Генетична мутация раздула мозъка на прачовеците
Учените установили, че грешката в гена, наричан днес у човека MYH16, настъпила по същото време, когато започнала промяната на черепа на приматите, разрешаваща нарастването на мозъка. Генетичната мутация е началото на триумфа на мозъка над захапката у нашите прародители, коментира в. "Ню Йорк таймс".
"Съвпадението във времето може да означава, че намаляването на размера и силата на челюстните мускули е намалило натиска върху черепната кутия и е освободило механизма на нарастването на мозъка", казва д-р Нанси Минах-Първис, член на екипа от медицинския факултет на университета в Пенсилвания, направил откритието. Мутацията в гена MYH16 е налице при всички хора, докато той е непроменен при другите примати като шимпанзета, горили и макаци.
През изминалите от мутацията досега милиони години човешките черепи са се увеличили три пъти, а издадени напред челюсти са се свили значително. Със своите средно 1350 куб.см обем човешкият мозък е около три пъти по голям от този на приматите с размерите на хора, посочва сп. "Ню сайънтист". Ранните хуманоиди като австралопитека са притежавали мозъци и челюсти с размерите на съвременните горили и шимпанзета.
Според Пит Кюри от научноизследователския институт "Виктор Чан" в Сидни изследването, публикувано в научното списание "Нейчър", вероятно разкрива първата сериозна генетична разлика между хората и маймуните. "Забележително е, че появата на генетичната промяна или мутация съвпада с появата на човекоподобни характеристики у хуманоидните вкаменелости от периода, казва той. Можем да се надяваме, че изследването представлява авангардът на новата вълна анализи, които се концентрират върху генетичната база на човешката еволюция."
Минах-Първис, ръководителят на екипа д-р Хансел Стедман и другите учени успели да сглобят сложната картина, след като открили, че генът е недокоснат у приматите, но е мутирал у хората. Генетичната грешка по принцип се свързва с някакво наследствено заболяване, но учените били озадачени как е възможно то да се прояви у всички хора по цялата земя.
Последвалите проучвания установили, че MYH16 е свързан с мускулите, участващи в дъвкането и отхапването, и е закодиран в протеина на челюстните мускули у приматите. Това довело учените до заключението, че болестта всъщност била отслабване на захапката. Експертите заключили, че намаляването на силата й отслабило напрежението върху черепа и позволило нарастването на мозъка. "Не твърдим, че тази мутация е единствената, създала Homo sapiens", казва д-р Стедман. "Тя обаче вдига "забраната" върху растежа на мозъка."
Палеонтолози и учени, изучаващи човешката еволюция, които не са участвали в проекта, посочват, че интерпретацията на откритието е "интригуваща и провокативна, една изкусителна хипотеза", пише "Ню Йорк таймс". Други обаче са на мнение, че то опростява причините за експлозивното развитие на мозъка и бързия преход от маймуноподобните австралопитеци през Homo erectus (Изправен човек) и Homo habilis (Сръчен човек) до Homo sapiens. Дори и това да е така, новата теория вероятно ще окуражи учените да проучат и другите гени, които може да са имали значение при очовечаването на приматите. Това пък от своя страна ще направи възможно прецизирането на главните стъпки в човешката еволюция.