Хората обичат убийствата. Някои обичат да убиват животни. Наричат се гордо ловджии, рибари, касапи, а понякога и санитари. Други обичат да убиват флората. Те са повече - инвеститори, строители, частни собственици, туристи, министри, депутати, кметове, адвокати. Трети обичат да убиват конкуренти и инакомислещи. Биват бизнесмени, финансисти, монополисти, ислямисти, муджахидини, расисти, президенти, главнокомандващи и други подобни.

Четвърти си падат по убийства на интелекти, таланти, дарования. Много са отдадени, същински мисионери - комунисти, фашисти, ченгета, учители, академици и всякакви други овластени нищожества, непреклонни към всякакви неизгодни им неравенства. Пети се забавляват, а и прехранват с ликвидацията на добро и красиво, де що им се изправи по пътя - бюрократи, застрахователи, модисти, пластични хирурзи, наркобосове, шефове в медии, tv продуценти - най-вече на шоу програми.

Както виждаш, драги ми читателю, тук не се занимавам с убийците на хора по призвание или занятие - килъри, мутри, рекетьори. Не ги подценявам ни най-малко, но самодейците сред тях са малко. Те са човешки отклонения, психопати, девиантни чудовища, социопати, примитиви някакви, срещите с които са лош късмет, но в общия случай могат да се избягват.

Най-често обаче подобни хора са само изпълнители в ръцете на някои от вече изброените по-горе, към които всички изпитваме любов, уважение или поне разбиране и търпимост. Такива благопристойно изглеждащи, успели в очите на другите и станали или ставащи пример за подражание, публични или ъндърграунд нотабили, са

Поне част от тях играят едновременно, паралелно или "по съвместителство" роли на общественици, магистрати, държавници, предприемачи, ловджии, духовници или университетски преподаватели. Срещите с техните садистично устроени кондотиери** са много трудно предотвратими от обикновения човек.

Има и едно убийство, което засенчва по катастрофални последици всички останали. Това е убийството на доверието. Доверие в това, че:

- хората биха ни помогнали, ако изпаднем в беда

- никой няма да ни причини зло, без с нещо да сме го предизвикали или заслужили

- съществува все пак някаква неясна, но даваща ни надежди справедливост, която има кой да въздава

- ние наистина сме равноправни и играем играта по ясни и стриктно съблюдавани от всички правила

- в обществото нещата, които не зависят от никого поотделно, са добре подредени и достъпни съобразно някакви оповестени пред всички изисквания и критерии

- държавата, в която живеем не по наш избор, но която е наша по рождение, не е майка за някои, мащеха за други или казино за трети

- държавното кормило попада в ръцете на избрани, контролирани и сменявани от нас функционери, които вършат своята работа така, както ние вършим своята - ако не блестящо, то поне прилично и почтено. Тези хора се грижат за публичните блага, които ние плащаме предварително и консумираме впоследствие. Оттук следва, че не може да има тайни, секрети, забранени зони, поверителност и т.н. там, където някой от нашите избраници или пълномощните харчат нашите пари по дефиниция в наша полза.

Веднага казвам, че по мое мнение нищо от изброеното не е налице в България. Ако така си мисля само аз или едно вечно мърморещо малцинство, каквито предполагам има навсякъде по света, нямаше да има проблем. Но не е така! Доверието във всичко около нас се е сринало под санитарния минимум. Кой го уби? Всички заедно или някои от нас? Ако е второто, защо другите им позволихме?

Все повече се убеждавам, че българите сме не просто сред най-бедните, най-нещастните, най-намаляващите народи по света. Ние всъщност

но си нямаме идея как да го променим, нямаме колективна воля да се вземем в ръце, нито пък можем да разчитаме на управляващите, които излъчваме. Понеже сякаш можем да се приспособим към всичко, което би убило други, външно погледнато, нещата у нас не изглеждат чак толкова зле. Няма стачки, улични безредици, студентски протести. Селяните ще си избият добитъка, но няма да го подкарат към границата като гръцкия селянин.

Нашият интелектуалец е консервирал ум и достойнство, драпа неистово за участие в някой проект, а през останалото време очаква властта да го покани да се подпише под някаква подписка и тръпне да му връчат тържествено почетна награда за това, че е пропилял живота си малко преди да умре. Нашият бизнесмен чупи кръст да се качи в самолета заедно с президент, премиер, министър, кмет, владика, за да си подсигури на четири я блага държавна поръчка, я вкусна хапка от оперативна програма, я митническа аванта, я данъчно опростяване в колкото може по-големи размери, я заменка на кон за кокошка. Нашите полицаи, следователи, прокурори и съдии гледат да не сбъркат нещо и в същото време да помогнат комуто трябва срещу колкото се може повечко. И т.н., докато стигнем до пенсионерите и студентите...

Защо тъкмо до тях ли? Защото едните никак, ама никак не са невинни за това, което трови живота на всички ни. А другите - заради това, че ако България има бъдеще, то те са, които могат да го изградят. Ако поискат!

И така, какво да кажа за пенсионерите, към които в най-скоро ще се присъединя по Божията милост и по законите на страната? Ами нищо освен Бог да ви/ни е на помощ. Единственото добро, което още можете да сторите за тези след вас, е да не гласувате. Обещавам на всеки негласувал пенсионер безплатно чаша топла мента, блистър нифедипин или шапка от вестник, по избор. А на студентите, които най-добре познавам поради 40-годишното ни съвместно съществуване, ще кажа следното: мили деца, ако имате хъс, воля и енергия, ако искате да пишете история, а не да правите кариера или трупате богатство, ако поне малко държите на род и дом, то напънете се малко, съединете усилията си, за да възродите днешната

България. Случвало се е и преди да се намират подобни светли сънародници, когато страната е била в тежко положение. Уверен съм, че ако го сторите, ще бъдете горди със себе си. Ще бъдете и уважавани от целия свят за това, защото този свят се е научил да цени градежа, упоритостта, усилията.

Та за такива неща си мислех напоследък, докато непрестанно ми навират в очите опротивелите ми до втръсване розови бузки на застаряващия рокер, комуто властта очевидно се услади; глиганската прическа на първия ловец на републиката; бицепсите и синия глезен на новия месия с тъмно минало, обещаващо настояще и кой знае какво бъдеще; лукавия поглед на лешояда, провъзгласен за сокол от гугутките; зареялия безизразен поглед към придобитите с вярна служба на републиката гори и дворци знатен дедо, както мило го наричат някои от царедворците около него.

Споменавам само "най-рейтинговите" днешни "герои". И въобще ни ми се говори за ордите от хиени, озверели от чакане на по-тлъста жертва, на жадните за внимание, длъжности, светска слава, имоти и яхти, от бързащи към върха младежи и девойки, които угоднически гледат в очите и търсят близост до тях...

Забавно или отчайващо е всичко това - ваша преценка.