Праговете за откриване на процедура по Закона за обществените поръчки (ЗОП) се повишават три пъти. Това гласуваха депутатите, приемайки на второ четене поправки в Закона за обществените поръчки.

Така стойностите за възлагане на поръчки стават над 1.8 млн. лв. без ДДС за строителство, над 150 хил. лв. без ДДС за доставки и над 90 хил. лв. без ДДС за услуги. Когато предмет на закона е конкурс за проект, прагът е 30 хил. лв. Досега нямаше обособяване на проектирането като отделна дейност в ЗОП. Ново положение в закона е това, че за поръчки, чието изпълнение се извършва извън страната, има още по-високи прагове. За строителство стойностите са над 5 млн. лв. без ДДС, а за доставки и услуги - над 250 хил. лв. Условията и редът за възлагане на поръчки под праговете на ЗОП ще се определят с наредба на правителството и по предложение на министрите на икономиката и на външните работи, която предстои да се изработи.

"Новите прагове следват тенденцията на европейската практика. Законопроектът за обществените поръчки не е достатъчно добър. Основният проблем се състои в това, че няма контрол над спазването на законите. До приемането на новата наредба за поръчките под праговете на ЗОП ще настане пълен хаос", смята президентът на ИТ-компанията "Риск електроникс" Йордан Кисьов. "Именно защото не съм оптимист относно закона, напуснах работната група по ЗОП", допълни той.

"Няма нищо лошо в повишаването на праговете по ЗОП, така те се доближават до тези в ЕС", заяви президентът на охранителната фирма "АСО-Пирели" Петър Миланов. Според него обаче е необходимо да се въведе механизъм, който да предотвратява разбиването на една голяма поръчка на няколко по-малки, така че те да не минават по ЗОП. "В случай че не се приеме добра наредба за поръчките под праговете, възложителите ще могат да заобикалят закона", смята той.

Според депутата Борислав Великов от НДСВ, чието предложение беше праговете да се повишат само два пъти, подобна рязка промяна ще доведе до корупция. Всички поръчки под праговете на ЗОП ще се регулират от наредбата, което означава, че няма да има контрол при разходването на публичните финанси и прозрачност при провеждането на процедурите, каза Великов.

Агенцията по обществени поръчки ще бъде създадена към министъра на икономиката, решиха още депутатите. Издръжката й ще се формира от бюджетни приходи и от собствена дейност. Новост в закона е и създаването на Арбитражен съд към агенцията, в който ще се решават спорове между възложители и изпълнители. По предложение на Великов беше отложено гласуването на текста, който предвижда арбитрите да се вписват в листата на съда със заповед на министъра на икономиката след конкурс по документи.