"Дори ловната дружинка в селото е по-конкурентна от нас - не само осигурява храна за животните в участъка, който стопанисва, но и изгради два заслона." Думите са на Веселин Нинов, директор на "Държавно горско стопанство - Ботевград", признанието е по повод състоянието на горскостопанския район до с. Литаково. Той е разположен по северния скат на Стара планина, върху 20 000 дка борова, дъбова и букова гора и е един от 120-те дивечовъдни участъка в страната, които през следващите два месеца Държавната агенция по горите ще предостави за дългосрочно стопанисване на бизнеса.

След повече от осем години чудене под каква форма да прехвърли тази дейност, с последните промени в Закона за лова и опазването на дивеча парламентът разреши на агенцията да отдаде на концесия за 15 години горскостопанските райони. Те са 15% от ловната територия на страната. Мотивът е, че частните предприемачи по-ефективно ще управляват ловните участъци и постепенно ще се възстанови дивечът, критично намалял през последните години.

Този мотив не беше оспорен от противниците на частните ловни стопанства. Те обаче подозират, че процесът може да се изроди в скрита форма на приватизация и осигуряване на доходоносен бизнес на обвързани с политическата власт фирми. Подозренията им се основаваха на непрозрачните едногодишни договори за наем, които бяха подписвани след 2005 г. основно с компании, приближени до БСП и ДПС. Срещу концесионирането се обявиха и природозащитници, които се опасяват частниците да не ограничат свободния достъп до природните зони като в случая с Гео Дундаров, който се прочу с незаконно издигнатите ограждения.

Под техния натиск законотворците бяха принудени да засилят контрола върху дейността на новите собственици. Освен че са длъжни да назначат техник лесовъд (виж блица), всяка година горските ще проверяват концесионерите, а при ловуването в съответния участък задължително ще присъства и представител на държавата. В закона бяха прокарани и допълнителни текстове, чиято цел беше да се гарантира свободно участие на бизнеса до конкурсите.

Преди двайсет години районът до с. Литаково е изобилствал от дивеч. "Днешните запаси са под критичния минимум. При пролетното преброяване на животните установихме, че за една година сърните са намалели от 80 на 23, а благородният елен се брои на пръстите на едната ръка", обясни инж. Веселин Нинов. Въпреки желанието на горските да поддържат популацията, от години бюджетните средства стигат единствено за залесяване и дивечът винаги е оставал на заден план. "Това беше основната причина да настояваме тези райони да се дадат дългосрочно на концесия, каквато е и практиката в страни като Германия и Италия. Там управлението на дивечовъдния ресурс е изключително добро", обясни шефът на отдел "Ловно стопанство" в агенцията по горите Юлиян Русев.

Приходите от лов в района до Литаково през миналата година са едва 6 хил. лв., а минималните разходи само за изхранване на дивеча са двойно по-големи. Контрастът между държавното и частното стопанисване в района е очевиден и от състоянието на полуразрушения бивш ловен дом в държавната територия, който от години не се ползва по предназначение. "От 20 години бюджетът на горските управления трудно стига дори за заплатите. Основното изискване към концесионера ще бъде да възстанови ловната хижа", обясни инж. Нинов. От своята страна държавното стопанство ще изгради 8-километровия горски път до участъка, който след пороите от 2005 г. е полуразрушен и затруднява не само горските служители, но и фирмите за дърводобив в региона.

Хората от системата на горите са абсолютно убедени, че на този етап само частният собственик може да осигури добро стопанисване на дивеча и да пресече бракониерството, с което държавните стражари в някои региони трудно се справят. "Преди четири години в Етрополе нямаше нито един благороден елен. След като фирма "Медикет" пое отстрелването на дивеча, сега там има 450 животни от този вид плюс близо 500 глигана", обясни Юлиян Русев. Същата по думите му е ситуацията и във всички останали райони, които до края на 2008 г. бяха отдавани за по една година.

Предварителните разчети на агенцията сочат, че ако 120-те ловни участъка се отдадат на концесия, годишните приходи от наема ще достигнат 4 млн. лв. и ще се реинвестират в 37-те държавни ловни стопанства, които са извън концесионираните участъци. Те бяха създадени през 2001 г. с цел там да се разселва дивеч за останалите територии на страната, а и държавата да продължи да извършва ловен туризъм. Повече райони на концесия - повече дивеч, казва и шефът на държавното ловно стопанство на Витиня Юри Миков. "Миграцията е основното състояние на животните и ако в Литаково има повече сърна или благороден елен, за нас това ще бъде от полза, защото през зимата, когато дивечът се мести откъм южната страна на Стара планина, той ще обитава нашите територии. През лятото пък, когато заради горещините стопанисваният от нас дивеч се прехвърля към северните части на планината, ще бъдат облагодетелствани в Литаково", обяснява взаимната полза Миков.

- Конкурсите ще се провеждат в агенцията и офертите ще се отварят пред всички участници, за да няма подозрения. Самите изисквания към участниците също са много високи. Освен годишната такса, която ще плащат за ползването на участъка в продължение на всичките 15 години, те са длъжни да внесат банкова гаранция в полза на държавната агенция. Тя се равнява на дължимата тригодишна такса и при провал на договора остава за държавата. Така ще гарантираме, че поне за три години напред ще имаме средства за изхранване на дивеча. Те ще имат други разходи и по изграждане на хранилки, чакала и др. съоръжения.

- През 2005 г. приходите бяха около 260 хил. лв., но постепенно се увеличиха и през миналата година достигнаха 1 млн. лв. Миналата година имахме 86 договора за отстрел, но нито една от компаниите не може да бъде сигурна, че ако сега кандидатства, ще спечели.

- За стопанисването на един участък от примерно 20 хил. дка те трябва да назначат на трудови договори поне един техник лесовъд и един висшист. Целият отстрел в зоната задължително се следи от наши специалисти и при надвишаване на убитите животни се налагат санкции. Трябва да се има предвид, че освен вноската, около 3 евро на хектар, и поетите с договора инвестиции плюс работните места разходите дори за най-малкия участък ще бъдат поне 80 хил. лв. годишно и трудно биха били възвърнати от ловния туризъм. При сегашната криза имам притеснения, че до 2-3 години хората масово ще се откажат от този бизнес.