Търговията с вредни емисии - who cares*

Търговията с вредни емисии - who cares*

Търговията с вредни емисии - who cares*
Административна немарливост пречи на българските предприятия да се включат в търговията с въглеродни емисии, която е задължителна за държавите от ЕС. В резултат някои от компаниите не могат да спечелят от продажбата на свободни квоти вредни емисии, а други губят възможността да ги закупят по-евтино. Забавянето може да доведе и до глоби за част от предприятията, както и за държавата след 2012 г.
Причината е, че година и половина след крайния срок все още не е готов националният план за разпределение на квотите за периода 2008-2012 г., който трябва да включи около 140 български инсталации в схемата. Последно планът беше върнат за преработване от Европейската комисия в края на февруари заради използването на различни критерии при определянето на квоти за различните предприятия. Повечето са на базата на одобрени от външни одитори едногодишни доклади за изхвърлените вредни емисии през 2007 г., но други като бъдещата ТЕЦ "AES Марица-изток 1" и ТЕЦ "Девен" на "Солвей Соди" са по прогнозни данни.
До момента правителството не е изпратило нов вариант на плана и докато такъв няма, предприятията нямат право да търгуват с квоти. Част от тях, които заради рецесията намалиха капацитета или дори спряха производството си, пропускат възможността да спечелят пари чрез продажба на излишъка. Другите пък недоволстват, че губят заради променящата се цена - през февруари например стойността на тон СО2 на европейския пазар беше 8 евро, докато в момента същото количество се търгува срещу 13 евро.
Сред потърпевшите от липсата на национален план са например циментовите заводи "Вулкан" и "Девня цимент". По сметките на генералния директор на девненския завод Александър Кар излишъкът за 2009 г. на предприятието ще бъде около 800 хил. квоти, което означава пропуснат приход от около 20 млн. лв.
Според зам.-председателя на Българската стопанска камара (БСК) Димитър Бранков заради закъснението на българските институции новият план ще се разглежда от новата Европейска комисия, което още повече ще го забави. Миналата седмица организацията изпрати отворено писмо до министрите на околната среда и на икономиката Джевдет Чакъров и Петър Димитров.
"По плана се работи. Вече сме изпратили 4 варианта за неговото преработване за съгласуване в министерството на икономиката и експертите там трябва да се произнесат кой вариант да бъде избран", обясни зам.-министърът на екологията Чавдар Георгиев. От екипа на Петър Димитров обаче опровергаха думите на Георгиев. "В МИЕ не е изпращан нито официално, нито неофициално проект на ревизиран национален план, който да отразява препоръките на ЕК. При тази ситуация МИЕ не е в състояние да подпомогне работата на МОСВ, както и да има свое официално становище", казаха от ведомството. Оттам уточниха още, че до момента не са получили официално информация за писмото, с което ЕК настоява за ревизия на националния план.
Междуведомствената работна група, която изготвя плана и трябва да направи корекциите по него, също не е уведомена и не е свиквана за нови дискусии. Досега е имало само един експертен разговор - на 20 май в МОСВ са се събрали представители на БСК, МИЕ и МОСВ и едва тогава от ековедомството са съобщили за писмото. Пет дни по-късно оттам са изпратили и изчисления за разпределението на квотите, но без обосновка и предложения.
От екоминистерството обясниха, че първият им вариант е квотите на всички инсталации да се разпределят на базата на докладите за 2007 г. Вторият е за база да се ползва производството от 2008 г., третият - да се изберат средностатистически стойности от двете години, а четвъртият - всяко предприятие да избере като индикатор по-добрата от двете години.
"Не сме информирани за различните идеи. Категорично не сме съгласни да се вземат данните от 2008 г.", заяви генералния директор на "Девня цимент" Александър Кар. Според него е неприемливо заради бавната реакция на държавата да се мести базовата година, според която се изчисляват квотите. Проблемът за циментовите заводи е, че през 2008 те са работили с намалени мощности и биха получили по-малко квоти. Изпълнителният директор на "ТЕЦ Марица-изток 2" Георги Христозов отказа да коментира темата, но очаква въпросът да бъде решен до края на юни. От "ЕНЕЛ Марица-изток 3" са недоволни от последния вариант на квоти, които получават.
Неуредиците с изготвянето на националния план могат да доведат и до глоби на държавно ниво. В края на май агенция "Блумбърг" съобщи, че ЕК се кани да открие нова наказателна процедура срещу страната, защото не участва в европейската схема за търговия с парникови емисии. Тази информация все още не е потвърдена официално. Освен липсата на разпределение на въглеродни квоти закъсня и пускането на регистър, който да отразява изхвърлените от инсталациите емисии и покупко-продажбата на квоти.
Как се търгува с квоти
Цената на квотите се определя единствено на пазарен принцип. Те могат да се прехвърлят в рамките на фиксирания 5-годишен период. Всяка покупка или продажба трябва да бъде отразена в регистъра на съответната държава от фирмите в сделката. След това информацията се изпраща и в регистъра на ЕС. В края на 5-годишния период (в случая 2008-2012 г.) всяка фирма от ЕС, замърсяваща атмосферата, трябва да притежава собствени или закупени квоти, отговарящи на изхвърлените от нея вредни емисии. Ако квотите са по-малко, освен че трябва да си ги набави, фирмата ще плаща и по 100 евро глоба на квота.
*На кого му пука