В търсене на предприемаческия дух

В търсене на предприемаческия дух

Започнах собствен бизнес, защото останах без работа и това беше една от малкото възможности пред мен. Така обясни причината да стане предприемач испанката Кармен Йорно. Тя беше един от 33-мата собственици на малки и средни предприятия (МСП), които Европейската комисия избра за първата по рода си седмица на дребния бизнес в Брюксел, която се проведе от 6 до 14 май. Кармен развива производство в област, запазена предимно за мъжете - машиностроене и роботизация. Историята й не е уникална, повечето от поканените гости в Брюксел споделиха подобни причини за начало на бизнеса им. Друг мотив за стартиране на собствена фирма са парите. "По професия съм ветеринар, но се насочих към професия, в която има по-голяма стопанска изгода, отколкото е моята собствена", обясни представителката на Белгия Трийс Лонске. В Европейската седмица на малкия бизнес участваха представители от 27-те страни - членки на Европейския съюз (ЕС), и още 6 държави - Турция, Израел, Хърватия, Норвегия, Сърбия и Исландия.
"В 99% от случаите хората започват да работят за себе си, защото нямат друга възможност", каза зам.-председателят на Европейската комисия (ЕК) Гюнтер Ферхойген при откриването на събитието. Така в града, в който са създадени малките сини човечета, наречени смърфове, Европа се сети за дребния бизнес и неговата роля в икономическия и личния живот на хората. Основната теза на срещата беше свързана с това колко е изостанал Старият континент от САЩ, когато говорим за предприемачество. "Младите хора в Европа не искат да основават собствен бизнес, защото така са били възпитани", коментира Райнхилде Вюгелерс от обучителния
център Bruegel.
Посланието, което Брюксел се опита да предаде на събралите се в града предприемачи, анализатори и журналисти, беше колко е важно да имаш предприемачески дух. Никой обаче не обясни какво представлява това понятие и как точно ще бъде постигнато. Тезата, около която се обединиха присъстващите на седмицата, е, че именно при дребния бизнес се създават иновациите. "Хубаво е да се говори за малък бизнес, но истината е, че не всеки е Питър Пан и иска да остане малък завинаги", коментира предприемач. По думите му целта на всяка компания е да порасне, но за съжаление с болшинството това не се случва. Според статистиката на Европейската комисия около половината от малките фирми са обречени на банкрут още със създаването си. Допълнително усложнение на ситуацията дойде и от финансовата и икономическа криза, която обхвана Европа след САЩ. "Дребният бизнес може да бъде шанс за хората при възникналата сложна икономическа обстановка в света, защото създава работни места", каза още Ферхойген.
Форумът беше открит с изложба, която целеше да представи пътя, който трябва да измине всеки човек от обикновен работник до самостоятелен бизнесмен. Експозицията се състоеше от девет стаи, които показваха отделен етап от живота на предприемачите. Началото беше запазено за собствената ти представа за теб. Следваха една след друга стаите на стреса, клиентите, партньорството, рисковете, бюрокрацията, свободата, успеха, парите и славата. Най-заинтересувани от изложбата останаха членовете на комисията, бизнесмените и журналистите, дошли специално за събитието. Едно от най-интересните импровизирани помещения беше стаята на бюрокрацията, изобразена с макети на множество книжа и стотици червени лентички, които се спускаха от тавана на стаята. Посланието беше ясно - да преминеш през стаята е като продължение на филма "Мисията невъзможна".
"Първата пречка пред мен беше бюрокрацията и усложнената административна процедура",
съгласи се Егидиус Бикневициус от Латвия. Той беше сред избраните предприемачи, поканени като гости на събитието. Фирмата му се занимава с информационни технологии и въпреки че е незрящ, Бикневициус запазва оптимизма си и вече мисли как да развие компанията си, така че тя да е подготвена за излизането на Европа от кризата.
