Нови членове бяха избрани днес от журналистическите квоти в състава на комисиите за етика в печатните и в електронни медии, които следят за спазването на Етичния кодекс. Алексей Лазаров от "Капитал", Генка Маркова от "24 часа", Валерия Велева от "Труд" и Иван Матанов от "Стандарт" бяха избрани от близо 80 представители на вестници и списания в журналистическата квота на Комисията за етика в печатните медии. Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии и Петя Миронова от Съюза на българските журналисти са двамата представите на гилдията в независимата квота на комисията. Тя трябва да бъде допълнена с още двама членове по предложение на Съюза на издателите, който ще посочи и други четирима свои представители в третата квота - на издателите.

Работещите в електронни медии също избраха своите представители в етичната комисия. От квотата на журналистите там сигналите, свързани с нарушения на етичния кодекс ще разглеждат Татяна Величкова от БНР, Ренета Николова от БНТ, Светла Петрова от Би Ти Ви и Цветанка Ризова от Нова телевизия. Юристът Александър Кашъмов и социологът Румяна Бъчварова бяха избрани от журналистите да влязат в квотата на независимите експерти. Други двама в нея също ще бъдат посочени от Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО). АБРО ще посочи и четиримата членове в третата квота - на собствениците.

Двете комисии за етика работят от 19 юни 2006 г. Според правилника им на работа обаче те могат да разглеждат жалби само от лица, които са лично засегнати от публикации в печата или предавания на електронните медии.

Според досегашния председател на етичната комисия в печата обаче това се оказва сериозен проблем пред прилагането на етичния кодекс. Той даде пример с жалба от името на журналисти от "Капитал", които протестирали срещу масовото използване на словото на омразата срещу ромите в медиите в България. "Формално обаче ние нямахме право да разгледаме тази жалба, защото въпросните журналисти не са лично засегнати от нея," обясни Радомир Чолаков. Друг пропуск в правилника за работа на комисиите според него е това, че те не могат да се занимават с казуси в медии, които не са заявили спазването на етичния кодекс. В повечето държави от Европа обаче практиката е комисиите да се произнасят по всички повдигнати казуси, което ги прави още по-авторитетни, обясни юристът.