Намирам се в приемната на една от водещите инвестиционни компaнии в областта на недвижrмите имоти, Lendmark. Пред мен е чаша с вече студено кафе и карта на София, облепена с малки цветни листчета, символизиращи някоя от строящите се или наскоро завършени бизнес сгради. Чакам за срещата си с изпълнителния директор на компанията, г-жа Таня Косева-Бошова и си представям как е писвала и подреждала върху картата цветните хартийки. Нетипично за нея закъснява. Нетипично пък за мен подраних. Срещали сме се десетки пъти и това е първият, в който не пристига на секундата. Отпивам от студеното кафе и се замислям, че това всъщност ще е първата ми среща с Таня. Не с жената, която хората от сектора помежду си наричат гранад лейди на българския Real Estate. Нито пък с човека, чийто подпис стои под договорите за две от най-големите сделки в сектора през последните пет години. Този път няма да говоря с експерта, които винаги знае какво става на пазара и успява точно да прогнозира какво ще последва.

Срещата ми този път е с жената, която успява да бъде всичко това, и с човека, който е, когато не е г-жа Таня Косева-Бошова, а просто Таня.

Родена е в Русе, където завършва икономическа гимназия. Следващата й спирка е Благоевград, където е студентка в Американския колеж. Още като студентка започва работа в счетоводния отдел на "Мобиком" и поне два пъти в седмицата може да бъде видяна в междуградските автобуси по линия Благоевград - София с учебници в ръка. След като се дипломира, за кратко работи във финансовия отдел на PricewaterhouseCoopers, но задълженията и не я очароват. Явява се на интервю за работа в наскоро създадения български офис на международната консултантска компания Colliers International и я наемат за счетоводител, което в конкретния случай означава целия финансов отдел.

Няколко години по-късно вече е управляващ директор и съдружник. За осемте години, които прекарва в компанията, работи по маркетинга на едни от най-големите проекти в бизнес недвижимите имоти в България, като например "Бизнес парк София".

"Всяка сутрин още в осем бях вече офиса и рядко си тръгвах оттам по светло. В средата на 90-те никой нямаше идея как се работи с международни компании или какво е шопинг мол. По цял ден четях книжки по темата и обучавах служителите. Сега нещата, с които съм се сблъсквала тогава, са немислими. Няма служител в международна компания, който да не говори английски или още по-малко да не работи с компютър. Тогава трябваше да обяснявам на хората в компанията, че къса дънкова пола не е подходящото облекло за делови срещи", спомня си Таня.

Служителите в Colliers пък все още си спомнят как преди пет години получават заповед, в която подробно са описани изискванията към външния вид на служителите в компанията.

"Не бяха препоръки, а си беше официален документ от няколко страници, в които например се казваше каква е допустимата дължина на полите и дори имаше напомняне как да се поддържа личната хигиена. Не помня детайлите, но си спомням как хората в офиса се събираха на групички и със смях препрочитаха заповедта. Трябва да призная, че документът постигна търсения ефект", разказва за случката Давид Давидов, които сега е мениджър oфисни и търговски площи в Colliers.

Според Таня пък именно на тези "преходни времена" в някаква степен дължи и бързото развитие на кариерата си. Когато преди шест години поема управлението на Colliers и става съдружник в компанията, e едва на 30 и въпреки че за нея продължава да няма невъзможни неща и сега, мисли, че ако в момента започваше кариерата си, толкова бързо израстване не би било възможно.

Така определя раздялата си с консултантската компания. "През последните ми години в Colliers, когато говорих за компанията, използвах "ние". Много трудно взех това решение и дълго го преживявах", казва с въздишка Таня и за да избегне явно болезнената тема, заявява, че сега гледа на всичко по коренно различен начин. Отново е отдадена на работата, но се опитва да отделя повече време за себе си и съпруга си, с който са заедно от 15 години. Засега няма деца, но "има такъв план".

"Сигурно звучи странно, когато точно аз го казвам, но семейството е по-важно от работата и кариерата и в момента полагам усилия да разпределя задълженията си така, че да имам повече време за него." Признава си обаче, че трудно успява да го постигне. За сметка на това вече има изработена стратегия как да не остава до късно в офиса. Запазва си час за фризьор или козметик за 19:00 и така се мотивира да си тръгне. Приема го като ангажимент, който е поела към човек, който я чака.