Впечатление на събитието направи неподправената гордост у бизнесмените, че именно те са избрани да представят родната си страна, въпреки че повечето не знаеха по какви критерии са били определени за победители. "В началото не взех участието в седмицата на сериозно, но реших да опитам в обявения конкурс от Министерството на икономиката и енергетиката", разказа българският предприемач поканен на срещата Николай Тодоров. Той се занимава с производство и продажба на облекло, студия за пиърсинг и внос на бижута. Начало на собствения си бизнес е поставил веднага след завършване на образованието си преди 15 години с цел да се занимава с нещо различно и да търси нови възможности за развитие. "Малките фирми имат само един шанс, за да оцелеят при конкуренцията си с големите, и това е заемането на свободна ниша", обяснява Тодоров. Дейността му е нова за страната, защото, докато много хора са се занимавали полупрофесионално с татуиране и пиърсинг, той го е превърнал в един добре работещ бизнес.
"Избрана съм от много кандидати в собствената ми страна, но не знам по какви критерии", сподели и Трийс Лонске, представителката на Белгия. Разговорите с различните участници на изложението показаха, че никой не знае как е стигнал до Брюксел. Първата асоциация, която човек си прави, когато чуе за предприемачество и иновации, са младите хора. Средната възраст на участниците беше около 40 години. Повечето имаха зад гърба си трудов стаж в големи предприятия в страните си.
"Когато образованието ти не предлага големи възможности за развитие, човек се насочва към по-доходоносни дейности", обяснява Лонске.
На седмицата не липсваха и участници, които са нарушили общото правило и си бяха спечелили име в типични за големите фирми области. Едни от тях беше Уло Яаксо, който представяше Естония. "Решението, което търсим, са новите пазари, сред които и България", обяснява Яаксо. Той има фирма за системи за управление на бизнеса. Целта на повечето гости на Европейската седмица на дребния бизнес бяха контактите, които биха могли да създадат в Брюксел. Освен това, фирмите имаха възможност да се срещнат лично с представители на Европейската комисия, които изслушаха основните им искания, свързани с евродирективите по отношение на дребния бизнес. "Това, от което бизнесът се нуждае, е облекчаване на режима на създаване на малки фирми, особено в момент на криза, в който се намираме", обясни представителката на Белгия. Тя подчерта, че все пак има създадени достатъчно организации, които биха могли да помогнат на начинаещите бизнесмени, за да се ориентират в големия свят на икономиката.
Освен общите проблеми пред дребния бизнес предприемачите искаха да споделят и личните препятствия, пред които са били изправени. "Работя в текстилната индустрия и имам проблеми със страни като Китай и Турция заради подбиването на цените и заниженото качество", каза представителката на Румъния Мария Грапини. Проблем за бизнеса в северната ни съседка е нелоялната конкуренция, заради която много малко фирми действително спазват правилата. Мария е работили 30 години в бранша, като е била директор и на голям текстилен завод. Днес тя е горд собственик на малка фирма, която управлява със сина си, и въпреки трудностите е реалист и знае, че рано или късно светът ще преодолее глобалната криза, а малкият бизнес ще получи заслуженото внимание от евроинституциите.
Докато европейските компании се оплакват от вноса от страни извън общността, представителите на Турция виждат големи възможности в европейския пазар. "Започнах бизнеса си преди 10 години с цел да бъда винаги преди останалите фирми и засега успявам", каза Неждет Тискаоглу, който се занимава с производство на кабели.
Малкият бизнес накратко

Около 99.8% от всички европейски предприятия са малки и средни. В тях работят 61.1% от заетите в частния сектор. Най-голям е броят на микропредприятията, следван от малките, средните и големите. Според европейската класификация на предприятията за микропредприятие се приема това, в което работят до 10 души, за малко между 10 и 49 души, за средно от 50 до 249 души. Представените на седмицата в Брюксел компании бяха предимно средни и малки предприятия. Единственият представител на микрофирма беше Костас Сисамос от Кипър, който се занимава с дизайн на детски играчки. В компанията му работят общо 4 души.
Основните трудности пред начинаещите бизнесмени

- тежката бюрокрация

- ограничен достъп до кредитиране

- осигуряване на лоялна конкуренция

- изграждане на предприемачески дух

- иновациите и защитата на марките