Иван Игов: Причината за агресивното поведение се крие в семейството
Иван Игов от 20 години е училищен психолог. В момента работи в Националната природо-математическа гимназия. Член е на управителния съвет на Асоциацията по практическа психология. Автор на държавния образователен стандарт по психология, преподавател и консултант.
В: Кое е най-смущаващото в случая с убийството на Маргарита от двете й съученички?
- Първото, което ме ужаси, е как са посегнали. Да смачкаш трахея и да счупиш прешлени трябва голяма сила. Става бавно, затова са я удряли - това е много жестоко. Ужасно е и че момичетата нямат чувство за вина. В момента се страхуват само за себе си. Това е крайна проява на агресия - хората сме така програмирани, че 70 % от нас никога не биха извършили убийство.
В: Къде е причината на агресивното поведение?
- Тя е първо в семейството - една трета от децата израстват в среда на агресия. Налага се като модел от възрастните - те си крещят, посягат си. Влияние оказва и приятелската среда, която в случая е подобна на бандитска група. Няма доказателство, че филмите и компютърните игри предизвикват агресия.
Агресията се предизвиква от фрустрацията - вътрешно състояние на напрежение от това, че имаш цел, но тя се блокира от нещо или някого. Според теорията има няколко начина да излезеш от това състояние. Единият е агресията спрямо ситуацията и човека. Тази агресия може да е и индиректна - изкарваш си го на друг, по-слаб.
Проявите на агресия са много опасни, защото веднага носят облаги - набиваш по-малкия, взимаш му стотинките, ставаш лидер. Постепенно започваш да се чувстваш безнаказан. Няма кой да ти обясни, че това поведение е пагубно. За децата е трудно да разберат жизнената перспектива.
Още по-опасна е насочената навътре агресия. Тя може да доведе до безнадеждност и самоубийство. Преди три години бяхме на първо място в света по самоубийства на момчета до 14 години.
В: Каква е алтернативата на агресивното решаване на проблемите?
- Освен с агресия можеш да излезеш от състоянието на фрустрация и като анализираш ситуацията и намериш друго решение. Но за това трябват социални умения за справяне. Някой трябва да те научи как да правиш избор и да взимаш решения. В една трета от семействата децата не могат да се научат на този алтернативен метод.
В: Оказва се че трябва да се работи повече с родителите, отколкото с децата. Кой е най-погрешният принцип на традиционното българско възпитание?
- Шамарената фабрика. В нормалното възпитание на децата не съществува понятието “наказание”, защото то е следствие на следствието. Децата невинаги могат да направят връзката между провинението и наказанието. Освен това често наказваме за едно нещо два пъти - закъснява от училище, първо му се накрещяваме и после му забраняваме да излиза. Когато получиш наказание, повече отколкото смяташ, че е провинението, ти се настройваш отрицателно и в теб зрее отмъщение. Това е порочна система.
Някои казват, че никога не са удряли детето си, обаче за най-малкото нещо се сърдят. Един типичен пример на това, как постъпват българските родители: аз съм сготвил спанак, ти не искаш да го ядеш - "изяж го или ще ти го излея във врата". Така родителят доказва власт, защото това го прави по-значим в собствените му очи. В този случай трябва да го заведе до хладилника и заедно да изберат какво да яде. Дори да е на 5 години, изборът трябва да е негов.
В: Много хора прехвърлят вината за лошото възпитание върху социалните условия.
- Материалното състояние на родителите няма отношение към качеството на възпитание. Вината не може да се хвърля на икономическата криза. Българският родител не се е променил през последните 10 години. Родителските модели се унаследяват и така се получава порочен кръг.
В: Родителите сами търсят ли психологическа консултация?
- У нас се бъркат се психотерапия, психоанализа, психологическо консултиране. Повечето хора не търсят услугите ни, защото ни бъркат с психотерапията на болестни състояния. Психологическото консултиране се отнася до случаите, когато човекът е в нормите, но е в криза.
В: С какво психолозите могат да помогнат във възпитанието?
- Могат да научат родителите как да възпитават децата си, без да ги наказват. Имаме такава програма за обучение, но тя събира прах осем години. Предложихме я на министерството на образованието, но не й беше обърнато внимание. В този трейнинг предвиждахме родителите да се учат как да разбират децата си, как да ги насочват, да ги научат да споделят, да взимат решение. Направихме опит за организиране на частен курс, но нямаше интерес. Малко хора признават, че не могат да са добри родители.
В: Вярна ли е тезата, че първите седем години са решаващи?
- Те са най-важни, защото усвояваме моделите, които виждаме.
В: Решение ли е отнемане на родителските права в по-драстичните случаи?
- Преди да се отнемат родителските права, трябва да се организират точно такива трейнинги. Един подобен курс за човек струва по-малко от 50 лв. Парадокс е, че в момента се хвърлят хиляди левове, за да се обучават приемни семейства, вместо да се научат родителите да гледат собствените си деца.
В: Училищните психолози имат ли реални функции във възпитанието на децата?
- Върху нас се прехвърлят очаквания, на които не можем да отговорим по ред причини. В училищата няма реално действащи психолози. На много места това са формални длъжности, на които се назначават некомпетентни хора без квалификация. Няма програми за квалификация на училищни психолози.
В България никога не е имало практическа психология, а академичните психолози не са хората, които могат да помагат. Те изграждат модели, дават обяснения, но не работят в практиката.
В: Каква е ролята на един училищен психолог?
- Той трябва да е най-съществената част от веригата за подпомагане на децата. Проблемите с едно дете се проявяват първо в семейството и после в училището. Родителите нямат компетентност да ги уловят. Учителите са длъжни да ги забележат. Училищните психолози трябва да направят бърза диагностика, да поемат детето или да го насочат към външен консултант. Освен това психологът трябва да направи училищната система по-адаптивна. Да напасне учители и ученици.
В: Съществува ли конкретна програма и стандарти, по които работите?
- Длъжност "училищен психолог" има само в помощните училища, в другите тя е "педагог съветник". Училищна психология в България няма никакви стандарти. Още в началото на 90-те години Асоциацията на училищните психолози настоявахме в образованието да се въведат стандарти за психологическо обслужване и през 1991 г. разработихме проект за такъв стандарт. Екипът на министерството дори не знае, че има подобна програма и наскоро обяви, че тепърва ще разработва такава. В Министерството на образованието дори няма човек, който да отговаря за психологията.
В същото време Асоциацията на европейските психолози ни изпрати ултиматум, че ако не си направим стандартите за практикуване до 2007, няма да можем да практикуваме в собствената си страна.
В: Каква трябва да бъде ролята на училището?
- Ако не можем да променим родителите, то поне да научим децата как утре да бъдат по-добри родители. За съжаление училището е абдикирало от тази своя функция. За това носи вина цялата система на образование - в учебниците са наблъскани купища излишни знания. Учим тригонометрични функции, как се прави сярна киселина - неща, които са излишни. Никъде няма здравно образование, семейно планиране, сексуално образование, кариерно развитие. Психологията се учи само в 27 учебни часа за целия горен курс, а само в тези часове може да се говори по проблеми за личността, семейството, бъдещето, общуването.
Ако тези момичета бяха научени да правят избор и да взимат решения, щяха да намерят друг начин да се разберат с приятелката си.