Представителите на анкетната комисия "Йосич" се разминаха вчера в оценките си дали има данни българските служби да са покровителствали сочения за сръбски наркобос Сретен Йосич, докато той е пребивавал у нас.

"От събраните данни има повод за основателни съмнения, че Йосич е бил покровителстван на българска територия от службите доста дълго време", заяви независимият депутат Мария Капон. Настоя обаче да се спрат спекулациите с името на Бойко Борисов - ставало дума за времето на кабинета "Костов", преди Борисов да стане главен секретар на МВР.

"Има данни, че по време на Костов Йосич е влизал необезпокояван в страната, но не мога да направя твърдение, че е бил покровителстван, заяви пък Христо Бисеров (ДПС), шеф на комисията. И той, и Капон настояха да се разсекрети разработката и да се удължи срокът на действие на комисията, който изтича в понеделник.

Звеното беше създадено в средата на април по повод твърденията на Йосич пред белградския съд, че в България е бил покровителстван от спецслужбите и от Борисов. Още тогава от мнозинството неофициално обясняваха, че целта на проверката е не толкова Борисов, колкото да се намерят данни за чадър над Йосич по времето, когато депутатът от ДСБ Атанас Атанасов е бил шеф на контраразузнаването, а Костов - премиер. "Става дума не за обикновен компромат, а за мащабна и добре планирана операция, санкционирана лично от Станишев, с цел компрометиране на опозицията", коментира вчера Атанасов действията на комисията. Обясни, че "ако някой твърди, че върху Йосич е слаган политически чадър, това се прави по друг начин - открива се фиктивно дело, за да може лицето да бъде предпазено от интереса на другите служби". Определи като смущаваща информацията от ДАНС, че името на Йосич се появява в документи на български институции едва когато са го извеждали от страната.

Капон пък съобщи, че в разработката "протичат и други имена - на Метуш Байрами, Доктора, Самоковеца и Димата Руснака, които също може би са били покровителствани". Дневник