България не е информирана

Владислава Пеева, mediapool.bg

Първоначално обемите на тези резерви ще бъдат минимални, заявява Шматко, представяйки намерението на неговото ведомство да създаде инфраструктура за складиране на нефт в Русия, чиято стойност ще е няколко милиарда долара.

Създаването на такъв държавен резерв ще позволи да се регулират петролните доставки на пазара, допълва Шматко. По думи му с "Транснефт" вече е бил обсъден въпросът за логистичните възможности на нефтопровода "Бургас-Александруполис", например.

Руският петролен оператор "Транснефт" ръководи консорциума, в който влизат още "Роснефт" и "Газпромнефт" и който държи контролния 51-процентов дял в международната проектна компания "Трансболкан Пайплайн" за реализацията на петролопровода.

Гръцки консорциум притежава други 24.5 на сто от дружеството, останалите са за България, която миналата седмица реши да оттегли от проекта Българския енергиен холдинг. Неговите акции ще бъдат прехвърлени на досегашния втори съакционер от българска страна – държавната "Техноекспортстрой", която се подготвяше за приватизация и вече самостоятелно ще е собственик на 24.5 на сто от проекта.

По думите му в момента се планира единствено складова база с обем от 450-600 т на входа на съоръжението край Поморие, която обаче е единствено за техническите нужди на петролопровода. Тези количества трябва да служат за поддържане на количествата в тръбата в случай, че възникнат проблеми при разтоварването на петролните танкери на буйовите съоръжения. Такова базово стопанство се предвижда и в Александруполис, но с обеми от 1000 т, допълни Гунчев.

Според него на този етап не се предвижда от базата да се вадят обеми за други нужди освен на петролопровода.

Инженерните и икономическите оценки за "Бургас-Александруполис" трябва да приключат до края на 2009 г.

Следващата среща на "Трасболкан Пайплайн" е насрочена за юли, когато се събира Надзорният съвет на компанията, уточни Гунчев, който допусна възможността руската идея да бъде представена тогава.

За да стане такова нещо, руснаците трябва да се обърнат към Държавния резерв, допълни той. Позицията на българското дружество в проекта била, че ако има нужда от пазарен нефтен резерв, такъв може да си изгради то или държавата. Вероятно българската страна щяла да поиска разяснения на думите на Шматко.

Според експерти от бранша, ако руснаците представят такова искане и то бъде прието, реализацията трябва да стане единствено при участието на Държавния резерв и според условията за финансиране и ползване. В противен случай от базата ще печели само "Транснефт", която ще може да разпределя количества на удобни за нея пазари, без печалбата от операциите за България.

Единствената полза за страната ни би била от леко повишение на приходите от пристанищни такси при евентуално увеличение на разтоварващи танкери, както и постъпления от транзитни такси. Към момента обаче няма оценка за нарастване на екологичните и други възможни рискове.

Това, че българските и гръцките партньори не са предупредени за руските намерения, не е изненада, като се има предвид маниерът на Москва да тества идеи относно "Бургас-Александруполис" чрез медийни изявления или разпространявана неофициално информация.

По подобен начин Русия искаше да получи много по-голям дял в проекта, както дори да принуди партньорите си да осигурят количества за захранване на тръбата според дяловото участие.

На финала бе договорено именно "Транснефт" да се ангажира с бъдещите доставки.

За да стартира проектът, са нужни поне 13-15 млн. т суровина, колкото е половината от годишния капацитет на тръбата, за да се осигурят възвръщаеми кредити.

Руският енергиен министър нарече създаването на такава резервоарна система икономически обоснована, давайки за пример как САЩ благодарение на наличието на мрежа от бази получава икономически ефект от 250-280 млн. долара годишно.