искаме да постигнем, защо точно това искаме да постигнем, какъв ще бъде точно резултатът, кога да го очакваме и как това се връзва с цялостната политика на компанията?" Ако като мен се почувствахте като току-що завършил квалификационен курс, Йолина го обобщава в конспект: "Работа ми е много интересна и никак не е лесна. За мен обаче е по-важно да ми е интересно, отколкото лесно. Човек винаги трябва да прави една крачка напред, макар и в определен момент да не му изглежда много интересно. Не мога да си представя да ходя всеки ден на работа и да ми е скучно! Сигурно е ужасно!"

"Имам няколко цели до края на юли", сменя темата Йолина. Плановете на компанията за годината са сведени до изисквания към всеки отдел и оттам работещите заедно с мениджърите си определят собствения си план за следващите шест месеца, твърди тя. "Всяка цел в личния ти план има тежест в проценти, като изпълнението й в края на полугодието определя финансовия бонус. Това е по-скоро американски начин на планиране и работа", казва тя.

В таблицата на Йолина всичко изглежда подредено, точно, ясно и прогнозирано до последния детайл. Дори импровизациите. За тях ще стане дума по-късно. Правя опит да изляза извън квадратчетата на завидно безаварийната й кариера и питам за времето от 17 до 21. "От понеделник до петък нямам много време за нищо извън работата си", светкавично отговаря тя, сякаш е чакала въпроса ми. "Живея в малък град на около 40 минути от Берн. Качвам се на влака в 7.30 сутринта, прибирам се към 7.30 вечерта и единственото, което искам вечер, е да си почина."

Разбира се, точно тук следва баналният въпрос за приятелите и скучните швейцарци. "Денят ми минава в изключително международна атмосфера. В офиса сме около 80 човека, вероятно от 40 различни държави. А компанията е американска, което определя бизнес културата в нея. Повечето ми контакти с швейцарци са извън офиса", признава тя. Така стигаме до петък вечер.

Вместо за шумна компания от семейни приятели обаче и този път говорим за офиса. "Стриктният подбор на работещите в eBay има за цел в компанията да работят професионалисти, които в по-голямата си част си допадат и в личен план. Така, докато работим, ставаме приятели, казва Йолина. Вероятно това е и една от причините eBay да бъде в класацията на стоте най-предпочитани работодатели в света през 2009 г. според списание Fortune. Една традиция, която дойде по-скоро от английските ни колеги, е в петък да свършваме точно в 17.00 ч., за да излезем заедно след работа, разказва тя. Това е просто закон, към който всеки се старае да се придържа с отговорност. С каквото и да се занимаваш, в 5 просто спираш и излизаш от офиса. Ето това е изключително швейцарско поведение!", казва Йолина и слага ударението върху думата швейцарско.

Връщам разговора към прословутата несъвместимост на характерите. И без изненада удрям на камък: "Ако някой твърди, че хората в Западна Европа са скучни, това означава единствено че се социализира с грешната група", твърди Йолина. "Това не е проблем на обществото, а на човека, който не си е намерил точното място в него. И тук има всякакви хора, както в България. "Скучните" швейцарци умеят да се забавляват не по-зле от нас. Добре е да ги видиш по време на карнавалите - облечени в безумни костюми, организирани в малки оркестри, които обикалят градчетата и вдигат невъобразим шум. Това, че на следващия ден знаят как да се организират, за да почистят конфетите от улиците, в никакъв случай не пречи на веселбата им."

Това, което трябвало да научи най-напред в Швейцария, било да живее в малка общност, където, за да знаеш какво се случва наоколо, трябва да си добре информиран. "В големия град излизаш на улицата и попадаш в центъра на събитията, от които трябва да избереш своето. Тук не е така", споделя без съжаление Йолина. "В Швейцария животът е изключително динамичен, но много по-фрагментиран. Хората непрекъснато се информират за това, което се случва около тях, за да могат да планират свободното си време. Изобщо тук нещата се случват по план. Отначало си мислех, че това убива спонтанността. Оказа се обаче, че е точно обратното! Колкото по-добре планиран е животът ти, толкова по-широко поле за спонтанност имаш."

За Йолина да живееш по-лесно означава да правиш по-малко компромиси със себе си и да спазваш правила, които имат значение за всички. "Разбира се, животът в Западна Европа е различен, но аз никога не съм преживявала т.нар. културен шок. Необходимо е просто време, за да свикнеш. Тук животът е организиран по-ефективно. Правиш компромис, да речем, с около 5% от собствената си свобода , като срещу това получаваш 95% свобода във всичко останало." Досадните задължения са по-малко - всички сметки могат да бъдат платени по интернет, можеш да си купиш билет за влака, без да се налага да висиш на опашка, да пътуваш бързо, без да губиш време в задръствания. Дори разделянето на стъклените отпадъци по цветове може да бъде приятно задължение, когато гарантира чиста околна среда.

За времето, в което е живяла в чужбина, Йолина се е запознала с хора, които също като нея номадстват в търсене на истинския комфорт. "Това са приятели, с които не искам да загубя контакт", признава тя. "В добре подредения свят, в който живея, имам възможност да ги виждам често - Милано е само на 3 часа път с влак от Берн, Париж - на 5, близо е и Будапеща. Изобщо от Швейцария цяла Европа изглежда на една ръка разстояние", смее се Йолина.

"Едно от нещата, които забелязвам в България след 1990 г., е това изключително изкуствено разделение на хората на "успелите българи там" и "останалите българи в България", казва в края на разговора ни Йолина. "Никак не е сигурно, че ако човек живее в чужбина, непременно ще се почувства добре. И освен това, ако си решил да пробваш силите си в чужбина и внезапно установиш, че твоето място не е там, това в никакъв случай не бива да бъде приемано като провал. Къде ще си щастлив това си е лично твоя работа!"