Въпреки че икономическата криза поне в момента изглежда по-малко заплашителна, а вече има прогнозите и за "зелените кълнове" на възстановяване, в ход е мащабно търсене на виновниците. Очевидно кризата предоставя неограничена възможност за хитрости, злоупотреби и корупция, с които уж да се свалят маските на прегрешилите. Въобще обаче не е сигурно кой и какво трябва да бъде разобличено.

Първоначално най-очевидните виновници бяха водещите банкери. Те стояха начело на институции, които в течение на дълги години натрупаха чрез манипулации на риска значителни печалби, а после поискаха държавна помощ, аргументирайки се, че са твърде големи, за да фалират. Банкерите изглеждаха арогантни и свръхплатени и лесно бяха демонизирани.

Но какво да кажем за политическия процес? Защо банките не бяха по-строго контролирани и по-добре регулирани? Политиците не бяха просто "купени", а самите бяха убедени, че финансовите нововъведения отварят вратите пред още по-голямо всеобщо благополучие, увеличавайки жилищната собственост и, разбира се, и обществената подкрепа за изборите.

Сега правителствата са уязвими, а политиците почти навсякъде са подложени на силни удари. Паднаха кабинетите в Чехия, Унгария, Исландия и Ирландия. Безредици и парализиращи стачки обхванаха Тайланд, Франция и Гърция. В Кувейт правителството разпусна парламента. Великобритания е разтърсена от скандал за разходите на депутатите, който няма аналог след "старата корупция" в началото на XIX век.

Взаимните обвинения след финансови кризи имат дълга история и се повтарят в периодични цикли. Бумът на фондовата борса след 1870 г. беше последван от срив през 1873 г. и лов на вещици. През 1907 г. финансовата корпорация "Джей Пи Морган" първоначално беше смятана за спасител на пазара, а след това за враг на общото благо. През 30-те години на XX век банкери и финансови министри бяха изправени пред правосъдието. Но в остатъка от столетието цикълът сякаш беше приключил.

Днес атаките не се ограничават само до политическата и финансовата върхушка. Критиците се опитват да установят идеите и интересите, залегнали в основата на финансовата и икономическата дисфункция. В тази връзка

в които финансовите нововъведения много повече са стимулирани от интелектуални и дори технологични новости.

От развихрянето на кризата насам повечето хора, търсещи интелектуалните й корени, се изкушават да започнат с икономистите, които с малки изключения са особено дискредитирани. Робърт Лукас, бащата на на революцията на рационалните очаквания, често е цитиран с обръщението си пред Американската икономическа асоциация през 2003 г. - че "е намерен отговор на централния проблем как да се предпазим от депресия, при това за всички практически цели". Следователно е ясно, че академичните икономисти въздействат върху политиката. Лари Самърс, в момента най-влиятелният председател на Националния икономически съвет към президента Барак Обама, като млад беше заключил, че "финансовите и монетарни шокове са по-незначителни източници на депресия, отколкото предполагахме".

Ако икономиката беше съвсем понятна материя и съществуваха редица добри политики за справяне с кризи и бедствия, щеше да има и по-малка нужда за избягване на грешки. В ретроспектива винаги бихме могли да поставим нещата правилно.

На фона на публичното унижение на икономистите други академични дисциплини показаха самодоволство. Нематематическите предмети един вид си отмъстиха - щом опасностите от свръхдоверието в сложната символна система от цифри и тайнствени формули се оказаха изключително големи и незащитени.

Но в действителност еволюцията на другите академични дисциплини, както и цялостната култура също допринесоха в немалка степен за всеобщата готовност за поемане на абсурдни рискове и за допускане на нереалните оценки на сложни и по своята същност необхватни ценни книжа. Общият културен напредък понякога се определя като постмодернизъм, за който е характерна

Но и самият постмодернизъм беше генериран от технологиите, с които всъщност има дълбоко неясна връзка. За разлика от парния двигател или старите автомобили, чиито операции бяха лесно разбираеми, модерните автомобили или самолети са толкова сложни, че използващите ги почти нямат идея как точно работят. Интернет създаде свят, в който строгата логика играе по-малка роля, отколкото съпоставянето на забележителни изображения.

Постмодернизмът се отдалечава от рационалната култура на т.нар. модерна ера. Мнозина откриват повече аналогии със средновековния живот, в който човешките същества са били заобиколени от трудно разбираеми процеси, в резултат на което са смятали, че живеят в свят, обитаван от демони и мистериозни сили.

Съвременната ера на глобалните финанси - може би трябва да говорим за нея в минало време? - се различаваше от финансовите вълнения отпреди столетие. Нейните културни прояви също изглеждаха странни. Те бяха шеговити, загадъчни и провокативни - с една дума, постмодерни. Те заплашваха традицията и историята не като принуда, а като източник на иронични забележки.

В разгара на тази ера големите финансови играчи изградиха изключително скъпи колекции от силно абстрактно модерно изкуство. Постмодерното пренебрежение или презрение към реалността създаде

и може би преходен и безцелен по подобие на борсовите котировки.

Станахме свидетели на съюз между финансовите експерти, които мислеха, че продават наистина новаторски идеи, политическия елит, който подкрепи философията за "олекотената регулация", и културния климат, насърчаващ експериментите и отхвърлянето на традиционните ценности. Резултатът бе, че всякакъв вид ценности - включително и финансовите - се разглеждаха като изначално нелепи и абсурдни.

Щом липсата на разбиране вече не произвежда нови стойности на благополучие, а по-скоро икономически колапс и провал, не е изненадващо, че се събужда гняв. Но въпросът кой е виновен все по-силно заприличва на лова на вещици от Средновековието и ранната модерност - опит за проумяване на една разбъркана и враждебна вселена.