Тръгването от офиса обаче не значи задължително и край на работния ден. В нейния случай той продължава от минутата, в която се събуди, до минутата, в която заспи. Хората, с които работи, разказват, че понякога са получавали имейли от нея, изпратени след полунощ, през уикенда или дори когато е била във ваканция.

"Няма нищо странно. Просто, като се прибера вкъщи, след като съм вечеряла навън, преглеждам пощата си и отговарям на част от писмата, които съм получила и смятам, че не мога да отложа. Всъщност съм изпращала имейли и от кабинковия лифт по време на последната ми ваканция. Не мисля, че има нещо странно, а и не ми тежи." Отскоро обаче Таня оставя част от писмата за уикенда, като хубавото на тази тактика е, че дотогава някои от проблемите са се решили от само себе си - без нейната намеса.

"Вече знам, че не мога да огрея навсякъде и не опитвам да го правя. Все още обаче държа да ме информират за всичко, което се случва в компанията, и знам историята на всеки квадратен метър от сградите, в които инвестираме или управляваме."

Говорим от половин час, а телефонът й звъни за четвърти път. Питам я дали винаги е така. Смее се и потвърждава.

"Рядко изкарвам деня, без да заредя батерията на апарата поне веднъж. Дори когато се прибера вкъщи и например започна да готвя нещо, продължавам да говоря. Правя нещо с ръцете си, а телефона държа затиснат между бузата и рамото си, но не спирам да говоря. В повечето случаи е по работа. Съпругът ми много мрънка за това. " Докато разказва, изиграва сцената. Прави кратка пауза и заявява, че наистина не може да си представи живота без мобилен телефон. Първият й апарат е още от времето, когато е стажант в "Мобиком". В момента вече гледа на телефона си като на подвижен офис.

Другата вещ, без която не може, е червилото. Дори когато след два дни ходене някъде в Малайзия се изкачва на 4000 м надморска височина, е с червило. "Чувствам се по-добре и затова го правя. Откакто се помня, винаги съм била с ярко червило."

Според нея всяка жена иска да бъде забелязвана, а това явно е нейният начин да го прави.

"Имам самочувствие, но никога не съм се смятала за красавица. С времето обаче разбрах, че ако красотата е природа, то да изглеждаш добре е избор."

След като дълги години се е обличала строго делово, "за да я взимат на сериозно", въпреки младата възраст,  сега предпочита по-женствени и свободни дрехи и се чувства достатъчно уверена независимо дали е със сако или жилетка на цветя.

Таня не обича да се размотава. Харесва нещата да се случват бързо, ако не е възможно да станат веднага. Дори когато си избира дрехи, мрази да се размотава по магазините.

Казва, че постоянно дудне на хората в екипа си и им напомня нещо, което трябва да бъде направено.

"Държа се като майка в офиса. Ходя след тях и им напомням какво трябва да бъде свършено и не се уморявам да го правя, докато не стане. Чак им се чудя как ме търпят понякога." Може би и затова именно екипа, който е създала в Landmark, смята за най-големия си успех в кариерата си. Определя работата си като нещо средно между тази на банкер, адвокат, строителен инженер и домоуправител. От всичко обаче най-трудно й е да балансира между интересите на много хора. "Прекалено откровена и директна съм и това често ми пречи. Понаучих се да премълчавам, но все още понякога ми е трудно да действам достатъчно внимателно, така че накрая всички страни да бъдат щастливи."

Особено трудно й е да го прави сега, когато на фона на общия спад в икономиката тя трябва да даде старт на два от най-големите си проекта - търговския център Burgas Plaza и Reteil Park Plovdiv.

"Ако някой каже, че не изпитва затруднения в момента, значи лъже. Трябва да водиш битка за всеки наемател и всеки детайл от сделките, които сключваш. Аз лично вярвам, че и двата проекта са добри, и макар че отвориха врати точно когато търговците почувстваха най-силен спад в оборотите си, вярвам, че ще са успешни."

Когато в края на срещата ни естествено я питам за нещата, които предвижда да й се случат и сама планира за себе си, Таня не се затруднява с отговора. В бъдеще време иска да пътува и да има време за себе си. И още нещо - вижда се един ден на някой азиатски плаж как съзерцава водата... и отговаря на имейли през мобилния си телефон.