Тази седмица се очаква Конституционният съд да се произнесе по искането за отмяна на мажоритарния вот и на прага от 8% за коалиции на изборите за Народно събрание. Това научи "Дневник" от политици, сезирали съда. Никой от тях не пожела да прогнозира какъв ще е изходът от делото, но както критиците, така и привържениците на направените неотдавна изборни нововъведения смятат, че шансовете те да отпаднат не са никак малки. Въпреки кратките срокове до вече насрочените за 5 юли избори за народни представители политици в неделя допуснаха, че ако Конституционният съд уважи жалбата, е възможно парламентът да пристъпи към нови законови изменения за по-голяма равнопоставеност при мажоритарните кандидати. Други техни колеги обаче отбелязват, че по-добре би било изборите да бъдат по старите правила - без мажоритарни кандидати и с еднаква 4-процентна бариера както за партии, така и за коалиции.

Искането за обявяване за противоконституционни на няколко текста от изборния закон беше внесено от 70 депутати от десницата и НДСВ, като към тях се присъедини и Георги Близнашки от левицата. Сред мотивите на вносителите са, че с мажоритарния избор на 31 депутати се нарушава принципът за равното избирателно право заради абсолютната неравностойност на избирателните райони, тъй като мажоритарен депутат може да влезе в парламента както с 20 000 гласа, така и със 100 000. Идеята за 31 мажоритарни кандидати се появи в ръководството на БСП, а първоначално парламентарната група прие решение 58 да се избират по този начин и така щеше да се преодолее тази неравнопоставеност, коментира в неделя Близнашки. "Тези, които пробутаха решението за 31 депутати, са всъщност хората, които изобщо бяха против мажоритарния вот", заяви той. По думите му целта на промяната е била на практика да се обезсмисли мажоритарното гласуване, за каквото настоява президентът Георги Първанов. Не отговаря на истината внушението, че ДПС е наложило тази промяна, то просто подкрепи виждането на ръководството на БСП, допълни Близнашки. В неделя от БСП не коментираха официално думите му. Само евродепутатът Илияна Йотова каза пред БНР, че не може да се търси умисъл в решението на Изпълнителното бюро на левицата, но и тя призна, че новият модел не е добър и трябва да се доизкусурява. Дори привържениците на промяната допуснаха неофициално, че тезите за противоконституционност на измененията са донякъде основателни. Бившият конституционен съдия Неделчо Беронов даде още един аргумент. Новите правила нарушават принципа на равно избирателно право - те дори не дават възможност на българите в чужбина да гласуват за мажоритарни кандидати и избирателите извън страната ще гласуват само за 209, а не за 240 народни представители, отбеляза той пред БНР.

"Не можах да повярвам, че в последния момент се променят правилата за изборите. Това е лудост. Това е игра с гласовете на гласоподавателите. Това е измама", заяви генералният секретар на Европейската народна партия (ЕНП) Антонио Лопез, който в петък заедно с лидера на ГЕРБ и столичен кмет Бойко Борисов коментира на пресконференция в София предстоящите избори за европейски и национален парламент.