Членовете на комисията "Йосич" настояха да се провери защо при пребиваването на сочения за сръбски наркобос Сретан Йосич в България не е заработила системата "Скреч", която позволява на граничните власти да разберат, че международно издирван престъпник прекосява границата. Това заявиха в четвъртък независимият депутат Мария Капон и председателят на анкетната комисия Христо Бисеров (ДПС).

Капон посочи, че в края на януари 2000 г. австрийските служби са изпратили в България имената, с които Йосич е влизал необезпокояван в страната, но мерки не са взети. В такива случаи имената трябва да бъдат въведени в специална система, така се разбира, когато издирваното лице се опита да прекоси граничен пункт, допълни тя. По думите й трябва да се разбере дали имената, които е използвал Йосич, са били въведени в системата, но въпреки това той не е бил задържан, или имената му изобщо не са фигурирали в нея. На въпрос в коя служба може да е извършен пропуска, Капон отговори "и разузнаването, и Гранична полиция".

"В разработката за Йосич протичат и други имена -  на Метуш Байрами, Иван Тодоров- Доктора, Самоковеца и Димата Руснака, които също може би са били покровителствани", съобщи още Капон.

От събраните до момента данни има повод за основателни съмнения, че Йосич е бил покровителстван на българска територия от служите доста дълго време, добави Капон. Според нея обаче трябва да се спрат спекулациите с името на Бойко Борисов - ставало дума за периода по време на кабинета "Костов", преди Борисов да стане главен секретар на МВР.

Има данни, че по време на правителството на Иван Костов Йосич е влизал необезпокояван в страната, но не мога да направя твърдение, че е бил покровителстван, заяви Христо Бисеров. И той, и Капон отново настояха да се разсекрети разработката и да се удължи срокът на действие на комисията, който изтича в края на седмицата. Целта била да се стигне до конкретен резултат от работата на депутатите.

Попитана дали в разработката има данни, че Йосич е работил за българските служби и затова е пресичал границата необезпокоявано, Капон отговори: "Сами разбирате, че нямам право да давам такъв отговор, за да не наруша закона за класифицираната информация". "Нищо не е изключено, затова трябва да се разсекрети делото", допълни Бисеров.

Попитана дали има основания да се твърди, че Костов е знаел за евентуален чадър върху Йосич, Мария Капон не пожела да се ангажира с мнение. Отбеляза само, че премиерът носи политическата отговорност в един кабинет. Тя изрази надежда, че става дума за покровителстване само от определен кръг лица, а не за политически чадър.

Попитана дали Бисеров, който по това време е оглавявал парламентарната комисия по национална сигурност, е знаел за случая, Капон каза, че няма такива доказателства. По делото липсвали издадени от него или от негово име документи. Парламентарната комисия не се е занимавала с разработки на службите, заяви пък самият Бисеров.